Инфарктите и инсултите засягат все по-млади хора в България заради

Инфарктите и инсултите засягат все по-млади хора в България поради забързания метод на живот, неприятните хранителни привички и подценяването на рисковите фактори. Това съобщи доктор Адриан Хаджиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Свети Георги “.
Прочетете още
По думите му, страната ни е измежду водещите в Европа по сърдечно-съдова смъртност, макар че разполага със модерно лекуване на международно равнище. Основният проблем остава неналичието на задоволителна профилактика и предварителна защита.

„ Разполагаме с отлични благоприятни условия за лекуване, само че изоставаме в контрола на рисковите фактори. Артериалната хипертония, диабетът и високият холестерол постоянно протичат без признаци и хората не търсят в точния момент здравна помощ “, уточни доктор Хаджиев.

Кардиологът акцентира, че затлъстяването е директно обвързвано със сърдечно-съдовите болести. България заема четвърто място в Европа по детско затлъстяване и пето при възрастните. Тези индикатори са тревожни и демонстрират потребността от смяна в метода на живот още от ранна възраст.



В отговор на тревожните трендове УМБАЛ „ Свети Георги “ провежда през февруари самодейността „ Слушай сърцето си “. Тя е ориентирана към повишение на информираността за сърдечното здраве и включва уточнения за най-честите болести – високо кръвно, исхемична болест на сърцето, инфаркт, сърдечна непълнота и клапни проблеми.

В акцията вземат участие експерти по кардиология, инвазивна кардиология и кардиохирургия.

Д-р Хаджиев изясни, че главният признак при инфаркт е мощната и продължителна болежка зад гръдната кост, която може да се популяризира към лявата ръка, рамото, шията, гърба или стомаха. Често тя е съпроводена от гадене, повръщане и студена пот.

„ При възрастни хора и диабетици инфарктът може да протече атипично – с неочакван зной, без болежка. Това постанова нараснало внимание към тези групи “, посочи той.

Прединфарктното положение постоянно се демонстрира с от време на време стягане в гърдите, което отшумява за минути. Специалистът дефинира това като „ алена лампа “, която би трябвало неотложно да насочи пациента към доктор.

По думите му, рисковите фактори за сърдечно-съдови болести се разделят на контролируеми и неконтролируеми. Към първите спадат високото кръвно, диабетът, високият холестерол и затлъстяването. Неконтролируемите са възрастта, полът и наследствеността.

„ Вече се създават и генетични лечения, които в бъдеще могат да създадат и част от тези фактори контролируеми “, изясни кардиологът.

Според доктор Хаджиев всеки човек може да понижи риска посредством няколко елементарни правила – уравновесено хранене, повече придвижване, задоволително сън и ограничение на пържените храни.

„ Препоръчителна е средиземноморската диета с повече плодове, зеленчуци и потребни мазнини “, добави той.

Съвременната инвазивна кардиология разрешава бързо и дейно лекуване на острия инфаркт посредством ангиография и ангиопластика.

„ Колкото по-рано се отпуши запушената артерия, толкоз по-малко са уврежданията на сърцето “, акцентира експертът.

Той подсети, че при подозрение за инфаркт би трябвало неотложно да се потърси здравна помощ и пациентът да бъде превозен в болница с катетеризационна лаборатория.

„ Времето е решителен фактор. Всяка минута забавяне усилва риска от тежки последици “, безапелационен е кардиологът.