Пределни цени – Европа не може да се справи с високите разходи за храна
Цените на храните в Европейски Съюз са се повишили с над 10% през май на годишна база, което надалеч надвишава главния ритъм на инфлация от 6.1%. Въпреки че ограниченията съумяха да задържат цените на стоките от първа нужда, икономистите считат, че те са едва решение за високите цени на храните. Натискът върху търговците на дребно се ускорява и поради забележителното понижаване на разноските за селскостопански артикули през последната година.
Европа е изправена пред най-тежката рецесия от едно потомство насам поради възходящите витални разноски. Въпреки по-ниските цени на силата, които понижават общия ценови напън, разноските за храна не престават да се повишават, което провокира все по-неконвенционални пазарни интервенции от страна на държавните управления, опитващи се да успокоят публичния яд.
Цените на храните в Европейски Съюз са се повишили с над 10% през май на годишна база, което надалеч надвишава главния ритъм на инфлация от 6.1%. Въпреки че ограниченията съумяха да задържат цените на стоките от първа нужда, икономистите считат, че те са едва решение за високите цени на храните. Натискът върху търговците на дребно се ускорява и поради забележителното понижаване на разноските за селскостопански артикули през последната година.
Европа е изправена пред най-тежката рецесия от едно потомство насам поради възходящите витални разноски. Въпреки по-ниските цени на силата, които понижават общия ценови напън, разноските за храна не престават да се повишават, което провокира все по-неконвенционални пазарни интервенции от страна на държавните управления, опитващи се да успокоят публичния яд.
Политиците прибягват до ценови надзор и това докара до най-ожесточения спор за цените на храните сред търговците на дребно и държавните управления в Европа от 50 години. Към тези ограничения се прибавят понижаване на налозите и по-строг надзор.
Реклама Храните не стопират до нарастват
Справянето с инфлацията при храните към този момент се оказва невероятно за разлика от интервенциите на по-регулираните енергийни пазари. Многобройни фактори водят до повишение на цените - от засушавания и спирания на комерсиалните потоци, през войната в Украйна до разноски за торове и заболявания като птичия грип. Наред с това по-високите разноски за сила и труд притискат производителите на храни и фермерите.
Данните на Евростат демонстрират, че цените на храните в Европейски Съюз са се повишили с над 10% през май на годишна база, което надалеч надвишава главния ритъм на инфлация от 6.1%. Някои от най-големите растежи са при главните артикули - яйцата са поскъпнали с 22.7% за интервала, пълномасленото мляко - с 25%, а захарта - с 54.9%.
Продължаващото повишаване си има пояснения, макар че то се случва на фона на покачването на лихвите от Европейската централна банка и охлаждането на стопанската система.
" Инфлацията при храните стартира последна, след силата и услугите (транспорта). Освен това в цените на храните влизат и съставни елементи от силата и услугите, заради което темповете са по-високи, а цикълът е по-дълъг ", изяснява обстановката пред " Капитал " Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Той счита, че до няколко месеца и с новата годишна продукция темповете на повишаване ще се забавят и даже ще приближат нулата. Като не е изключено до края на годината да станем очевидци и на детайли на дефлация. Напълно обикновено е след внезапния скок на цените на храните да стартира понижаване на размерите на продажби и това да докара до усмиряване и даже в някои случаи - намаление на цените.
Реклама
Докато невидимата ръка на пазара си свърши работата, държавните управления се пробват да се оправят с казуса, въпреки че " от 70-те години на предишния век насам в западния свят не е имало общ модел на надзор на цените ", споделя Ларс Йонунг, шведски икономист и специалист по противоречивите ограничавания.
Ограниченията на цените на храните са нападателна мярка и постоянно съществува риск тези дейности да се извърнат против държавните управления, които ги подхващат. Държавите от Централна и Източна Европа, които са най-силно наранени от повишението на цените, прибегнаха до тях. Унгария и Хърватия започнаха ограничения за ограничение на разноските за артикули от първа нужда, с цел да предпазят най-уязвимите, които нормално харчат по-голяма част от приходите си за храна. Гърция заложи на различен метод - ограничи маржовете на облага на търговците на дребно за храни и други артикули от първа нужда.
В по-богатите стопански системи Франция контракти по-свободно съглашение със супермаркетите за предложение на набор от артикули на допустимо най-ниска цена. Испания е една от няколкото страни, които понижиха налога върху добавената стойност върху храните. Други, като Италия, са подложени на напън за ограничение на цената на обичани хранителни артикули като макаронени произведения.
Европа е изправена пред най-тежката рецесия от едно потомство насам поради възходящите витални разноски. Въпреки по-ниските цени на силата, които понижават общия ценови напън, разноските за храна не престават да се повишават, което провокира все по-неконвенционални пазарни интервенции от страна на държавните управления, опитващи се да успокоят публичния яд.
Цените на храните в Европейски Съюз са се повишили с над 10% през май на годишна база, което надалеч надвишава главния ритъм на инфлация от 6.1%. Въпреки че ограниченията съумяха да задържат цените на стоките от първа нужда, икономистите считат, че те са едва решение за високите цени на храните. Натискът върху търговците на дребно се ускорява и поради забележителното понижаване на разноските за селскостопански артикули през последната година.
Европа е изправена пред най-тежката рецесия от едно потомство насам поради възходящите витални разноски. Въпреки по-ниските цени на силата, които понижават общия ценови напън, разноските за храна не престават да се повишават, което провокира все по-неконвенционални пазарни интервенции от страна на държавните управления, опитващи се да успокоят публичния яд.
Политиците прибягват до ценови надзор и това докара до най-ожесточения спор за цените на храните сред търговците на дребно и държавните управления в Европа от 50 години. Към тези ограничения се прибавят понижаване на налозите и по-строг надзор.
Реклама Храните не стопират до нарастват
Справянето с инфлацията при храните към този момент се оказва невероятно за разлика от интервенциите на по-регулираните енергийни пазари. Многобройни фактори водят до повишение на цените - от засушавания и спирания на комерсиалните потоци, през войната в Украйна до разноски за торове и заболявания като птичия грип. Наред с това по-високите разноски за сила и труд притискат производителите на храни и фермерите.
Данните на Евростат демонстрират, че цените на храните в Европейски Съюз са се повишили с над 10% през май на годишна база, което надалеч надвишава главния ритъм на инфлация от 6.1%. Някои от най-големите растежи са при главните артикули - яйцата са поскъпнали с 22.7% за интервала, пълномасленото мляко - с 25%, а захарта - с 54.9%.
Продължаващото повишаване си има пояснения, макар че то се случва на фона на покачването на лихвите от Европейската централна банка и охлаждането на стопанската система.
" Инфлацията при храните стартира последна, след силата и услугите (транспорта). Освен това в цените на храните влизат и съставни елементи от силата и услугите, заради което темповете са по-високи, а цикълът е по-дълъг ", изяснява обстановката пред " Капитал " Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Той счита, че до няколко месеца и с новата годишна продукция темповете на повишаване ще се забавят и даже ще приближат нулата. Като не е изключено до края на годината да станем очевидци и на детайли на дефлация. Напълно обикновено е след внезапния скок на цените на храните да стартира понижаване на размерите на продажби и това да докара до усмиряване и даже в някои случаи - намаление на цените.
Реклама
Докато невидимата ръка на пазара си свърши работата, държавните управления се пробват да се оправят с казуса, въпреки че " от 70-те години на предишния век насам в западния свят не е имало общ модел на надзор на цените ", споделя Ларс Йонунг, шведски икономист и специалист по противоречивите ограничавания.
Ограниченията на цените на храните са нападателна мярка и постоянно съществува риск тези дейности да се извърнат против държавните управления, които ги подхващат. Държавите от Централна и Източна Европа, които са най-силно наранени от повишението на цените, прибегнаха до тях. Унгария и Хърватия започнаха ограничения за ограничение на разноските за артикули от първа нужда, с цел да предпазят най-уязвимите, които нормално харчат по-голяма част от приходите си за храна. Гърция заложи на различен метод - ограничи маржовете на облага на търговците на дребно за храни и други артикули от първа нужда.
В по-богатите стопански системи Франция контракти по-свободно съглашение със супермаркетите за предложение на набор от артикули на допустимо най-ниска цена. Испания е една от няколкото страни, които понижиха налога върху добавената стойност върху храните. Други, като Италия, са подложени на напън за ограничение на цената на обичани хранителни артикули като макаронени произведения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ