Петролът поевтинява
Цените на двата съществени сорта нефт в границите на утринната търговия в понеделник, 27 юли не престават да се намаляват. Пазарът е в очакване на развиването на обстановката в Близкия изток и опциите за ново отваряне на Ормузкия пролив.
Септемврийските фючърси за петрола вид Brent на Лондонската борса ICE Futures все още на отразяване се търгуват при цена от 92,14 $ за барел, което е намаляване с 4,64 $ (минус 4,79 %) спрямо предходната сесия. Договорите за този вид в петък се откриха на равнище от 96,78 $ за барел, откакто ден по-рано бяха регистрирани рекордните 100,69 $ за барел.
Фючърсите за петрола вид WTI се котират на равнище от 84,58 $ за барел, намалявайки по отношение на търговията от края на предходната седмица с 4,73 $ (5,29 %). В петък договорите за този вид паднаха до 89,31 $ за барел, откакто при предходната търговия стигнаха до 92,19 $ за барел.
Влияние оказват последните известия към войната в Иран и по-точно върху новината за нареждането на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за прекъсване на офанзивите против Иран. Засега няма обновяване на офанзивите и от иранската страна. Все още никой не повдига въпроса за връщане в деяние на съглашението за преустановяване на огъня. Дава се обаче късмет на опити за решение на рецесията по пътя на дипломацията.
Вниманието на пазара остава фокусиран върху обстановката в Близкия изток.
Началникът на Централното командване на Съединени американски щати (CENTCOM), адмирал Брад Купър, е предложил на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да спре нанасянето на удари по ирански цели в Ормузкия пролив, защото тези офанзиви са достигнали границата на своята успеваемост, излиза наяве от информация на Axios, основана на осведомени източници. Според тях рекомендацията на Купър и на други съветници е повлияла върху решението на Тръмп от петък за прекъсване на американските удари по Иран.
Пазарът следи и реакцията на израелската страна. Според първичните информации на Channel 13, основана на източници, министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху и уведомил министрите от кабинета си, че Съединени американски щати упорстват за извеждане на израелските войски от Сирия, Ливан и бранша Газа. Не се прецизира дали става въпрос за цялостно или отчасти евакуиране на войските, само че се загатва, че Нетаняху е изразил не единодушие с това и е споделил на министрите си, че има желание да се възпротиви.
Междувременно, както написа в обява за Foreign Affairs някогашният вицепрезидент на Иран, външен министър и непрекъснат представител в Организацията на обединените народи М.Джавад Зариф, който е и доцент по световни проучвания в Техеранския университет и създател и президент на Possibilities Architects, „ Не е изненадващо, че меморандумът се провали. Иран и Съединените щати имаха разнообразни тълкувания на наредбите на съглашението, изключително тези, уреждащи Ормузкия пролив. Техеран вярваше, че е заречен, по думите на меморандума, да „ постави всички старания за безвредно прекосяване на търговски кораби гратис, единствено за 60 дни “. Техеран също по този начин смяташе, че той и Оман ще „ дефинират бъдещата администрация и морските услуги в Ормузкия пролив “, дружно с други страни от Персийския залив. Вашингтон обаче смяташе, че Иран се е съгласил абсолютно да разреши свободно прекосяване през пролива и, че Съединените щати не е належащо да съблюдават каквито и да е съглашения, открити от Иран. Сделката в никакъв случай не би могла да оцелее след подобен дисонанс. Подновената военна борба беше по-малко въпрос на „ дали “, в сравнение с „ по кое време “.
Въпреки това, нито в полза на Иран, нито в полза на Съединените щати е да се увековечи войната ", се споделя в обявата.
