Никоя история не е малка. Бану Муштак, която разказва за битките на жените
Целият ѝ живот е тиха битка за самостоятелност в един традиционен свят. Стига на крачка от самоубийство, само че се избавя. Сега споделя историите на дамите, които са сложени принудително в подчинена позиция, само че не стопират да се борят. За тези разкази индийската писателка Бану Муштак получи премията " Букър ".
Нейните героини са дамите, които са наложително сложени в подчинена позиция. Но все пак се борят всеки ден – даже с видимо дребните избори, които вършат.
Индийската писателка Бану Муштак получи тазгодишната интернационална литературна премия “Букър ” за сборника с разкази “Сърце лампа ” (Heart Lamp). Това се случи на гала, която се състоя в галерията Тейт Модърн в Лондон на 20 май.
Преводач на “Сърце лампа ” на британски език е Дийпра Бхасти . В оригинал разказите са на каннада – майчиният език на над 65 милиона души в Югозападна Индия.
“Сърце лампа ” е първата книга, написана в оригинал на каннада, отличена с “Букър ”. Освен това е и първият алманах с разкази, който печели наградата.
Журито оцени героите на Муштак като “изумителни портрети на оцеляването и устойчивостта ”.
Писателят Макс Портър , който беше ръководител на журито, дефинира разказите като “красиви, динамични, жизнеутвърждаващи истории ”.
“Те описват за живота на дамите, репродуктивните права, вярата, кастата, властта и потисничеството ”, сподели той. “Това беше книгата, която журито в действителност обикна от първото прочитане. ”
Написани сред 1990 и 2023 година, 12-те описа в “Сърце лампа ” разказват живота на дамите и девойките в патриархалните общности в Южна Индия – живот, който самата Муштак е живяла. Много от тях са въодушевени от разказите на дами, които идват при нея в търсене на помощ и схващане.
Тази книга се роди от убеждението, че никоя история не е дребна.
“Тази книга се роди от убеждението, че никоя история не е дребна. Че в гоблена на човешкия опит всяка нишка носи тежестта на цялото ”, сподели тя при приемането на премията, представена от Би Би Си.
Бану Муштак е родена през 1948 година в южния индийски щат Карнатака. Израства в мюсюлмански квартал в дребен град.
Като множеството девойки към себе си, Бану учи Корана на езика урду в учебно заведение. Но татко ѝ, който е държавен чиновник и желае по-добро обучение за щерка си, я записва в учебно заведение, в което се преподава на каннада – формалния език на щата.
Това става, когато Муштак е на осем. В идващите години тя учи интензивно, с цел да овладее този непознат за нея език свободно. По-късно Муштак избира точно каннада за езика на книгите си.
Тя продължава образованието си в лицей – нещо, което по това време е извънредно за девойките като нея, които на тази възраст към този момент се омъжват и раждат деца. Още от дребна Бану Муштак има интерес към писането.
“Откакто научих писмеността като дете, започнах да пиша ”, споделя тя в, оповестено на уеб страницата на премиите “Букър ”.
Но за първи път нейни произведения са оповестени години по-късно, и то в доста сложен миг от живота ѝ.
Муштак се омъжва по обич, когато е на 26 години. Но това не я избавя от компликациите, с които се сблъскват доста дами в патриархалните общности.
“Винаги съм желала да пиша, само че нямаше защо, тъй като след един брак по обич внезапно ми споделиха да нося бурка и да се посветя на домакинска работа. На 29 години станах майка, страдаща от следродилна меланхолия ”, споделя тя пред списание.
Тогава Муштак стига на крачка от самоубийство.
“Веднъж, в припадък на обезсърчение, се залях с бензин, като имах намерение да се подпаля. За благополучие, [съпругът ми] се усети в точния момент, прегърна ме и прибра кибрита. Той ме молеше, като сложи бебето ни в краката ми с думите: “Не ни изоставяй ”, споделя тя пред списание.
Малко след този случай за първи път неин роман е оповестен в локално литературно списание.
Муштак работи като кореспондентка в локален таблоид в продължение на десетилетие. След като напуща публицистиката, стартира работа като юрист, с цел да устоя фамилията си.
През цялото това време сътрудничи на придвижването Бандая , което цели превъзмогване на обществената и икономическата неправда посредством литература и активизъм.
Муштак е авторка на шест сборника с разкази, разказ, алманах с есета и стихосбирка.
За нея литературата е “едно от последните свещени пространства, където можем да живеем в мозъците на другите, даже единствено за няколко страници ”.
Моите разкази са за дамите – по какъв начин религията, обществото и политиката изискват от тях категорично послушание и по този метод ги подлагат на нечовешка свирепост.
“Моите разкази са за дамите – по какъв начин религията, обществото и политиката изискват от тях категорично послушание и по този метод ги подлагат на нечовешка свирепост, трансформирайки ги в елементарни подчинени ”, споделя тя.
“Ежедневните произшествия, отразени в медиите, и нещата, които съм претърпяла персонално, са моето ентусиазъм. Болката, страданието и безпомощният живот на тези дами провокират в мен дълбока прочувствена реакция. ”
Чрез своите творби и посредством активизма си Муштак се трансформира в разпознаваема защитничка на правата на дамите. Но това я прави и цел на ненавист.
В изявление за вестник „ Хинду “ тя споделя по какъв начин през 2000 година е получила заплашителни телефонни позвънявания, откакто се е изказала в поддръжка на правото на дамите да се молят в джамиите.
По-късно едвам се избавя и от нахлуване с нож на улицата.
Но тези произшествия не разколебават Муштак, която продължава да написа.
“Непрекъснато съм оспорвала шовинистичните религиозни тълкувания. Тези въпроси са в центъра на моето писане даже и в този момент. Обществото се е трансформирало доста, само че главните проблеми остават същите. Въпреки че подтекстът се развива, главните битки на дамите и маргинализираните общности не престават ”, споделя тя.
Нейните героини са дамите, които са наложително сложени в подчинена позиция. Но все пак се борят всеки ден – даже с видимо дребните избори, които вършат.
Индийската писателка Бану Муштак получи тазгодишната интернационална литературна премия “Букър ” за сборника с разкази “Сърце лампа ” (Heart Lamp). Това се случи на гала, която се състоя в галерията Тейт Модърн в Лондон на 20 май.
Преводач на “Сърце лампа ” на британски език е Дийпра Бхасти . В оригинал разказите са на каннада – майчиният език на над 65 милиона души в Югозападна Индия.
“Сърце лампа ” е първата книга, написана в оригинал на каннада, отличена с “Букър ”. Освен това е и първият алманах с разкази, който печели наградата.
Журито оцени героите на Муштак като “изумителни портрети на оцеляването и устойчивостта ”.
Писателят Макс Портър , който беше ръководител на журито, дефинира разказите като “красиви, динамични, жизнеутвърждаващи истории ”.
“Те описват за живота на дамите, репродуктивните права, вярата, кастата, властта и потисничеството ”, сподели той. “Това беше книгата, която журито в действителност обикна от първото прочитане. ”
Написани сред 1990 и 2023 година, 12-те описа в “Сърце лампа ” разказват живота на дамите и девойките в патриархалните общности в Южна Индия – живот, който самата Муштак е живяла. Много от тях са въодушевени от разказите на дами, които идват при нея в търсене на помощ и схващане.
Тази книга се роди от убеждението, че никоя история не е дребна.
“Тази книга се роди от убеждението, че никоя история не е дребна. Че в гоблена на човешкия опит всяка нишка носи тежестта на цялото ”, сподели тя при приемането на премията, представена от Би Би Си.
Бану Муштак е родена през 1948 година в южния индийски щат Карнатака. Израства в мюсюлмански квартал в дребен град.
Като множеството девойки към себе си, Бану учи Корана на езика урду в учебно заведение. Но татко ѝ, който е държавен чиновник и желае по-добро обучение за щерка си, я записва в учебно заведение, в което се преподава на каннада – формалния език на щата.
Това става, когато Муштак е на осем. В идващите години тя учи интензивно, с цел да овладее този непознат за нея език свободно. По-късно Муштак избира точно каннада за езика на книгите си.
Тя продължава образованието си в лицей – нещо, което по това време е извънредно за девойките като нея, които на тази възраст към този момент се омъжват и раждат деца. Още от дребна Бану Муштак има интерес към писането.
“Откакто научих писмеността като дете, започнах да пиша ”, споделя тя в, оповестено на уеб страницата на премиите “Букър ”.
Но за първи път нейни произведения са оповестени години по-късно, и то в доста сложен миг от живота ѝ.
Муштак се омъжва по обич, когато е на 26 години. Но това не я избавя от компликациите, с които се сблъскват доста дами в патриархалните общности.
“Винаги съм желала да пиша, само че нямаше защо, тъй като след един брак по обич внезапно ми споделиха да нося бурка и да се посветя на домакинска работа. На 29 години станах майка, страдаща от следродилна меланхолия ”, споделя тя пред списание.
Тогава Муштак стига на крачка от самоубийство.
“Веднъж, в припадък на обезсърчение, се залях с бензин, като имах намерение да се подпаля. За благополучие, [съпругът ми] се усети в точния момент, прегърна ме и прибра кибрита. Той ме молеше, като сложи бебето ни в краката ми с думите: “Не ни изоставяй ”, споделя тя пред списание.
Малко след този случай за първи път неин роман е оповестен в локално литературно списание.
Муштак работи като кореспондентка в локален таблоид в продължение на десетилетие. След като напуща публицистиката, стартира работа като юрист, с цел да устоя фамилията си.
През цялото това време сътрудничи на придвижването Бандая , което цели превъзмогване на обществената и икономическата неправда посредством литература и активизъм.
Муштак е авторка на шест сборника с разкази, разказ, алманах с есета и стихосбирка.
За нея литературата е “едно от последните свещени пространства, където можем да живеем в мозъците на другите, даже единствено за няколко страници ”.
Моите разкази са за дамите – по какъв начин религията, обществото и политиката изискват от тях категорично послушание и по този метод ги подлагат на нечовешка свирепост.
“Моите разкази са за дамите – по какъв начин религията, обществото и политиката изискват от тях категорично послушание и по този метод ги подлагат на нечовешка свирепост, трансформирайки ги в елементарни подчинени ”, споделя тя.
“Ежедневните произшествия, отразени в медиите, и нещата, които съм претърпяла персонално, са моето ентусиазъм. Болката, страданието и безпомощният живот на тези дами провокират в мен дълбока прочувствена реакция. ”
Чрез своите творби и посредством активизма си Муштак се трансформира в разпознаваема защитничка на правата на дамите. Но това я прави и цел на ненавист.
В изявление за вестник „ Хинду “ тя споделя по какъв начин през 2000 година е получила заплашителни телефонни позвънявания, откакто се е изказала в поддръжка на правото на дамите да се молят в джамиите.
По-късно едвам се избавя и от нахлуване с нож на улицата.
Но тези произшествия не разколебават Муштак, която продължава да написа.
“Непрекъснато съм оспорвала шовинистичните религиозни тълкувания. Тези въпроси са в центъра на моето писане даже и в този момент. Обществото се е трансформирало доста, само че главните проблеми остават същите. Въпреки че подтекстът се развива, главните битки на дамите и маргинализираните общности не престават ”, споделя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ