Цените на електроенергията в Европа продължават да бъдат една от

Цените на електрическата енергия в Европа не престават да бъдат една от най-чувствителните тематики както за семействата, по този начин и за бизнеса. Парадоксът е, че макар достатъчното произвеждане на ток в доста страни от Европейски Съюз, сметките постоянно остават високи, а ценовите разлики сред обособените райони се задълбочават. Причината все по-често не е в неналичието на сила, а в рестриктивните мерки на електропреносната инфраструктура, незадоволителната съгласуваност сред страните и невъзможността по-евтината електрическа енергия да доближава в точния момент до пазарите с по-високи цени. В този подтекст регламентът TEN-E се трансформира в основен инструмент за модернизацията на европейската енергийна мрежа и за построяването на по-свързан, резистентен и предвидим енергиен пазар. По тематиката пред ФАКТИ приказва евродепутатът Цветелина Пенкова, основен договарящ на Европейския парламент по TEN-E.

- Г-жо Пенкова, по какъв начин бихте обяснили с елементарни думи какво съставлява регламентът TEN-E и за какво е толкоз значим за Европейски Съюз?
- Регламентът TEN-E е инструментът, посредством който Европейският съюз дефинира по какъв начин да бъде построена и осъвременена енергийната инфраструктура, тъй че обособените национални системи да действат като една обща мрежа. Това включва главно електропреносните връзки сред страните и потенциала на мрежата да придвижва сила там, където е нужна.
Това е основен миг, тъй като енергийният съюз на Европа е умислен като обединен, с общи правила, общи механизми за търговия и свободно придвижване на електрическа енергия. Това ще значи по-достъпни и по-предвидими сметки за семействата. Но тази система може да действа действително единствено в случай че има физическа опция силата да се придвижва сред страните. Това е изключително значимо за България, тъй като нашият район е един от най-засегнатите от рестриктивните мерки в свързаността. В същото време това ни слага и в стратегическа позиция - България е началото на коридорите, които следва да свързват Европа по двете оси – изток – запад и юг - север.
Именно тук е казусът. Има задоволително електрическа енергия на европейско равнище, само че тя остава „ заключена “ в избрани райони, тъй като мрежата не разрешава да бъде пренесена. Така цените не се дефинират единствено от търсене и предложение, а и от рестриктивните мерки на инфраструктурата. Хората го усещат непосредствено и в сметките си за ток.
TEN-E е толкоз значим, тъй като е инструментът, който би трябвало да отстрани тези ограничавания и да понижи цените на електрическата енергия за нашите семейства и промишлености. TEN-E има капацитета да трансформира България от последна точка в деен участник в тази мрежа.

- Кои са най-големите промени, които този правилник може да донесе за енергийния пазар в Европа?
- Променя се самият метод към енергийната инфраструктура от реактивен към стратегически и систематичен. Досега процесът беше значително насочен към съответни планове, препоръчани от страните членки. Инвестициите постоянно следваха готовите начинания, а не постоянно действителните потребности на системата. Получаваха обстановки, в които се построява инфраструктура, без тя да адресира най-критичните ограничавания в мрежата. С новата проверка на регламента логиката се обръща. Първо се проучва къде са проблемите, къде има систематични претоварвания, къде липсва потенциал и къде това към този момент води до несъответствия в системата и цените и едвам по-късно се насочват вложенията. Това въздейства непосредствено на цените и е изключително значимо за райони като Югоизточна Европа, където тези резултати към този момент са забележими в конкурентоспособността на промишлеността и върху разноските на семействата. Друг основен детайл е финансирането.

Когато има претоварване на електропреносната мрежа, се генерират обилни доходи.

До момента тези средства в огромна степен оставаха на национално равнище. Сега се вкарва метод, при който част от тези запаси ще бъдат насочвани към общоевропейски планове, т.е. към решения, които имат резултат върху повече от една страна.
Ако рестриктивните мерки в мрежата бъдат редовно премахвани, ценовите разлики сред районите ще понижават и надлежно сметките на нашите семейства ще паднат доста, а изискванията за промишлеността ще се изравняват. Промяната не е просто техническа, а е директно обвързвана с конкурентоспособността на европейската стопанска система. Защото когато електрическата енергия е по-скъпа и по-нестабилна в един район, това непосредствено въздейства върху вложенията, производството и работните места.

- Оказва се, че казусът не е единствено в производството, а и в преноса на електрическа енергия, кои са главните „ тесни места “ в европейската енергийна система?
- Основните „ тесни места “ в европейската енергийна система са съсредоточени в Централна Европа, най-много в сектори към Австрия и Унгария, които играят ролята на основни директни коридори сред другите ценови зони на континента.
Това са места, през които минават огромни размери електрическа енергия, да вземем за пример от Северна и Западна Европа към Централна и Югоизточна Европа. Проблемът е, че потенциалът на мрежата там не е задоволителен по отношение на действителните потоци. Получава се това, което в енергетиката назоваваме „ запушване “. Електроенергия има, само че тя не може да премине в нужния размер. Може да се изясни доста просто, в случай че имате автомагистрала с натоварен трафик, само че в един сектор тя се стеснява, това основава запушване, което блокира придвижването обратно по цялата линия. Същото се случва и в електропреносната мрежа. Когато един подобен сектор доближи своя предел, потокът се лимитира и това прекъсва връзката сред системите.
Именно тук идва систематичният резултат. Ограниченията в Централна Европа не остават местни, те се придвижват по цялата верига и се усещат мощно в райони като Югоизточна Европа. Това значи, че даже когато в други елементи на Европейски Съюз има по-евтина електрическа енергия, тя не може да доближи до нашия район. Така цените сред обособените елементи на Европа стартират да се раздалечават не поради липса на сила, а поради липса на потенциал за транспорт. В избрани интервали тези разлики могат да бъдат многократни, което демонстрира, че става дума за систематичен проблем в мрежата, а не за пазарен дисбаланс. Затова решаването на тези „ тесни места “ е основно, освен за по-добра инфраструктура, а за това дали европейският енергиен пазар ще работи действително. И когато това не работи, резултатът не остава в системата, той се вижда непосредствено в сметките на хората.

- Как това, че България има лимитирана съгласуваност, въздейства върху цената на тока за семействата и бизнеса?
- Свързаността на процедура дефинира дали един пазар е отворен или действа в по-затворена среда. В случая с България лимитираната съгласуваност значи, че страната не може да взе участие пълноценно в процеса на равнене на цените в рамките Европейски Съюз.

В един добре интегриран съюз електрическата енергия се движи от по-евтините към по-скъпите зони.

Това води до естествено балансиране на цените. Но когато има ограничавания в мрежата, този механизъм не работи дейно. Тоест, даже когато в друга част на Европа има по-ниска цена, тази сила не може да доближи до нашия пазар в задоволителен размер. България на процедура действа в по-ограничен пазар, вместо да се възползва от целия европейски енергиен капацитет. В такива условия се следят по-големи съмнения и в избрани интервали даже по-високи равнища по отношение на други елементи на Европа. Това визира директно семействата и промишлеността. За семействата резултатът постоянно не се вижда незабавно поради контролираните цени, само че той се натрупва. И посредством по-високи разноски в системата, и през инфлацията, и през цените на услугите. В дълготраен проект лимитираната съгласуваност значи по-високи и по-нестабилни сметки за ток. За бизнеса резултатът е пряк, само че в последна сметка той още веднъж се връща при хората.
Ограничената съгласуваност не е просто механически въпрос, тя е фактор, който дефинира дали цената на електрическата енергия се образува в изискванията на действителен пазар или в изискванията на частична изолираност. Именно това прави тематиката толкоз значима за България.

- Каква е вашата съществена цел като основен договарящ на Европейския парламент по TEN-E?
- Основната ми цел е да подсигурявам, че този правилник ще докара до действителна смяна в метода, по който действа енергийната система в Европа и да се понижат доста и за непрекъснато цените на електрическата енергия.

В момента има задоволително изясненост къде са проблемите, къде мрежата е претрупана, къде липсва потенциал и къде това към този момент води до съществени разлики в цените сред районите.

Предизвикателството е тази информация да се трансформира в съответни решения и в предпочитани вложения. Затова за мен основният въпрос е кои планове ще бъдат избрани като стратегически и ще получат финансиране. Този развой би трябвало да бъде оптимално привързан с действителния резултат върху системата. Да се влага там, където премахването на едно ограничаване има значение освен за една страна, а за цели райони. Особено когато това има резултат върху цели райони като Югоизточна Европа, които през днешния ден са по-слабо интегрирани. Другият значим детайл е обвързван с финансирането. В момента се генерират обилни средства от претоварването на мрежата. Тези средства би трябвало да се употребяват по-ефективно и да се насочват към планове от общоевропейски интерес, които действително усилват потенциала и усъвършенстват свързаността. И не на последно място, за мен е значимо да се подсигурява, че райони като Югоизточна Европа няма да останат в периферията на този развой. Това значи да се обърне особено внимание на връзките, които интегрират тези райони в общата мрежа. Считам, че България има стратегическа и основна роля в този развой и ще я не отстъпвам в границите на договарянията.
В последна сметка ролята на основния договарящ е да подсигурява, че регламентът ще бъде уравновесен политически и ефикасен от позиция на системата. Защото точно това ще дефинира дали ще имаме по-добра съгласуваност и по-стабилни цени в Европа.

- Защо трансграничните електрически връзки са толкоз основни за по-ниски и по-предвидими цени?
- Цената на електрическата енергия в Европа не се дефинира на едно място, тя се образува в разнообразни ценови зони според от търсенето, предлагането и наличния индустриален микс. В естествени условия тези зони би трябвало да се „ свържат “ посредством мрежата, тъй че електрическата енергия да се движи от местата, където е по-евтина, към тези, където е по-скъпа.

Когато има задоволителен потенциал за транспорт, този развой работи автоматизирано, по-евтината сила навлиза на по-скъпия пазар и стартира да намалява цената.

Това води до равнене сред районите и до по-голяма предвидимост, тъй като системата реагира по-бързо и по-ефективно на измененията.
Проблемът поражда, когато този потенциал е стеснен. Тогава връзката сред ценовите зони се „ скъсва “ и всеки пазар стартира да се образува независимо. В такава обстановка даже да има по-евтина електрическа енергия в друга част на Европа, тя не може да доближи до по-скъпия пазар и ценовата разлика се резервира или даже се усилва. Липсата на трансгранични връзки или незадоволителният им потенциал на процедура води до по-високи и по-нестабилни цени. Не тъй като няма сила, а тъй като тя не може да се движи там, където е нужна. Затова тези връзки не са просто инфраструктура. Те са изискването, при което системата може да се балансира по-ефективно. И когато този механизъм работи, ще имаме по-ниски и по-предвидими сметки за семействата.

- Каква роля ще играят ПАВЕЦ-ите и другите системи за предпазване на сила в бъдещата европейска мрежа?
- Системите за предпазване са основен детайл за стабилността и сигурността на енергийната система в Европейски Съюз. Причината е, че обичайно електроенергийната система работи при едно доста строго изискване - производството и потреблението би трябвало да са в баланс във всеки един миг. С увеличението на каузи на възобновимите източници този баланс става доста по-труден за поддържане, тъй като те не създават непрекъснато, а зависят от времето и от естествените условия.
Точно тук идва ролята на съхранението. То разрешава силата да бъде „ преместена “ във времето, да се запази, когато има остатък и да се употребява, когато има дефицит. Това прави системата доста по-гъвкава и доста по-устойчива. Тук приказваме освен за краткосрочно, само че и за сезонно предпазване на сила, което ще бъде все по-важно с повишаването на възобновимите източници.
ПАВЕЦ-ите са изключително значими, тъй като са една от дребното технологии, които разрешават предпазване в огромен мащаб и с бърза реакция. Те могат да поемат огромни количества сила и да ги върнат в системата в границите на минути, което е сериозно за стабилността на мрежата. България има сериозна експертиза в тази област и към този момент построени мощности, което е голямо преимущество. Това е една от дребното области, в които не започваме от нулата, а можем да надграждаме. Затова развиването на ПАВЕЦ и съхранението на сила би трябвало да бъде не просто част от политиката, а стратегически приоритет за страната.
Освен това те имат още едно преимущество. Те са потвърдена и надеждна технология! Могат да бъдат интегрирани в системата без спомагателен риск. В бъдеще съхранението няма да бъде просто допълнение към мрежата, а част от нейното ръководство. Без задоволителен потенциал за предпазване ще продължим да виждаме неефективно потребление на създадената сила и по-големи ценови съмнения. Развитието на ПАВЕЦ-ите и технологиите за предпазване са стратегически приоритет в европейската енергийна политика.

- До каква степен енергийната инфраструктура към този момент се преглежда като въпрос на сигурност, а освен на пазар и стопанска система?
- Вече до доста огромна степен и това не е просто смяна в риториката, а действителна смяна в метода, по който Европейски Съюз мисли за енергетиката.
Дълго време енергийната инфраструктура се разглеждаше главно като стопански въпрос, по какъв начин да се обезпечи по-ефективен пазар, по-добра конкуренция и по-ниски цени. Събитията в последните години демонстрираха, че това е доста по-широка тематика. При проблем с доставки или с основни направления резултатът не остава в границите на енергийния бранш той се придвижва върху цялата стопанска система, върху промишлеността и върху инфлацията. И по тази причина към този момент се преглежда като част от стратегическата сигурност на Европейски Съюз.

Европейски Съюз все по-силно слага акцент върху диверсификацията освен на снабдители, само че и на инфраструктура. Тоест да има задоволително връзки, различни направления и потенциал, тъй че системата да не зависи от една точка или от едно решение.

TEN-E също се вписва в тази логичност. Не е просто инструмент за по-добър пазар, а за по-устойчива и по-сигурна система. Защото в случай че инфраструктурата не е задоволително развита, всяка рецесия, геополитическа или икономическа, се усеща доста по-силно. Затова през днешния ден приказваме за енергийна политика освен като икономическа политика, а като част от общата сигурност на Съюза. И това ще остане водещо в идващите години.

- Често подчертавате ролята на чистите технологии, кои съгласно вас са реалистичните решения за България в идващите 10 години?
- Реалистичният метод за България е да се стъпи върху това, което към този момент работи, а точно постоянни базови мощности като нуклеарната енергетика, и да се надгражда с нови технологии. България несъмнено има капацитет за развиване на възобновими източници и този капацитет към този момент се употребява. Необходимо е развиването мрежа и системи за предпазване, с цел да подсигуряваме непоклатимост и досегаемост на електрическата енергия, създавана В България.
Затова решението за България е в салдото. Това значи развиване на възобновимите източници там, където има икономическа и техническа логичност, само че редом с това съществени вложения в електропреносната мрежа, в умни системи за ръководство и в предпазване на сила. Без тези детайли чистите технологии не могат да покажат цялостния си резултат. Ядрената енергетика е основата на стабилността в българската енергийна система. Тя към този момент е приета на европейско равнище като чиста и устойчива технология, което беше реализирано с дейната работа на нашия екип в предходния мандат.

- Как може Европа да съчетае енергийната сигурност с задачите за декарбонизация, без да се покачват цените за потребителите?
- Това може да стане единствено в случай че Европейски Съюз спре да преглежда декарбонизацията и енергийната сигурност като две обособени цели. Истината е, че те могат да вървят дружно, само че единствено в случай че методът се построява върху постоянна система, а освен върху амбициозни цели. През последните години се видя, че когато се влага главно в нови мощности, без редом да се развиват мрежата, съхранението и базовите източници, системата става по-уязвима. Това основава неустойчивост, а неустойчивостта съвсем постоянно се трансферира в цената. Затова за мен верният метод е Европа да мисли в три направления по едно и също време. Първо, повече нисковъглеродно произвеждане, в това число възобновими източници и базови енергийни мощности като нуклеарната енергетика. Второ, съществени вложения в електропреносната инфраструктура, тъй като без съгласуваност и най-евтината сила не може да доближи до пазара. И трето, системи за предпазване, които да поемат съмненията и ще създадат системата по-гъвкава. Ако един от тези три детайла липсва, ценовият напън се връща и той постоянно стига до семействата.
Тази смяна би трябвало да бъде стопански търпима. Това значи тежестта да не се трансферира върху сметките на хората. Ако желаеме социална поддръжка за декарбонизацията, жителите би трябвало да виждат, че тя носи повече сигурност, по-предвидими цени и по-стабилна система, а не нова неустановеност. Именно по тази причина положителната енергийна политика не е въпрос единствено на климатични цели, а на това по какъв начин те се реализират с задоволително мрежа, предпазване и постоянни базови мощности. Когато тези детайли са подредени вярно, сигурността, по-ниските цени и декарбонизацията могат да се поддържат взаимно.

- Каква би трябвало да бъде ролята на нуклеарната сила в европейския енергиен микс съгласно Вас и къде е България в този развой?
- Ядрената сила има характерна и мъчно заменима роля в енергийния микс, тя обезпечава постоянна базова мощ. Това я прави основна за стабилността на цялата енергийна система. Благодарение на напъните ми в последните години нуклеарната енергетика към този момент е и приета за устойчива и стратегическа технология в регулаторната рамка на Съюза. Това значи действителен достъп до финансиране, до вложения и до дълготрайно развиване и усъвършенстване на бранша. За първи път тя намира място в дълготрайните финансови и стратегически рамки на Европейския съюз, в това число в подтекста на идната Многогодишна финансова рамка. Това е доста значителен сигнал, тъй като отваря благоприятни условия за вложения, за развиване на нови мощности и за поддържане на съществуващия потенциал. Промяната е значима и политически, тъй като дава на страни като България опция да развиват бранша без идеологически ограничавания и с достъп до действителни вложения. За България е основен миг, тъй като тук страната ни има действително конкурентно преимущество.

Ние имаме построена инфраструктура, имаме фрагменти и имаме дълготраен опит в нуклеарната енергетика.

Това ни слага в позиция не просто да запазим този бранш, а да го развиваме като стратегическо преимущество. Това включва и опцията България да се нарежда като районен център за нуклеарна експертиза и подготовка на фрагменти.

- Смятате ли, че нуклеарната сила ще бъде основна за стабилността на цените в Европейски Съюз в дълготраен проект?
- Да, и повода за това е чисто систематична. Цените на електрическата енергия се въздействат мощно от това до каква степен производството е предвидимо. Когато системата разчита в по-голяма степен на променливи източници, като възобновимите, се усилва потребността от баланс и това основава напън върху цените.
Ядрената сила дава тъкмо противоположното - дълготрайно предвидимо произвеждане с релативно постоянни разноски. Тя може да работи като „ котва “ за системата, която лимитира внезапните съмнения и дава повече сигурност на промишлеността и потребителите.
Когато има задоволително базова мощ, натискът върху краткосрочните пазари понижава. Това също води до по-стабилна ценова среда. Ядрената сила не е просто част от микса, а е детайл от механизма, който прави допустимо цените да бъдат по-предвидими и по-ниски в дълготраен проект.

- В подтекста на TEN-E и енергийната инфраструктура, коя е най-слабата точка в енергийната съгласуваност на Югоизточна Европа?
- Най-слабата точка на Югоизточна Европа е, че районът остава в края на една система, която към момента не е задоволително добре обвързвана в своите най-критични сектори. Връзката с европейския пазар минава през инфраструктурни ограничавания в Централна Европа. Това е доста значимо конкретизиране, тъй като постоянно се основава усещане, че Югоизточна Европа сама по себе си е „ обособен “ проблем. Всъщност не е по този начин. Регионът страда от това, че е последният сегмент на една верига, в която има, както споделих, „ тесни места “ в сектори към Австрия и Унгария. И когато там има дефицит на потенциал, това автоматизирано лимитира достъпа на нашия район до по-широкия европейски пазар.
Така Югоизточна Европа се оказва по-уязвима към ценови шокове и по-малко способна да се възползва от по-благоприятни пазарни условия в други елементи на Съюза. Това значи, че даже когато има налична по-евтина електрическа енергия другаде, тя не може да доближи в задоволителен размер до нашия район.
Затова и решението не може да бъде единствено национално или даже единствено районно. Не е задоволително България, Гърция или Румъния да влагат в своята вътрешна инфраструктура, в случай че по-нататък по веригата рестриктивните мерки останат. Точно по тази причина TEN-E е толкоз значим, тъй като предлага решения и вложения на равнище общо-европейска система.

- Как балансирате сред политическите, софтуерните и обществените аспекти на енергийната политика в работата си в Европейския парламент?
- Балансирането сред тези аспекти е основно. Ако една мярка е добра на доктрина, само че не е използвана софтуерно, тя няма да даде резултат. Ако е механически вярна, само че е обществено непоносима, тя ще сътвори напрежение. Ако е политически комфортна, само че стопански неработеща, в последна сметка цената отново ще бъде платена от жителите и бизнеса.
Затова аз подобавам към тематиката първо през въпроса какъв е резултатът върху системата. Има ли сигурност на доставките? Защитени ли са потребителите от несъразмерен ценови напън? Има ли предвидимост за промишлеността? Ако едно решение не дава явен отговор на тези въпроси, значи салдото не е реализиран.
Политическият аспект също е доста значим, тъй като енергетиката не е изолирана тематика. Тя е обвързвана с промишлеността, с районното развиване, със обществената политика и със сигурността. Нужно е да се вижда по-широката картина и по какъв начин едно решение ще се отрази на другите страни, на другите пазари и на другите обществени групи. Технологичният аспект е също толкоз значителен, тъй като в последните години Европа на моменти допускаше грешката да приказва за енергетика прекомерно идеологически. Системата не работи по лозунги. Тя работи по физика, по потенциал, по баланс и по опция за предпазване и транспорт. Решенията би трябвало да стъпват на действителното положение на мрежата и на опциите на обособените технологии.
И най-после идва общественият аспект - жителите не мерят енергийната политика през регламенти и тактики, а през това дали сметките са търпими, дали промишлеността може да работи и дали има предвидимост.
Истинският баланс се реализира тогава, когато политическите цели, софтуерните благоприятни условия и общественият резултат не си опонират, а се поддържат взаимно. Това е смисълът на положителната енергийна политика. Нашата цел е да изградим обективен енергиен съюз, който да подсигурява ниски и предвидими цени във всеки един район. Това зависи от инфраструктурата.