Учените разбраха защо човешката кожа не протича, въпреки че губим по 500 милиона клетки от нея дневно
Целият външен пласт на кожата ни се сменя на всеки 2 до 4 седмици, само че в никакъв случай не протича, въпреки за интервал от 24 часа да губим по към 500 милиона кафези от нея. Учените считат, че са разбрали за какво това е по този начин – кожата ни е подредена в неповторими форми, наречени тетракаидекаедри, които в никакъв случай не оставят празнота, даже когато обособени кафези са отстранени.
„ Нашето проучване ни оказа помощ да забележим по какъв начин клетките, изграждащи кожата ни, могат да „ превключат “ на механизъм, който създава нещо като „ лепило “, което от своя страна свързва клетките дружно – като по този метод се подсигурява, че кожата ни резервира целостта си “ – споделя Рейко Танака.
Танака и екипът ѝ от учени вземат решение да изследват другите пластове, съставляващи епидермиса на бозайниците – защитната преграда на кожата ни. Предишни проучвания са открили, че епидермисът на бозайниците има две бариери в горните си два пласта. В непосредственост до повърхността е въздушно-течна преграда, образувана от най-външния пласт на кожата, наименуван „ рогов пласт “ (стратум корнеум), а под нея е течна преграда, образувана от плътни връзки, които са на практика непроницаеми за течности.
Учените от дълго време учат най-външния пласт на епидермиса, който непрекъснато отделя мъртви кафези на кожата и ги заменя с нови – по-здрави, само че са направени малко проучвания по отношение на тънката, вторична преграда, намираща се под него, наречена „ зърнест пласт “ (stratum granulosum).
Зърнестият пласт е от значително значение, тъй като подсигурява, че кожата ни няма да протече, защото това е пластът, в който се образуват плътните връзки, а външният пласт на кожата не може да се образува без тях. Освен това, зърнестият пласт играе голяма роля и в процеса на обособяване на мъртвата кожа.
За да могат бозайниците да отделят външния пласт кожа, новите кафези би трябвало непрекъснато да се създават в най-ниските пластове на епидермиса, преди да се придвижат нагоре към зърнестия пласт. Там те заменят старите кожни кафези, които по-късно се изтласкват нагоре към външния пласт на епидермиса, с цел да се отделят.
До скоро никой не е могъл да разбере по какъв начин клетките от зърнестия пласт са били заменяни, без да се нарушават плътните връзки, които ни подсигуряват, че няма да стартираме да изпускаме телесни течности.
Танака и екипът ѝ употребяват по този начин наречената конфокална микроскопия (чрез приложимост на конфокален микроскоп, който е оптичен флуоресцентен микроскоп с по-голям контраст), с цел да изследват клетките в зърнестия пласт при мишките и откриват, че формата на тези кафези е от решаващо значение за типа на бариерата, която те образуват.
Формата им ( тетракаидекаедри ) съставлява 14-стенен полиедър с 6 правоъгълни и 8 хексагонални страни. Структурата е препоръчана за първи път през 1887 от Уилям Томпсън (Лорд Келвин – основоположникът на термодинамиката).
„ Невероятно е да знаем, че такава нереална форма, основана от физика Лорд Келвин преди повече от век, може да бъде значима фигура в природата, която да оказва помощ на кожата да резервира успеваемостта си като преграда “ – споделя Танака.
Сега учените възнамеряват да схванат по какъв начин дебелината на кожата се дефинира в другите пластове на епидермиса и по какъв начин се резервира салдото сред растежа на клетките и отделянето на мъртви кафези, като целят да открият от къде евентуално произлизат някои проблеми с кожата.
Източник: sciencealert.com
