КНСБ отчете драстично поскъпване на стоките от първа необходимост
Цената на слънчогледовото олио се повишава с 43% за една година. Сериозно нарастват и други артикули от първа нужда. Това демонстрира експресно изследване на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, направено в интервала 26 август - 1 септември.
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност първоначално есенния сезон в условия на изключителна епидемиологична конюнктура и показва данни за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни артикули от първа нужда. Изследването включва 27 регионални центрове, само че не е представително, а получените данни са осреднени на национално равнище.
От КНСБ показват, че междинната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лева. при 2,70 лева през септември 2020 година, което показва поскъпване за едногодишен интервал е с 43%. В област Кюстендил средните цени на слънчогледовото олио е 3,88 лева и надвишава междинните за страната, освен това е област с размер на междинната работна заплата по-ниска от междинната за страната с 33%. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със междинните заплати в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на междинната цена е записана в Бургас и Ямбол, надлежно 4,45 лева и 4,25 лева.
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения, регистрират от КНСБ. Хляб " Добруджа " нараства с 4.2%, освен това кг пшенично брашно регистрира растеж със 7.3%. Средната цена на кг самун " Добруджа " достига 1,72 лева. при 1,65 лева преди година. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари.
Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., разследване от повишение цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да достигне около 1,80 - 2 лева, показват от КНСБ.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за едногодишен интервал,. Драстично повишаване се наблюдава при краставиците с 35.8%, домати – 17.7%, пипер червен – 23.7%, зеле – с 18.0%, моркови – с 17.1%, картофи – с 6.2%, зрял фасул – 7.4%.
Средната цена на доматите е 2,65 лева, при 2,25 лева преди година. Във Варна междинната цена на домати достига 4,03 лева, в Бургас – 3,40 лева, а в Кюстендил е 2,70 лева.
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в комерсиалната мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в съпоставяне със септември 2020 година Средната цена е от 3,30 лева при 2,66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич – 4,49 лева, Бургас – 4,30 лева, Пловдив -4,10 лева.
При останалите хранителни артикули се следи леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От локалните артикули доста повишаване се следи при цената на пиле със 7.5%, сухи салами с 4.0%.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева.
Темповете на изменение на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горива ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво, демонстрира още проучването на КНСБ. Тревожен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население, демонстрират данните. Факт е че, междинните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен интервал, само че едвам 30% от наетите лица получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.). При това под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска междинна работна заплата като " Производство на облекло " ръст с 6.6%, " Добив на неметални материали и първични материали " с 2,6%, " Производство на питиета " с 6.8%. Спад на междинната работна заплата се отчита при " Производство на химични артикули " с -3.4%, " Рекламна активност и изследване на пазари " със 7.7%.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, само че с повишение на инфлацията на витално значими артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4%) наети лица на минимална работна заплата.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода, демонстрират данните в проучването. От КНСБ предвиждат, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттова и заплата за прехрана.
Очаквания са в края на годината заплата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с към 4-5%. Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получават трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева.
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства.
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност първоначално есенния сезон в условия на изключителна епидемиологична конюнктура и показва данни за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни артикули от първа нужда. Изследването включва 27 регионални центрове, само че не е представително, а получените данни са осреднени на национално равнище.
От КНСБ показват, че междинната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лева. при 2,70 лева през септември 2020 година, което показва поскъпване за едногодишен интервал е с 43%. В област Кюстендил средните цени на слънчогледовото олио е 3,88 лева и надвишава междинните за страната, освен това е област с размер на междинната работна заплата по-ниска от междинната за страната с 33%. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със междинните заплати в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на междинната цена е записана в Бургас и Ямбол, надлежно 4,45 лева и 4,25 лева.
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения, регистрират от КНСБ. Хляб " Добруджа " нараства с 4.2%, освен това кг пшенично брашно регистрира растеж със 7.3%. Средната цена на кг самун " Добруджа " достига 1,72 лева. при 1,65 лева преди година. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари.
Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., разследване от повишение цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да достигне около 1,80 - 2 лева, показват от КНСБ.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за едногодишен интервал,. Драстично повишаване се наблюдава при краставиците с 35.8%, домати – 17.7%, пипер червен – 23.7%, зеле – с 18.0%, моркови – с 17.1%, картофи – с 6.2%, зрял фасул – 7.4%.
Средната цена на доматите е 2,65 лева, при 2,25 лева преди година. Във Варна междинната цена на домати достига 4,03 лева, в Бургас – 3,40 лева, а в Кюстендил е 2,70 лева.
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в комерсиалната мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в съпоставяне със септември 2020 година Средната цена е от 3,30 лева при 2,66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич – 4,49 лева, Бургас – 4,30 лева, Пловдив -4,10 лева.
При останалите хранителни артикули се следи леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От локалните артикули доста повишаване се следи при цената на пиле със 7.5%, сухи салами с 4.0%.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева.
Темповете на изменение на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горива ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво, демонстрира още проучването на КНСБ. Тревожен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население, демонстрират данните. Факт е че, междинните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен интервал, само че едвам 30% от наетите лица получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.). При това под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска междинна работна заплата като " Производство на облекло " ръст с 6.6%, " Добив на неметални материали и първични материали " с 2,6%, " Производство на питиета " с 6.8%. Спад на междинната работна заплата се отчита при " Производство на химични артикули " с -3.4%, " Рекламна активност и изследване на пазари " със 7.7%.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, само че с повишение на инфлацията на витално значими артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4%) наети лица на минимална работна заплата.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода, демонстрират данните в проучването. От КНСБ предвиждат, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттова и заплата за прехрана.
Очаквания са в края на годината заплата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с към 4-5%. Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получават трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева.
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ