Рок легендата Йордан Караджов: Пожарите се палят умишлено!
Целта е да се дестабилизира страната, погнусен съм от нещата, които се случват
КОЙ Е ТОЙ
Йордан Караджов е емблематичен рок музикант. Роден е в София на 20 януари 1952 година Първата му театрална изява е била в главното учебно заведение и от този момент не е спирал да радва публиката. Караджов е от основателите на " Сигнал " и композитор на множеството песни. Сред емблематичните за групата са " Липсваш ми ", " Може би " и " Да те копнея ". Щастливо женен за брачната половинка си Мариана. Имат две деца - Лора и Даниел, а към този момент се радват и на внуци.
- Г-н Караджов, по какъв начин се чувствате?
- Като цяло съм в доста положително здраве. На брега на морето съм към този момент три месеца. Морето ми приказва, аз го чувам. Всичко е наред!
- Преди към две седмици имахте концерт с група " Сигнал " на сцена край морето. Какви бяха страстите?
- В Българево беше доста крепко! Много хора се събраха. Отново разбрахме, че сред публиката и " Сигнал " има една невероятна химия, която продължава да съществува. Защото в една безпределно дребна държавица, в която сме ние - България, след 47 години да те следват твоите фенове, за нас е горделивост. Като музиканти и като хора по принцип. Това го потвърдиха и хората от публиката в Българево. Страхотно беше. Много сме удовлетворени.
7 Facts About Bram Stoker`s `Dracula`
- Какви задължения още ви предстоят това лято?
- Ние не стопираме да работим. След няколко дни на 21 август имаме концерт в античния спектакъл в Созопол. На 27-и ще имаме присъединяване в рок фест, сходен на този в Българево. Ще бъде в Морската градина на Бургас. След това сме в Аксаково, Варненско. На 30 август ще имаме концерт в Приморско по случай празника на града.
- Успявате ли около професионалните задължения да отделите и време за фамилията, за внуците си?
- О, несъмнено! Плюс това ние се майтапим сътрудниците от " Сигнал ", че ние си почиваме само когато сме на сцената. Всъщност е тъкмо по този начин. Като слезем от сцената, стартират задължения по фамилии, с деца. Те са към този момент безпределно огромни, само че внуците ги заместиха. Ние с моята брачна половинка се грижим доста за тях. Даже сега у дома са двете девойки Ния и Алиса, респективно на 14 и 11 години.
- Да са ви живи и здрави и доста да ви радват!
- Благодаря!
- Искате ли да поговорим малко и за публичните тематики, вие следите ли новините в действителност?
- От ден дневно се гнуся от тези вести, само че попитайте ме.
- За обстановката с пожарите какво мислите?
- За страдание има толкоз липса на съвест в нашето общество, че половината от пожарите съгласно мен са преднамерено запалени, други от небрежност и по този начин нататък. И на трето място е това, че е доста горещо. Но в основата съгласно мен се палят съзнателно, с цел да се дестабилизира страната. Така или другояче тя е дестабилизирана, само че това е като крупна мярка на злобарите, че не желаят България да е мирна и здрава. Това е моето пояснение.
- Имаше ли някоя позитивна вест, която ви направи усещане скоро, да успее да ви зарадва по някакъв метод?
- Не, нали ви споделям, новините ме отвращават от ден дневно от ден на ден. Положителна вест не съм чул от доста, доста от дълго време. Очаквам нещо сходно да се случи, само че към този момент не виждам на хоризонта някаква позитивна вест, която да ме зареди с добрина.
- Как бихте коментирали това, което се случва по пътищата ни?
- Продължава войната по пътищата, за жалост. В една елементарна война се дават по-малко жертви, в сравнение с по пътищата на България. В София има хора, които не могат да карат колите си, само че хвърчат със 180-200 километра в час по автомагистралите. Каквито и закони да се обнародват от Народното събрание, няма да имат никакъв резултат. Ако самите ние не седнем крепко на масата с други хора и да се съгласим с това, че в действителност всичко зависи от нас. Тези, които не помнят, че са зад кормилото, да се сетят. След това не разбирам тези, които карат пияни и дрогирани. Тогава е толкоз елементарно да катастрофираш и да убиеш хора, които нямат нищо общо с твоето поведение в обществото.
- Има ли въпреки всичко нещо, което ви кара да се събуждате заран и да се усмихвате?
- Усмихва ме чашата с кафе най-много. Моите внуци, които са сега при мен. Иначе не изпадам в депресии и съм напълно елементарен човек във връзка с персоналното схващане за ежедневие. Мисля за фамилията си, за работата на групата. Когато всичко е по този начин, както бих желал, в действителност ме кара да се усмихвам. Благодарение на Всевишния се събуждам към момента жив.
- Кой е най-големият ви триумф в професионален или в персонален проект?
- Общо казано, тези 47 години, в които сме на сцената дружно със " Сигнал ". Според мен апотеозът на нашия музикален триумф беше през 2013, когато напълнихме зала " Арена Армеец ". Някак си това беше върхът на всичко това, което сме оставили. Като музика, като обич от публиката към " Сигнал ". Естествено, минаха 12 години от този момент, само че ние продължаваме да се сещаме за невероятния триумф, който изживяхме. Разбира се, по-късно сме имали и други триумфи, само че това беше върхът на нашето професионално израстване. Благодарни сме на публиката, която изпълни до дъно арената. Още повече че ние сме първата българска рок тайфа, която дръзна да влезе в това страшилище, наречено " Арена Армеец ".
- Планирате ли различен толкоз огромен концерт за близкото бъдеще?
- Нека да изчакаме две години и половина, да създадем 50 години " Сигнал ". Аз постоянно се майтапя, че ще имаме златна женитба с нашата аудитория. Тъй като и до ден сегашен имаме доста здрава връзка. Тогава ще създадем огромно турне, с огромни зали във връзка нашата 50-годишнина. Иначе регулярно вършим това, което сме правили през всичкото това време.
КОЙ Е ТОЙ
Йордан Караджов е емблематичен рок музикант. Роден е в София на 20 януари 1952 година Първата му театрална изява е била в главното учебно заведение и от този момент не е спирал да радва публиката. Караджов е от основателите на " Сигнал " и композитор на множеството песни. Сред емблематичните за групата са " Липсваш ми ", " Може би " и " Да те копнея ". Щастливо женен за брачната половинка си Мариана. Имат две деца - Лора и Даниел, а към този момент се радват и на внуци.
- Г-н Караджов, по какъв начин се чувствате?
- Като цяло съм в доста положително здраве. На брега на морето съм към този момент три месеца. Морето ми приказва, аз го чувам. Всичко е наред!
- Преди към две седмици имахте концерт с група " Сигнал " на сцена край морето. Какви бяха страстите?
- В Българево беше доста крепко! Много хора се събраха. Отново разбрахме, че сред публиката и " Сигнал " има една невероятна химия, която продължава да съществува. Защото в една безпределно дребна държавица, в която сме ние - България, след 47 години да те следват твоите фенове, за нас е горделивост. Като музиканти и като хора по принцип. Това го потвърдиха и хората от публиката в Българево. Страхотно беше. Много сме удовлетворени.
7 Facts About Bram Stoker`s `Dracula`
- Какви задължения още ви предстоят това лято?
- Ние не стопираме да работим. След няколко дни на 21 август имаме концерт в античния спектакъл в Созопол. На 27-и ще имаме присъединяване в рок фест, сходен на този в Българево. Ще бъде в Морската градина на Бургас. След това сме в Аксаково, Варненско. На 30 август ще имаме концерт в Приморско по случай празника на града.
- Успявате ли около професионалните задължения да отделите и време за фамилията, за внуците си?
- О, несъмнено! Плюс това ние се майтапим сътрудниците от " Сигнал ", че ние си почиваме само когато сме на сцената. Всъщност е тъкмо по този начин. Като слезем от сцената, стартират задължения по фамилии, с деца. Те са към този момент безпределно огромни, само че внуците ги заместиха. Ние с моята брачна половинка се грижим доста за тях. Даже сега у дома са двете девойки Ния и Алиса, респективно на 14 и 11 години.
- Да са ви живи и здрави и доста да ви радват!
- Благодаря!
- Искате ли да поговорим малко и за публичните тематики, вие следите ли новините в действителност?
- От ден дневно се гнуся от тези вести, само че попитайте ме.
- За обстановката с пожарите какво мислите?
- За страдание има толкоз липса на съвест в нашето общество, че половината от пожарите съгласно мен са преднамерено запалени, други от небрежност и по този начин нататък. И на трето място е това, че е доста горещо. Но в основата съгласно мен се палят съзнателно, с цел да се дестабилизира страната. Така или другояче тя е дестабилизирана, само че това е като крупна мярка на злобарите, че не желаят България да е мирна и здрава. Това е моето пояснение.
- Имаше ли някоя позитивна вест, която ви направи усещане скоро, да успее да ви зарадва по някакъв метод?
- Не, нали ви споделям, новините ме отвращават от ден дневно от ден на ден. Положителна вест не съм чул от доста, доста от дълго време. Очаквам нещо сходно да се случи, само че към този момент не виждам на хоризонта някаква позитивна вест, която да ме зареди с добрина.
- Как бихте коментирали това, което се случва по пътищата ни?
- Продължава войната по пътищата, за жалост. В една елементарна война се дават по-малко жертви, в сравнение с по пътищата на България. В София има хора, които не могат да карат колите си, само че хвърчат със 180-200 километра в час по автомагистралите. Каквито и закони да се обнародват от Народното събрание, няма да имат никакъв резултат. Ако самите ние не седнем крепко на масата с други хора и да се съгласим с това, че в действителност всичко зависи от нас. Тези, които не помнят, че са зад кормилото, да се сетят. След това не разбирам тези, които карат пияни и дрогирани. Тогава е толкоз елементарно да катастрофираш и да убиеш хора, които нямат нищо общо с твоето поведение в обществото.
- Има ли въпреки всичко нещо, което ви кара да се събуждате заран и да се усмихвате?
- Усмихва ме чашата с кафе най-много. Моите внуци, които са сега при мен. Иначе не изпадам в депресии и съм напълно елементарен човек във връзка с персоналното схващане за ежедневие. Мисля за фамилията си, за работата на групата. Когато всичко е по този начин, както бих желал, в действителност ме кара да се усмихвам. Благодарение на Всевишния се събуждам към момента жив.
- Кой е най-големият ви триумф в професионален или в персонален проект?
- Общо казано, тези 47 години, в които сме на сцената дружно със " Сигнал ". Според мен апотеозът на нашия музикален триумф беше през 2013, когато напълнихме зала " Арена Армеец ". Някак си това беше върхът на всичко това, което сме оставили. Като музика, като обич от публиката към " Сигнал ". Естествено, минаха 12 години от този момент, само че ние продължаваме да се сещаме за невероятния триумф, който изживяхме. Разбира се, по-късно сме имали и други триумфи, само че това беше върхът на нашето професионално израстване. Благодарни сме на публиката, която изпълни до дъно арената. Още повече че ние сме първата българска рок тайфа, която дръзна да влезе в това страшилище, наречено " Арена Армеец ".
- Планирате ли различен толкоз огромен концерт за близкото бъдеще?
- Нека да изчакаме две години и половина, да създадем 50 години " Сигнал ". Аз постоянно се майтапя, че ще имаме златна женитба с нашата аудитория. Тъй като и до ден сегашен имаме доста здрава връзка. Тогава ще създадем огромно турне, с огромни зали във връзка нашата 50-годишнина. Иначе регулярно вършим това, което сме правили през всичкото това време.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ