Ще има ли Великобритания нова политика?
Анди Бърнам – единственият досега претендент за министър председател от Лейбъристката партия, откакто Киър Стармър подаде оставка преди седмица, ще показа икономическата си визия в първата си огромна тирада след завръщането си в Народното събрание, написа нощес в. „ Индипендънт “.
Бившият кмет на Манчестър ще даде сериозен подтик на тематики като децентрализацията още в първите седмици от своето ръководство.
В речта си в Манчестър през днешния ден Бърнам ще показа десетгодишна тактика за ръководство, с която ще съобщи желанието си да ръководи най-малко два цялостни мандата, отбелязва в. „ Телеграф “. Основната му цел по думите на неговия екип е „ добър напредък във всяко обитаемо място “ посредством прекачване на обилни пълномощия от Уайтхол към районите.
Ключов детайл в проекта е основаването на така наречен Северен Даунинг Стрийт – административен център в Манчестър, който да координира част от активността на премиерската институция отвън Лондон. Паралелно с това Бърнам планува нова конструкция за децентрализация в Англия, която да ускори ролята на районните кметове и да им даде по-широки бюджети и отговорности в сфери като жилищна политика, превоз, обучение след 16-годишна възраст и обществени услуги.
В стопански проект той залага на усилване на държавния надзор върху основни публични услуги, в това число енергетика и водоснабдяване, както и на огромна стратегия за строителство на обществени жилища и инфраструктура отвън Югоизточна Англия. Целта съгласно неговия екип е възобновяване на индустриалната база на страната и повишение на виталния стандарт.
Бърнам ще показа и промяна в образованието, ориентирана към по-висок авторитет на техническите специалности, както и промени в публичните поръчки, които да подтикват английски компании пред задгранични снабдители. Част от тактиката е и за понижаване на младежката безработица и неучастието ѝ в обучение и труд, наричано „ изгубеното потомство “.
Предложенията му припомнят на концепциите, изложени в книгата му „ Head North “ („ Отправи се на север “- б. ред.), в която той приканва за по-балансиран модел на ръководство, при който локалните препоръки и кметовете получават действителни принадлежности за взимане на решения, разяснява „ Индипендънт “.
Според информация на в. „ Таймс “ Бърнам ще отбрани тезата, че проектите му са от изгода за цялата страна и ще оказват помощ за превъзмогване на икономическите несъответствия сред Северна и Южна Англия.
Министърът по жилищната политика Стив Рийд, който поддържа Бърнам за идващ министър председател, отхвърли изказванията, че претендентът за водач на лейбъристите желае Лондон да субсидира останалата част от страната.
„ Той не споделя това “, съобщи Рийд пред „ Скай Нюз “. „ Анди показва, че Англия е една от най-големите стопански системи в света, само че все пак има райони, които са измежду най-бедните в Европа. Причината е голямото районно икономическо неравноправие “, изясни министърът.
По думите му югоизточна Англия също би спечелила, в случай че останалата част от страната се развива по-бързо.
„ Не е в полза на Лондон той да бъде единственото място, където хората виждат благоприятни условия за работа и напредък. Това усилва миграцията към столицата, покачва търсенето на жилища и води до по-високи цени “, сподели Рийд.
Той добави, че Бърнам остава зает с предизборната стратегия на Лейбъристката партия, само че ще желае да промени някои аспекти от ръководството ѝ.
„ Ще има смяна в акцентите, само че главните правила ще останат непроменени, в това число фискалните правила “, акцентира министърът.
След внимателна акция, в която избягваше директни офанзиви против Найджъл Фараж и партията му „ Реформирай Обединеното кралство “, в този момент Бърнам ще призове и за нова политическа просвета, поставяща ползите на локалните общности пред партийните сметки, решаването на проблеми пред политическите нападки и дълготрайното мислене пред краткосрочните политически дивиденти.
Ако той остане единствен претендент за лидерския пост, речта му ще бъде произнесена тъкмо три седмици преди формалното му влизане на „ Даунинг Стрийт “ 10. Срокът за номинации изтича на 16 юли, а в случай че няма други претенденти, той ще бъде публично разгласен за водач на идващия ден. Според английската процедура предаването на премиерския пост би трябвало да стане на идващия работен ден – 20 юли.
Бившият министър по въпросите на въоръжените сили Ал Карнс към момента не е изключил опцията да се включи в конкуренцията. Той съобщи пред Би Би Си, че точно икономическата тирада на Бърнам ще дефинира дали ще подаде кандидатурата си.
„ Трябва да забележим визия и би трябвало да забележим проект, тъй като визия без проект е просто фантазия “, сподели Карнс. „ Искам да схвана къде Англия би трябвало да бъде през 2029 година и каква е задачата за интервала 2034-2035 година “, добави той.
Междувременно Бърнам продължава да обмисля състава на бъдещия си кабинет. Изглежда все по-вероятно актуалният финансов министър Рейчъл Рийвс да не резервира поста си. Сред евентуалните претенденти за неин правоприемник са министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд и министърът на енергетиката Ед Милибанд.
Според изявления в английските медии необикновен съюз сред представители на синдикатите и финансовите среди е предизвестил Бърнам да не назначава Милибанд за финансов министър, защото счита, че политиките му за реализиране на въглеродна индиферентност могат да навредят на стопанската система.
Въпреки това заместник-лидерката на Лейбъристката партия Луси Пауъл съобщи, че съгласно нея Милибанд би бил добър избор за началник на Министерството на финансите. Тя добави, че вниманието би трябвало да бъде ориентирано към рецесията с разноските за живот, а не към политическите спекулации към бъдещите назначения в кабинета.
Мнозина депутати от Лейбъристката партия гледат с по-голям оптимизъм към бъдещето на партията, в сравнение с през последните месеци, означи в. „ Гардиън “. Въпреки това измежду тях остават опасения, че Бърнам е незадоволително квалифициран за ръководство и че посоката, в която има намерение да поведе страната, към момента не е изцяло ясна.
Бъдещият министър председател може да се окаже усложнен най-малко първоначално да се разграничи от политиките, заложени от неговия предходник, разяснява Асошиейтед прес и добави, че той ще бъде стеснен от програмата, с която Лейбъристката партия завоюва безапелационно изборите през 2024 година и постави завършек на 14-годишното ръководство на консерваторите.
„ В момента Анди Бърнам е представян съвсем като национален воин, който ще избави английската политика “, сподели преподавателят по политически науки от Университета в Шефилд Матю Флиндърс. „ Но когато публичните настроения се извърнат против него и той се трансформира от воин в цел за рецензии, въпросът е дали ще издържи на натиска “, запита той.
Основното предизвикателство пред Бърнам ще бъде да преодолее проблемите, които преследваха Стармър – слабия стопански напредък, влошените публични услуги и възходящите разноски за живот.
„ Страната чака непоклатимост, съвестност и непрекъснат фокус върху най-важните проблеми. Точно това ще получи “, написа по-рано Бърнам в обществената мрежа Екс.
Смятан за по-ляво насочен от Стармър, Бърнам съобщи, че ще се стреми да съживи стопанската система, без да излиза отвън рамките на актуалните проекти за държавни разноски и заеми. Тази позиция успокои финансовите пазари, които към момента помнят рецесията от 2022 година, когато тогавашният министър председател Лиз Тръс разгласи нефинансирани данъчни облекчения, което докара до финансова турбуленция и рекордно късия ѝ мандат от 49 дни.
„ Ако сте лейбъристки министър председател от по-умереното ляво крило на партията, пазарите не се нуждаят от доста, с цел да изпаднат в суматоха “, сподели преподавателят по политика в Университета в Ковънтри Марк Гудуин. „ Затова той ще би трябвало да бъде извънредно деликатен. “
Според него Бърнам би трябвало да убеди обществото, че предлага нещо друго, без пазарите да възприемат това разграничение като прекомерно коренно.
Бърнам е прочут с концепцията, наречена „ манчестъризъм “ – бизнес насочен социализъм, който разчита на привличане на частни вложения за огромни инфраструктурни планове и на децентрализация на властта посредством даване на повече пълномощия на локалните общности.
Той даде обещание също по този начин да не покачва налозите върху приходите на работещите, следвайки заричане, обещано и от Стармър. В същото време обаче загатна за допустимо облекчение на данъчната тежест за бизнеса и даже за анулация на нарастването на осигурителните вноски, плащани от работодателите за финансиране на пенсии, опазване на здравето и обществени помощи.
Остава въпросът от кое място ще дойдат средствата за финансиране на новите стратегии, дали ще бъдат анулирани съществуващи цели и по какъв начин ще бъдат посрещнати възходящите условия за увеличение на разноските за защита, означи Джил Рътър от мозъчния концерн Институт за ръководство.
Правителството на Стармър се ангажира разноските за защита да доближат 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2035 година в сходство с задачите на НАТО, напомня АП. По-рано този месец министърът на защитата Джон Хийли подаде оставка с аргумента, че Стармър не работи задоволително бързо за постигането на тази цел.
Липсата на забележителен интернационален опит може да сътвори компликации за Бърнам и в връзките със Съединени американски щати, изключително откакто президентът Доналд Тръмп се обърна против Стармър.
Тази седмица Тръмп дефинира Бърнам като „ кмет на градче “ и съобщи, че е чул, че той е „ извънредно демократичен “ и евентуално няма да поддържа разширение на добива на петрол в Северно море – една от честите рецензии на американския президент към английското държавно управление.
Стармър постави съществени старания да поддържа положителни връзки с Тръмп макар политическите разлики и реализира комерсиално съглашение сред Съединени американски щати и Англия. Това обаче провокира неодобрение измежду част от демократичните гласоподаватели на Лейбъристката партия. Впоследствие връзките сред двамата водачи се утежниха, откакто Стармър разкритикува упоритостите на Тръмп по отношение на Гренландия и отхвърли да въвлече Англия във войната против Иран.
Самият Бърнам също е отправял остри рецензии към Тръмп. След щурма против Капитолия на 6 януари 2021 година той написа в Екс, че „ всеки политик, който е давал естрада на Тръмп, би трябвало да се срами “.
Според анализаторите една от първите задания на Бърнам ще бъде това, с което Стармър по този начин и не съумя да се оправи – да предложи явен и безапелационен роман за посоката, в която желае да поведе страната.
Това е сфера, в която Бърнам има преимущество. Той построи известността си като наличен северняк, предпочитащ тениски пред костюми, играещ футбол за наслаждение и даже участващ в DJ надпревари с музика от 90-те години.
Засега Бърнам заобикаля да покачва прекалено публичните упования. Но в случай че успее да потвърди, че е способен водач и резервира публичната поддръжка до идващите парламентарни избори след към три години, би могъл да предложи доста по-смела стратегия в личен мандат, уточни АП.
Сред концепциите му са огромни политически промени, в това число замяната на Камарата на лордовете с избираем сенат и въвеждането на пропорционална изборна система. Бърнам също по този начин е заявявал, че би желал Англия още веднъж да се причисли към Европейския съюз в границите на живота му, въпреки по време на предизборната акция да омекоти тази позиция в регион, който е подкрепил Брекзит с болшинство две към едно.
„ Моето чувство е, че той рационално ще отдели време да построи своя екип, своята история и политически роман, с цел да завоюва публичен мандат на идващите избори и едвам по-късно да премине към по-радикалната стратегия, която желае да осъществя. Точно по този начин постъпи и Маргарет Тачър през 80-те години “, споделя професор Флиндърс.
От друга страна опозиционните партии гледат на „ северния фокус “ на Анди Бърнам като евентуална уязвимост, заяви в. „ Файненшъл Таймс “.
Консервативната партия и „ Реформирай обединеното кралство “ настояват, че акцентът на евентуалния предстоящ английски министър председател върху децентрализацията на властта може да се окаже електорална тежест, която да отблъсне гласоподаватели отвън северна Англия.
Според консултант на лидерката на консерваторите Кеми Бейдънок така наречен манчестъризъм мъчно би се наложил измежду гласоподавателите в южна Англия. От лагера на „ Реформирай Обединеното кралство “ пък дефинират посланието на Бърнам като „ изключващо “, ориентирано главно към северните райони и против юга и концепцията за стопански напредък.
Самата Бейдънок към този момент ускорява подготовката за възможни предварителни избори, в това число посредством интензивен асортимент на претенденти.
Вътрешни източници от Лейбъристката партия също показаха, че въпреки политиката на Бърнам за прекачване на власт към районите да е известна измежду доста депутати, тя крие риск от напрежение с гласоподаватели в Лондон и южните елементи на страната. Един лондонски народен представител разяснява, че политическите диспути не би трябвало да пренебрегват обстоятелството, че не всички елементи на юга са заможни, а проблемите на бедността съществуват и там.
Либералдемократите също обявиха желание да го подлагат на критика от друг ъгъл, настоявайки за по-силна проевропейска политика и предупреждавайки против „ завой наляво “ в икономическата тактика на бъдещото държавно управление.
Опозиционните партии подлагат на критика и неналичието на съответни финансови планове, като предизвестиха, че проектът съставлява по-скоро „ преразпределение на власт сред политици “, в сравнение с действителни решения за семействата, означи „ Телеграф “.
Вътрешнополитическият спор към Бърнам се концентрира и върху темпа на смяната. Докато неговият екип приказва за десетгодишна промяна, опозицията твърди, че страната няма толкоз време за изчакване на резултати, изключително в подтекста на икономическия напън и разноските за защита.
Още интернационалните вести – четете тук
