Целият свят се прекланя пред мен. Аз се прекланям пред

„ Целият свят се прекланя пред мен. Аз се преклонявам пред Учителя Петър Дънов. “

Тези думи на великия Айнщайн задоволително красноречиво приказват за възхитата и уважението, които основателят на Бялото приятелство е будел в сърцата на съвременниците си по целия свят още приживе.

Петър Дънов е измежду най-забележителните персони, оставили незабравим отпечатък в историята на духовната просвета на България. След себе си той завещава на човечеството съкровищница от скъпи мъдрости, послания и упътвания за живота и отношението на индивида към себе си и света. Повод да си спомним за него е 140 години от рождението му.

Сред томовете беседи, които проповядва пред учениците си, особено място Дънов отделя на Нейно величество Любовта.

Как да разберем, че сме влюбени или че някой ни обича, по какъв начин да изразим възприятията си и по какъв начин да открием и съхраним любовта - ето какво споделя по всички тези въпроси огромният мъдрец:

Ако искаш да обичаш, не би трябвало да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш.

Ако мисълта за даден човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Обичате ли някого, не му говорете за своята обич. Този, който обичате, не би трябвало да знае какви усеща имате към него.

Всяка обич, която не трае дълго време, е резултат на животинско положение, на неустойчивостта на индивида, на змията в него.

Физическата обич носи огромни промени. Който желае да я опита, би трябвало да знае, че ще се движи от едно положение в друго, от наслада в тъга, и от тъга в наслада. Божествената обич прави чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази обич би трябвало да се учи. Но в случай че не сте приложили човешката обич, която е с най-малки жертви, по какъв начин ще приложите Божествената, за която се изискват огромни жертви?

Любовта е глуха за всички неприятни, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш мозъка му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима мощ. Който има Любов, той е мощен човек.

Любов, която не може да издържи на всички тествания в живота, не е същинска обич.

Някой желае да прояви обичта си към някого, само че се опасява да не го излъжат. Може ли любовта да се опасява от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, въпреки някои от тях да правят закононарушения.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка обич, която повдига индивида, иде от Бога.

Първото качество на същинската обич се показва в желанието на индивида да сложи своя обичан на същото равнище, на което той самичък се намира.

Любовта се демонстрира в живота отвън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава посредством вътрешен подтик, посредством вътрешен подтик.

Хората на любовта носят в себе си мир, наслада и забавление. Където и да отидат, всички ги одобряват с отворени сърца.

Любов, в която има боязън, не е същинска. Единствената мощ в света, която не познава страха, е любовта.

Заради любовта хората са подготвени на такива жертви, каквито без обич в никакъв случай не биха създали.

Любовта е безконечният блян на две души.

Престъпността е в незнанието, че желаеме да сложим любовта в окови.

Любовта в никакъв случай не ревнува, в никакъв случай не търси своето право! Тя прави човек прелъстителен и не държи на достолепието.

Любовта, дори в своето низше проявяване, е мощ, която хармонизира всички органи и дава подтик на човешкия живот.

Любовта сама по себе си е чиста, само че съдовете, в които се излива, не са еднообразно чисти, в резултат на което тя понижава.

Любовта не е трайна, тъй като е толкоз мощна, че в случай че се застои, човек не би могъл да устои на нейните трептения.

Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Любовта не обича никакви недоволства – това, че си профан, че си бедняк, че си виновник, не я интересува – поставя те в огнения кюп и те разтопява.

Ако ти за любовта не си подготвен да пожертваш всичко в света, ти не можеш да схванеш живота.

В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, тъй като тя иде да почисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

Хората не би трябвало да се питат взаимно: “Обичаш ли ме? ” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не приказва.

Когато двама души се обичат, те внасят подтик към нещо велико в целия космос.

Любовта не се изисква. Който желае обич, той няма обич в себе си.

На оня, който има обич, никаква мощ не може да противодейства. Той е човек с ново схващане. Той живее в мир и светлина.

Смисълът на живота се състои в това да намериш оня, който те обича, и който ти да обичаш.

Не можеш да обичаш някого, с който не си имал връзка в предишното. Любовта сред хората не се демонстрира единствено в един живот.

Както обичаш, така ще те обичат. Както постъпваш, по този начин ще постъпват с теб.

Слабият не може да обича. Само мощният обича.

Като обичаш някого, ти би трябвало да мислиш какво положително да му направиш, да му предадеш любовта си по действителен метод, да го задоволиш. Само по този начин той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той планува всичките ти потребности.

Четете още:

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Който ви обича, единствено той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Ако допускате в мозъка си, че оня, който обичате, може да ви аргументи някаква тягост, това демонстрира, че не го обичате.

За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, би трябвало да ги обичаш.

Помислете за приятеля си, и в случай че положението ви се усъвършенства, вие в действителност го обичате. Не се ли промени, не го обичате както би трябвало. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

Скръбта е граница за прекосяване в любовта. Когато пристигна до най-голямата тъга, човек е до границата на онази обич, към която душата се стреми.

Ако твоята обич не може да преодолява всичките компликации, каква е тази обич?

Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благосклонен към тези, които не са ситуирани към теб, то е божествено.

Ако индивида, който обичаш, страда, ти пръв би трябвало да му се притечеш на помощ. Това е обич. Ако не му окажеш помощ, ти не го обичаш.

Кога любовта демонстрира своята мощ? Когато се сложи под мощен напън.

Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте надалеч от любовта. Със мусене, с съмнение и подозрение любовта не се намира.

Който същински обича, той в никакъв случай не съжалява, че обича и че не дават отговор на любовта му.

Любовта е вътрешен тласък, който ви тласка напред. Без обич не можете да прогресирате.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да беседва и от която да получи нещо ново, ярко, което тя носи в себе си.

Да обичаш някого, това значи да го направиш благополучен.

Обича ви единствено оня човек, в наличието на който вашите усложнения последователно понижават и изчезват.

Когато двама души се обичат, те и дружно си отпътуват. Те ще се слеят, ще бъдат едно и така ще си заминат дружно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.

Ако мъжът удари една жена, тогава ще пристигна огромната астрална змия-жена, и ще му даде подобен урок, че с години ще го помни.

Като се съберат мъж и жена да живеят дружно, и двамата би трябвало да бъдат учители и възпитаници. Не се борете за състезание. Ако мъжът има трептения, които могат да издигнат мозъка на дамата, тя да му даде място на преподавател, да не споделя: „ Аз не обичам да се покорявам! ” Да се подчиняваш, значи да възприемаш силата и да я обработваш.

От огромно значение е какъв човек те обича. Ако те обича елементарен човек, и ти ще станеш елементарен. Ако те обича надарен човек, ще станеш надарен. Ако те обича талантлив, ще станеш талантлив.

Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят към този момент са ги оженили, без значение от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е значимо по какъв начин ще устои човек на любовта си, ще я резервира ли до дъно, или след година-две ще я загуби.

Любовта изисква героизъм, храброст и увереност.

Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.

Дайте независимост на индивида, в случай че желаете да ви обича.

Вярвайте единствено в любовта, която дава.

Ако желаете да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на мощните, откровени стремежи на човек, които излизат от неговата душа.

Обичайте, без да очаквате да ви обичат.

Обикнете първо мозъка на индивида, след това сърцето му, душата му, духа и най-сетне неговото тяло. Обикнете ли индивида по този метод, и той ще ви обича.

Не питайте никого: „ Ти обичаш ли ме? ”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой по какъв начин ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

Изгубите ли другарството на индивида, който обичате, вие губите светлината и насладата си. Какво ще вършиме без светлина и наслада? Истински другар е оня, който може, да ви оказва помощ в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по положителното, което прави за вас.

Само оня, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде другар. Истински другар е оня, в наличието на който сълзите пресъхват, скърбите, страданията, разстройствата изчезват.