Кой се страхува от скъпия петрол
Цената на петрола е в плен на геополитически опасности в снабдяването.При продължително повдигане над 100 $ за барел международната стопанска система би се забавила видимо.САЩ са по-устойчиви на петролни шокове поради шистовото произвеждане, само че Китай ще е измежду най-големите пострадали от внезапно повишаване.
Петролът нарастна с над една трета от декември насам, само че признаци на паника не се виждат. Цената остава в плен на неустойчивостта в доста от страните експортьорки - войната в Либия заплашва производството там, а глобите против Иран и Венецуела понижават доставките. Не липсват прогнози, че петролът може да надвиши 100 $ за барел. В същото време международната стопанска система прави плахи опити за възобновяване и петролна рецесия е последното, от което има потребност.
Обяснението за какво в този момент царува успокоение е, че пазарът на нефт е по-различен от преди 10 години и поради спадащите цени на производството и шистовия взрив в Съединени американски щати има доста по-голям потенциал да оправи с сходна висока цена. " Шокът върху снабдяването би трябвало да е голям и да визира голям брой огромни производители, с цел да забележим скокове в цените, каквито сме виждали в минали години ", споделя проф. Ник Бътлър от King`s College пред FT. И въпреки всичко по-голямата резистентност не значи, че не би имало губещи от скъпия нефт, измежду които и Китай.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Другата причина за забележимата липса на паника е допускането, че зад високите цени стои устойчиво търсене, което е добър сигнал за положението на международната стопанска система.
Нагоре, нагоре
Цената на бенчмарк брента се повиши с над една трета от декември насам.
Увеличаване
Цената на бенчмарк брента се повиши с над една трета от декември насам.
Преглед на оригинала [Investing.com] Смаляване
Резките придвижвания в цената на петрола от октомври насам идват главно от шокове в снабдяването. Към военните дейности в Либия и икономическата злополука във Венецуела от началото на май се прибавиха и американските ограничавания на износа на нефт от Иран, които заплашват да отворят дупка в световното доставяне от над 1 млн. барела на ден (около 1% от общите доставки). Освен това на фона на възходящото напрежение със Съединени американски щати Техеран заплашва, че в случай че достъпът му Омрузкия пролив (откъдето минават една пета от международните доставки на нефт) бъде отсечен, то той ще опита да затвори водния път и за всички останали.
На този декор Русия и страните от ОПЕК отпред със Саудитска Арабия, които биха могли да компенсират отворените неналичия на пазара, се пробват да поддържат комплициран баланс сред това да не подвигат прекалено много цените (което би довело до нова вълна от вложения в шистовото произвеждане в САЩ) и въпреки всичко да ги запазят задоволително високи, с цел да могат да зареждат подвластните си от петрола стопански системи. Ниският растеж в Русия да вземем за пример докара до такава степен съветници на президента Владимир Путин обществено да настояват, че взаимните дейности с ОПЕК вредят на съветските ползи. Това прибавя още едно равнище на неустановеност на петролните пазари.
Всички тези събития най-вероятно към този момент са калкулирани в актуалната цена на петрола, показва отчет на JBC Energy. Но предвижда, че в случай че някоя от рисковите обстановки внезапно се изостри, не е изключено цената на петрола вид брент да доближи до 100 $ на барел.
Печеливши...
Печеливши и губещи, в случай че цената на петрола надмине 100 $ на барел.
Увеличаване
Печеливши и губещи, в случай че цената на петрола надмине 100 $ на барел.
Преглед на оригинала [Oxford Economics] Смаляване
Цена от 100 $ на барел естествено би облагодетелствала огромните производителки на нефт. Голяма част от обществените и икономическите промени на принц Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия да вземем за пример се оправдават при цена на петрола от 80 $ нагоре.
По същия метод огромна част от постоянния напредък в Русия сред 2001 до 2014 година се дължи на скъпия нефт. И сега всички облаги от продажби на нефт над 40 $ на барел отиват в специфичен фонд, който по публични данни възлиза на 59 милиарда $, или 3.6% от съветския Брутният вътрешен продукт.
Освен Русия и Саудитска Арабия други печеливши при внезапно повишаване на петрола биха били страни като ОАЕ, Норвегия, Нигерия (стига да успее да поддържа устойчиво снабдяване) и Еквадор съгласно отчет на японската финансова компания Nomura.
...и губещи
Кой ще пострада от мощно повишаване зависи значително от силата на $ и какъв брой време ще продължат високите цени. Според отчет на Oxford Economics, в случай че брентът доближи 100 $ на барел до края на 2019 година, международният Брутният вътрешен продукт ще бъде с 0.6% по-нисък от плануваното през 2020 година, а междинната международна инфлация ще се качи с 0.7% (което би било най-голямото нарастване от 2011 г.). " В кратковременен проект постигане до 100 $ на барел ще бъде уравновесено от увеличено произвеждане и финансиране в други сфери, само че пазарът на нефт е на един мощен потрес разстояние от дългогодишен скок в цената ", споделят оксфордските икономисти Джон Пейн и Гейбриъл Стърн пред Bloomberg.
Развиващи се стопански системи, които към този момент са в тежко финансово състояние и с отслабени валути, като Турция и Аржентина ще би трябвало да създадат сложния избор сред това да оставят инфлацията да се усилва в допълнение поради скъпия нефт или да подвигат базовите лихви в интервал на мощно закъснение. Каквото и да изберат, и двете страни биха изгубили най-малко по 1% от Брутният вътрешен продукт съгласно разбора на Oxford Economics.
Ефектът за огромните стопански системи
Голямата смяна спрямо предходни рецесии е, че с помощта на шистовия взрив Съединени американски щати към този момент са най-големият производител на нефт в света. Това ваксинира значително американската стопанска система от петролни шокове. Дори американците да би трябвало да заплащат повече, с цел да изпълнят резервоарите на колите си, резултатът се балансира от вложенията в шистов рандеман, които скачат при повишаване на нефта.
Технологиите за рандеман на нефт са станали доста по-ефективни през последните години, а Съединени американски щати имат и все по-голям потенциал да запълват дупки в доставките, като усилват размера на шистовото произвеждане. Русия и ОПЕК, които сега имат съглашение да управляват снабдяването, също могат да го вдигнат, въпреки че дали биха създали сходно нещо е въпрос на договаряния и геополитика. Факт е обаче, че през днешния ден е доста по-трудно да се преценяват следствията от по-високите цени на петрола, в сравнение с преди 10 години.
При всички положения сега скъпият нефт би бил неприятна вест за опитващата се да набере скорост международна стопанска система. Европа, чиято стопанска система е в по-лоша форма от американската и няма по какъв начин да компенсира с шистова промишленост, е по-уязвима, само че все пак евентуално няма да бъде мощно наранена. Причината е, че потреблението и производството в Европейски Съюз не са толкоз петролно интензивни, колкото в предишното, и растежът на Брутният вътрешен продукт идва главно от услугите. Според отчет на ЕЦБ от септември при стабилизиране на цената на петрола на 75 $ на барел резултатите върху действителните приходи и потреблението биха били незначителни. При 100 $ на барел обаче най-вероятно би потърпевшо индустриалното произвеждане в Германия, което би свило Брутният вътрешен продукт с 0.4%. Държави с по-слаби финанси като Испания също биха потърпевши видимо. Общият резултат за еврозоната обаче би останал дребен.
Ситуацията е много по-различна в Китай, където растежът би понесъл мощен удар. Китай е вторият максимален консуматор на нефт в света, само че за разлика от Съединени американски щати разчита съвсем напълно на импорт. Според Oxford Economics Китай може да загуби над 1% от брутния си вътрешен артикул при минаване на границата от 100 $ на барел.
Всъщност най-голямата заплаха при повишаването на петрола е, че лимитира пространството за маневриране на централните банки и вариантите им да противодействат на закъснение на стопанската система. Засега възможен петролен потрес наподобява по-скоро вероятен, в сравнение с евентуален. И за всички ще бъда по-добре да остане по този начин.
Петролът нарастна с над една трета от декември насам, само че признаци на паника не се виждат. Цената остава в плен на неустойчивостта в доста от страните експортьорки - войната в Либия заплашва производството там, а глобите против Иран и Венецуела понижават доставките. Не липсват прогнози, че петролът може да надвиши 100 $ за барел. В същото време международната стопанска система прави плахи опити за възобновяване и петролна рецесия е последното, от което има потребност.
Обяснението за какво в този момент царува успокоение е, че пазарът на нефт е по-различен от преди 10 години и поради спадащите цени на производството и шистовия взрив в Съединени американски щати има доста по-голям потенциал да оправи с сходна висока цена. " Шокът върху снабдяването би трябвало да е голям и да визира голям брой огромни производители, с цел да забележим скокове в цените, каквито сме виждали в минали години ", споделя проф. Ник Бътлър от King`s College пред FT. И въпреки всичко по-голямата резистентност не значи, че не би имало губещи от скъпия нефт, измежду които и Китай.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Другата причина за забележимата липса на паника е допускането, че зад високите цени стои устойчиво търсене, което е добър сигнал за положението на международната стопанска система.
Нагоре, нагоре
Цената на бенчмарк брента се повиши с над една трета от декември насам.
Увеличаване
Цената на бенчмарк брента се повиши с над една трета от декември насам.
Преглед на оригинала [Investing.com] Смаляване
Резките придвижвания в цената на петрола от октомври насам идват главно от шокове в снабдяването. Към военните дейности в Либия и икономическата злополука във Венецуела от началото на май се прибавиха и американските ограничавания на износа на нефт от Иран, които заплашват да отворят дупка в световното доставяне от над 1 млн. барела на ден (около 1% от общите доставки). Освен това на фона на възходящото напрежение със Съединени американски щати Техеран заплашва, че в случай че достъпът му Омрузкия пролив (откъдето минават една пета от международните доставки на нефт) бъде отсечен, то той ще опита да затвори водния път и за всички останали.
На този декор Русия и страните от ОПЕК отпред със Саудитска Арабия, които биха могли да компенсират отворените неналичия на пазара, се пробват да поддържат комплициран баланс сред това да не подвигат прекалено много цените (което би довело до нова вълна от вложения в шистовото произвеждане в САЩ) и въпреки всичко да ги запазят задоволително високи, с цел да могат да зареждат подвластните си от петрола стопански системи. Ниският растеж в Русия да вземем за пример докара до такава степен съветници на президента Владимир Путин обществено да настояват, че взаимните дейности с ОПЕК вредят на съветските ползи. Това прибавя още едно равнище на неустановеност на петролните пазари.
Всички тези събития най-вероятно към този момент са калкулирани в актуалната цена на петрола, показва отчет на JBC Energy. Но предвижда, че в случай че някоя от рисковите обстановки внезапно се изостри, не е изключено цената на петрола вид брент да доближи до 100 $ на барел.
Печеливши...
Печеливши и губещи, в случай че цената на петрола надмине 100 $ на барел.
Увеличаване
Печеливши и губещи, в случай че цената на петрола надмине 100 $ на барел.
Преглед на оригинала [Oxford Economics] Смаляване
Цена от 100 $ на барел естествено би облагодетелствала огромните производителки на нефт. Голяма част от обществените и икономическите промени на принц Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия да вземем за пример се оправдават при цена на петрола от 80 $ нагоре.
По същия метод огромна част от постоянния напредък в Русия сред 2001 до 2014 година се дължи на скъпия нефт. И сега всички облаги от продажби на нефт над 40 $ на барел отиват в специфичен фонд, който по публични данни възлиза на 59 милиарда $, или 3.6% от съветския Брутният вътрешен продукт.
Освен Русия и Саудитска Арабия други печеливши при внезапно повишаване на петрола биха били страни като ОАЕ, Норвегия, Нигерия (стига да успее да поддържа устойчиво снабдяване) и Еквадор съгласно отчет на японската финансова компания Nomura.
...и губещи
Кой ще пострада от мощно повишаване зависи значително от силата на $ и какъв брой време ще продължат високите цени. Според отчет на Oxford Economics, в случай че брентът доближи 100 $ на барел до края на 2019 година, международният Брутният вътрешен продукт ще бъде с 0.6% по-нисък от плануваното през 2020 година, а междинната международна инфлация ще се качи с 0.7% (което би било най-голямото нарастване от 2011 г.). " В кратковременен проект постигане до 100 $ на барел ще бъде уравновесено от увеличено произвеждане и финансиране в други сфери, само че пазарът на нефт е на един мощен потрес разстояние от дългогодишен скок в цената ", споделят оксфордските икономисти Джон Пейн и Гейбриъл Стърн пред Bloomberg.
Развиващи се стопански системи, които към този момент са в тежко финансово състояние и с отслабени валути, като Турция и Аржентина ще би трябвало да създадат сложния избор сред това да оставят инфлацията да се усилва в допълнение поради скъпия нефт или да подвигат базовите лихви в интервал на мощно закъснение. Каквото и да изберат, и двете страни биха изгубили най-малко по 1% от Брутният вътрешен продукт съгласно разбора на Oxford Economics.
Ефектът за огромните стопански системи
Голямата смяна спрямо предходни рецесии е, че с помощта на шистовия взрив Съединени американски щати към този момент са най-големият производител на нефт в света. Това ваксинира значително американската стопанска система от петролни шокове. Дори американците да би трябвало да заплащат повече, с цел да изпълнят резервоарите на колите си, резултатът се балансира от вложенията в шистов рандеман, които скачат при повишаване на нефта.
Технологиите за рандеман на нефт са станали доста по-ефективни през последните години, а Съединени американски щати имат и все по-голям потенциал да запълват дупки в доставките, като усилват размера на шистовото произвеждане. Русия и ОПЕК, които сега имат съглашение да управляват снабдяването, също могат да го вдигнат, въпреки че дали биха създали сходно нещо е въпрос на договаряния и геополитика. Факт е обаче, че през днешния ден е доста по-трудно да се преценяват следствията от по-високите цени на петрола, в сравнение с преди 10 години.
При всички положения сега скъпият нефт би бил неприятна вест за опитващата се да набере скорост международна стопанска система. Европа, чиято стопанска система е в по-лоша форма от американската и няма по какъв начин да компенсира с шистова промишленост, е по-уязвима, само че все пак евентуално няма да бъде мощно наранена. Причината е, че потреблението и производството в Европейски Съюз не са толкоз петролно интензивни, колкото в предишното, и растежът на Брутният вътрешен продукт идва главно от услугите. Според отчет на ЕЦБ от септември при стабилизиране на цената на петрола на 75 $ на барел резултатите върху действителните приходи и потреблението биха били незначителни. При 100 $ на барел обаче най-вероятно би потърпевшо индустриалното произвеждане в Германия, което би свило Брутният вътрешен продукт с 0.4%. Държави с по-слаби финанси като Испания също биха потърпевши видимо. Общият резултат за еврозоната обаче би останал дребен.
Ситуацията е много по-различна в Китай, където растежът би понесъл мощен удар. Китай е вторият максимален консуматор на нефт в света, само че за разлика от Съединени американски щати разчита съвсем напълно на импорт. Според Oxford Economics Китай може да загуби над 1% от брутния си вътрешен артикул при минаване на границата от 100 $ на барел.
Всъщност най-голямата заплаха при повишаването на петрола е, че лимитира пространството за маневриране на централните банки и вариантите им да противодействат на закъснение на стопанската система. Засега възможен петролен потрес наподобява по-скоро вероятен, в сравнение с евентуален. И за всички ще бъда по-добре да остане по този начин.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ