Целта на промените, които са първите в сектора от над

Целта на измененията, които са първите в бранша от над 20 години, е да се сътвори обединен пазар за медикаментите, който да подсигурява, че всички европейци ще имат своевременен и обективен достъп до безвредни и ефикасни лекарства. Данните демонстрират, че пациентите в страни като България, да вземем за пример, доближават доста по-бавно до съвременни лечения спрямо немските жители, уточни Кириакиду:  " Пациентите в западните и по-големите държави-членки имат достъп до 90% от новоодобрените медикаменти. В източните и по-малките държави-членки процентът е едвам 10. Гражданите чакат от месеци до две или три години за тези нови медикаменти. "  

Предложените промени също по този начин, целят да предотвратят дефицита на медикаменти. Както в пика на Ковид пандемията, по този начин и през миналата зима се забелязваше липса на някои антибиотици и препарати, които лекуват респираторни инфекции. Ще се изисква фирмите да уведомяват по-рано Европейски Съюз за вероятни проблеми с доставките, изясни още еврокомисарят по опазването на здравето:  " Ще предприемем и ограничения за попречване на дефицита. За първи път ще бъде квалифициран общоевропейски лист на медикаментите от изключителна значимост. Компаниите, които търгуват с медикаменти в Европейски Съюз, ще би трябвало да имат проекти за попречване на дефицита. Това ще подсигурява непрестанно доставяне с лекарства. Също по този начин Европейската организация по медикаментите ще координира и следи процеса. "

Директорът на Европейската потребителска организация Моник Гойенс разясни от своя страна:  " В 9 от 10 случая на дефицит на медикаменти става дума за лекарства с рецепта. Така че това не са медикаменти, които потребителят купува в аптеката по лична преценка, а такива, предписани от доктор с лечебна цел. Данните от изследванията демонстрират, че съвсем половината от потребителите, са се сблъскали с компликации при положение на дефицит на даден медикамент. "  

Сред предложенията на Европейската комисия е понижаване на периода на утвърждение на нова терапия от 400 на 180 дни. Също по този начин се възнамерява редуциране от 10 на 8 години на продължителността на главната пазарна изключителност, която производителите на медикаменти получават, преди генеричните артикули да могат да навлязат на пазара. Фармацевтичните компании обаче ще получават още две години отбрана, в случай че пуснат новите си медикаменти във всички 27 страни членки в границите на две години.

Специален акцент в предложенията намират ограниченията против устойчивостта към антибиотиците. Така наречената " тиха пандемия " води до загуба на десетки хиляди животи в Европа всяка година. Планира се въвеждане на система от " ваучери " за стимулиране на фирмите да влагат в новаторски антимикробни средства, които могат да се оправят с резистентните патогени. Преди да се трансфорат в законодателство обаче, предложенията би трябвало да бъдат прегледани от Европейския парламент и Съвета. 

Ефектът от това законодателство ще се прояви след много години, счита ръководителят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов :  " Вероятно за страни от източноевропейския пазар това би довело в кратковременен проект до повече лекарствени артикули, които са регистрирани, надлежно, приема се, че те би трябвало да бъдат налични за пациентите. В дълготраен проект обаче има много повече въпросителни дали този вид пазар или този вид регулации ще докара до повече нови молекули, които ще се записват.

Имайте поради, че това законодателство, което се предлага да влезе в действие, ще касае новорегистрирани молекули, т.е. завареното състояние си остава. Ефектът от това законодателство ще се прояви след много години. Достъпността до даден лекарствен артикул не е просто регулаторна. Проблемът е, че в случай че тези медикаменти влязат тук, някой би трябвало да ги заплати. Проблемът не е толкоз регулаторен, колкото финансов. Проблемът е, че сме небогати. "

Предложените промени евентуално ще подобрят достъпа до нови медикаменти на жителите на дребни страни като България, само че въпросът е на каква цена, показва специалистът:  " Европейската комисия предлага, в случай че желае една компания, която пуска нов лекарствен артикул, да има ексклузивитет или съществена пазарна изключителност, тя би трябвало да го пусне във всички страни членки на Европейски Съюз. Това ще усъвършенства опцията на дребните страни, на дребните пазари да имат достъп до такива лекарствени артикули. Но за страна като България достъпът не е просто, че лекарството го има в България, а въпросът е някой да може да си го купи. Истината е, че ние отделяме малко пари за опазване на здравето. Процентът на здравноосигурителната вноска може да са близки до тези в Европейски Съюз, само че просто приходите ни са доста ниски. "  

Недостигът на медикаменти в пика на Ковид пандемията и в зимните месеци, когато на ход са сезонните грипове, може да бъде следен, в случай че се следи броят на неизпълнените предписания. Това обаче няма по какъв начин да стане, до момента в който всеобщо се предписват хартиени, а не електронни предписания, разяснява ръководителят на Фармацевтичния съюз:  " Няма страна в света или аптека, в която да има безусловно всички медикаменти едновременно. Но въпросът е какво прави страната, с цел да ограничи тези проблеми. Когато търсенето или потреблението е по-голямо от предлагането, несъмнено, че пораждат проблеми. Как могат да се решат тези проблеми? Това може да стане като се усъвършенства предписването, надлежно и отпущането. Най-обективният измерител на това какво е належащо от даден лекарствен артикул, това е броят на неизпълнените предписания. Ако ние знаехме за последните 3 дни, да речем, какъв брой са предписаните предписания от лекари и какъв брой са изпълнените предписания разликата, т.е. неизпълнените предписания, това, сигурно, е минимумът от лекарствения артикул, който ви е нужен в страната. Когато имаме хартиени предписания, няма по какъв начин да знаете нито какъв брой са предписани, нито какъв брой са отпуснати, нит пък дали са отпуснати с или без рецепта. Електронното опазване на здравето, на процедура, е налично, само че не се употребява. "

По думите на Димитър Маринов безпричинно е да се счита, че съществува наклонност евтините медикаменти да се стопират от произвеждане за сметка на техен по-скъп аналог. Той открои като съществена причина за забележителното доплащане за медикаменти неналичието на генерично определяне:  " Пазарът е извънредно конкурентен и никой не може да си разреши, изключително лекарствен артикул, който е натрапен от дълго време на пазара, да го спре просто ей по този начин, тъй като той е прочут, към този момент не се постанова да се влага в налагане на марката на пазара. Никой няма да си разреши да спре лекарствен артикул просто тъй като друга компания ще се възползва от положителното познаване на лекарствения артикул на пазара и незабавно ще го пусне на същата или дори по-ниска цена. Основният проблем е неналичието на генерична подмяна. Значи, в случай че доктор предпише на пациент лекарствен артикул по интернационално непатентно название, пациентът, когато влезе в аптеката, ще може да си избере каквато желае цена. Фармацевтът ще му предложи безусловно лечебно еквивалентни лекарствени артикули. Ако лекарят ви предпише лекарствен артикул, който, примерно, коства 20 лв., даже в аптеката да имат същия лекарствен артикул, само че на друга компания на половин цена, фармацевтът няма право да ви го предлага и да ви го отпуска. В България е разрешено генерично определяне, т.е. лекарят да предпише, жестоко казано, по съставки лекарствения артикул, само че на процедура, това извънредно рядко се прави. Затова плащаме толкоз доста за лекарствени артикули. В естествените страни безплатните, т.е. без доплащане лекарствени артикули нормално обществените фондове харчат над 80% от парите за тъкмо тези медикаменти. В България има групи, които са под 1%. Референтите - най-евтините, които са безвъзмездни, без доплащане, са под 1% от потреблението. 80 на 100 от време на време са най-скъпите вероятните лекарствени артикули. Ето това е един от главните проблеми за достъпа. Ние недоумяваме каква е повода. "  

Контролът при отпущането на антибиотици може да се обезпечи чрез електронни предписания, акцентира специалистът:  " В България, на процедура, нямате надзор по предписването. Същевременно, нямате, на процедура, ефикасен надзор и по отпущането. Агенцията по медикаментите върви, прави инспекции, надзор, само че тя би трябвало да хване магистър-фармацевтът, който отпуска без рецепта на място, сега. Агенцията по медикаментите няма този потенциал да реализира всеобщ надзор. Ако всички предписания бяха електронни, няма по какъв начин да отпуснеш без рецепта, тъй като автоматизирано ще се размине броят на изпълнените предписания с броя на отпуснатите лекарствени артикули, който също се следи. Това е методът за цялостен надзор. Аз си направих един опит - измислих си доктор, направих си щемпел, кочани за предписания се продават в доста книжарници, и можете да си напишете каквато желаете рецепта. Не правете по този начин, това е рисково! "



Съдържанието е предоставено от, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и доближава до вас с помощта на партньорството с Dir.bg.