Целта на християнския живот е да придобием смирението и благодатта на Христос, каза отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“
Целта на християнския живот е да придобием смирението и благодатта на Христос. Без нея ние не можем да живеем с Бог, тя е живот. Това сподели в проповедта си отец Христо от плевенския храм „ Свети Николай “ след неделното свещенодействие.
Във се чете притчата за блудния наследник, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но постоянно съществува опция за смирение и правоверен живот.
Тази алегория е настояща, откогато съществува човечеството. Тя може да донесе разтуха на доста грешници, а и да смири мнозина като горделивите фарисеи, роптаещи срещу божието състрадание, което Господа Исус проповядвал към грешниците, сподели отец Христо. Той уточни, че в притчата бащата е Бог, а завърналият се развратен наследник е човечеството, отдалечило се от Бога.
Възгордяло се то и почнало да строи Вавилонска кула в своето безумство, прахосало наследството си – не материалното, а духовното. Настанал апетит не за самун, а за словото Божие. Хората се предали на непознати властелини – дявола, който ги подтиквал към душевния апетит. Узнали заблудата си, те поискали да се върнат при Отца, който ги приел, сподели още отец Христо.
Той добави, че притчата се отнася и към всеки човек, който се отдалечава от божия закон, от църквата и потъва в грехове. По думите му огромният наследник от притчата е атеистичният човек, който желае да живее нехайно, надалеч от Бога, да роптае и завижда, да не цени любовта на Отеца.
Ако хвърлим взор на нашия живот, ще забележим, че повече или по-малко сме се отдалечили от Бога и подсещаме блудния наследник, по тази причина да дойдем на себе си и се върнем при небесния отец, да не забравяме, че не за погибел сме основани, сподели още отец Христо.
Дървото, с цел да покаже, че в него има живот, дава листа, цветове и след това плод. Така и външното благопочитание е належащо за духовния живот на индивида. Той да идва в храма, с цел да пали свещичка, да кичи облика на иконата с цветя, само че и да вика с думите на църковната ария „ Господи, преди да пристигна краят ми, с цел да не почина, избави ме! “. Всички знаем, че сме краткотрайни на този свят, по тази причина да мислим и да се потрудим и за безконечния живот, с цел да заслужим милостта на Бога, сподели още свещеникът.
Във се чете притчата за блудния наследник, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но постоянно съществува опция за смирение и правоверен живот.
Тази алегория е настояща, откогато съществува човечеството. Тя може да донесе разтуха на доста грешници, а и да смири мнозина като горделивите фарисеи, роптаещи срещу божието състрадание, което Господа Исус проповядвал към грешниците, сподели отец Христо. Той уточни, че в притчата бащата е Бог, а завърналият се развратен наследник е човечеството, отдалечило се от Бога.
Възгордяло се то и почнало да строи Вавилонска кула в своето безумство, прахосало наследството си – не материалното, а духовното. Настанал апетит не за самун, а за словото Божие. Хората се предали на непознати властелини – дявола, който ги подтиквал към душевния апетит. Узнали заблудата си, те поискали да се върнат при Отца, който ги приел, сподели още отец Христо.
Той добави, че притчата се отнася и към всеки човек, който се отдалечава от божия закон, от църквата и потъва в грехове. По думите му огромният наследник от притчата е атеистичният човек, който желае да живее нехайно, надалеч от Бога, да роптае и завижда, да не цени любовта на Отеца.
Ако хвърлим взор на нашия живот, ще забележим, че повече или по-малко сме се отдалечили от Бога и подсещаме блудния наследник, по тази причина да дойдем на себе си и се върнем при небесния отец, да не забравяме, че не за погибел сме основани, сподели още отец Христо.
Дървото, с цел да покаже, че в него има живот, дава листа, цветове и след това плод. Така и външното благопочитание е належащо за духовния живот на индивида. Той да идва в храма, с цел да пали свещичка, да кичи облика на иконата с цветя, само че и да вика с думите на църковната ария „ Господи, преди да пристигна краят ми, с цел да не почина, избави ме! “. Всички знаем, че сме краткотрайни на този свят, по тази причина да мислим и да се потрудим и за безконечния живот, с цел да заслужим милостта на Бога, сподели още свещеникът.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ