Кошмарно тъжната история за живота на Бай Симо, който сви пистолета от мъртвеца в „Лаута”! Направил го защото...
Цели осем години бай Симо от Пловдив е пазил родната ни граница на млади години. Бил е лейтенант и е отговарял за две принуди. В момента индивидът, който взе револвера на самоубилия се предприемач в парк „ Лаута” Данаил Божилов – Мечката, мизерства и няма пари нито за медикаменти, нито за храна. Стои в жегата под домакински арест, каквато мярка за неотклонение му наложи преди дни съдът в Пловдив. Не смее да мърда от вкъщи си и най-вече да излезе на междустълбищната площадка, в случай че някой му позвъни на вратата. Плаши, че ще се самоубие, в случай че още веднъж от полицията го повикат на разпит. Един път споделя, че ще си разбие главата в стената, а различен път – че ще се хвърли от 12-тия етаж, където в един от блоковете в регион „ Тракия” живее.
„ Захарна болест хванах от терзания. Опериран съм. Ако знаех какво ще стане, нямаше в никакъв случай да взема револвера. Но аз го взех, тъй като желаех да оказа помощ на проверяващите. Имам доста другари в полицията и като им го предам, мислех, че тях ще ги наградят, а на мен ще ми оказват помощ да си получа 7 заплати от остарялата ми фирма”, откровеничи бай Симо, представен от в. Монитор.
Той излиза отвън жилището си, защото вътре има огромен домакински любим – куче, чиято порода е примес с питбул. Навремето работел в охранителна компания, откъдето не му платили 7 заплати по 430 лв. всяка плюс неизползвани 4 отпуски. В Икономическа полиция, където се жалвал, пресметнали, че някогашният му шеф му дължи общо към 6 000 лв., които и до ден сегашен, към този момент няколко години, бай Симо не може да си получи. „ Цигания, свидливост цялостна. Ако ги взема тези пари, едно ремонтче ще направя. Пълна дисхармония е у дома. И медикаменти ще си купя, че лекарката ми се смее и ми споделя: „ Ти връх държиш една година да си без лекарства”, споделя възрастният задържан.
Признава, че над една година от безпаричие не си е купувал медикаменти нито за кръвното, нито за останалите заболявания. „ Опериран съм от щитовидната жлеза, а имам и три стента на сърцето. Каква страна сме? Как е допустимо да работиш и да не ти платят заплатите?”, признава старецът.
На всичкото от горната страна преди време щерка му изтеглила към 2000 лв. заем и всеки месец дължала по 273 лв. вноски. „ Викам, като предам револвера, ще ми спомагат да взема тези пари. Ама то не се случи по този начин. Що за страна сме ние?”, споделя той.
Пенсията на бай Симо е към 400 лв., а щерка му, която също има куп заболявания, получава към 120 лв. инвалидна пенсия. Пазаруват на вересия храна от непосредствен магазин. „ На никой не съм го казвал, но като вземем пенсиите и първо се разплащаме в магазина. Като платим сметките – ток, вода и оставаме без нищо. Пари за медикаменти нямам. Дъщерята, макар че е болна, върви да чисти по блоковете. Макарони единствено ядем, но в този момент от терзание ръцете ми треперят и не мога лъжицата да държа”, споделя болният дядо.
Откакто е под домакински арест, не е мърдал от вкъщи си. Кучетата ги разхождала щерка му, само че защото тя е ниска и слаба, а и болнава, по-голямото куче я повлякло при една от разходките. „ Много хубаво животно е. От пожар ни спаси”, хвали по-голямото куче 74-годишният пловдивчанин. Историята с пожара била преди няколко години.
Бай Симо се прибирал от работа, като отворил и кучето го хванало за крачола на панталоните и го завело в детската стая. Там се топлили с печка с два открити реотана. „ На дъщерята една другарка беше оставила коте вкъщи. Той си играеше с него. Кучето ми не закача котките. Играели си, само че преобърнали печката и гори килима. Ако не беше ме завел там, щеше неприятно да стане”, си спомня бай Симо.
Връща се обратно в годините, когато е бил млад и здрав. От 1962 година до 1970 година е пазил границата ни в региона на Златоград. Бил е офицер, с чин лейтенант. Имал е много подчинени войничета и е отговарял за две от заставите. „ Тогава границата се пазеше, не както е в този момент. Много строго се пазеше. Опитваха се незаконно да я минават най-вече роми и турци, които желаеха да влязат в гръцко”, си спомня пловдивчанинът. Един път набил трима помаци, тъй като го нарекли „ гяур” и го напсували. „ Като станаха измененията и по телефона ми се обадиха: „ С никого нищо не споделяй”. На границата съм бил на първа и шеста застава. Доста хора ми бяха подчинени. Правил съм добро”, споделя той. Сеща се по какъв начин е избавил дете в Златоград. Било през зимата, ранна пролет. Детето паднало в реката в градчето. Имало доста зяпачи, само че никой не оказал помощ. Тогава бай Симо се хвърлил в реката и извадил хлапето. „ През 1970 година се махнах от границата, че не можех повече да претърпявам там. Набих трима помаци, които ме нарекоха „ гяур” и ме напсуваха. Така разбрах, че няма да ме бъде повече там”, признава Симеон Стоев. Имал легален револвер „ ТТ”, който издал на МВР-то, когато жена му се разболяла тежко.
За границата ни сега споделя, че е „ разграден двор”. „ Тогава нямаше неточност, като пазехме границата. За един погубен на границата, премия се даваше, но айде в този момент да не го приказваме това. Отпуска даваха. Стрелял съм, само че човек не съм убивал. По време на кубинската рецесия през 1962г., имаше най-вече извършители на границата – най-вече роми и турци. Дойдат войничетата с извършител, дадат им отпуска и службите прибираха нанякъде нарушителя”, изяснява дядото. След като напуснал граничарската си работа, отишъл на гурбет в Коми. Там изкарал към 16 години. Бил водач и печелел положителни пари, с които като се върнал у нас, купил жилището. Добре се справял и локалните руснаци там желали да го оставят, като участъков служител на реда. „ Капитан Паршаков и полковник Лосев желаеха да остана там, като квартален, но аз им отхвърлих. И сбърках. Това ми е най-голямата неточност. Сега щях да съм някой”, се връща обратно в годините дядото с револвера.
Смята, че казармата би трябвало да се върне, тъй като точно там младежите ставали мъже. „ А в този момент какво са? Торби! Пълно е с наркоманчета в гората. Целият парк „ Лаута” е посипан със спринцовки и младежи наркомани. Затова взех револвера – да не се изпозастрелят”, споделя още той. За самоубийството на Мечката твърди, че към този момент е разказал безусловно всичко. Отрича се от предходните си подозрения, че случилото се най-вероятно не е самоубийство и споделя, че те, самоубийците са способни надали не на всичко. Отрича и че е познавал отпреди Божилов. Познавал единствено кучето му, което преди време нападнало неговото. „ Видях, че няма пулс и им споделих – викайте полицията и кола за спешна помощ. Пистолетът му беше на към 60-70 сантиметра от тялото. Може и дулото да налапат, а в случай че се стрелят с пушка, то я опират в брадичката си. Самоубил се е, само че всякакви работи се приказват. Питат ме хората тук преди да ми наложат да не излизам, само че аз им споделям да питат МВР-то”, се оправдава за подозренията си във версията на полицията бай Симо.
„ Като отидох до самоубиеца, кучето му беше завързано за едно дърво. Имаше 4-5 дами, които ми споделиха да отида и да го видя, че му е станало нещо”, споделя бай Симо. Не направил опит да отвързва кучето на самоубиеца, тъй като то било едро, огромно и злобно. „ Взех пищова, че да го дам на някой прочут служител на реда. И той да получи премия, а и аз да ми върнат тези 7 заплати. Съжалявам, че взех револвера. Това бе една сляпа вяра. Мислех, че ще стане по-добро, а то…”, повтаря старецът. И не стопира да повтаря какъв брой е обезпокоен от ареста си. И че е твърдо решен да постави завършек на живота си, в случай че още веднъж го отведат нанякъде с белезниците. „ Моля се по-бързо да ме пуснат. Ако решат отново да ме разпитват и разкарват, ще се засиля и ще се прасна в стената и до такава степен да съм. Ще сложа завършек на живота си, само че ще скърбя за кучето и за щерка си. То по този начин не се трае бе, хора. А жилището й ще вземат и тя ще тръгне пет за четири. Тя е на 39 години, само че е болна и няма да се оправи сама. Има способи доста да се самоубия. Може да се засиля и през балкона”, плаши бай Симо.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
„ Захарна болест хванах от терзания. Опериран съм. Ако знаех какво ще стане, нямаше в никакъв случай да взема револвера. Но аз го взех, тъй като желаех да оказа помощ на проверяващите. Имам доста другари в полицията и като им го предам, мислех, че тях ще ги наградят, а на мен ще ми оказват помощ да си получа 7 заплати от остарялата ми фирма”, откровеничи бай Симо, представен от в. Монитор.
Той излиза отвън жилището си, защото вътре има огромен домакински любим – куче, чиято порода е примес с питбул. Навремето работел в охранителна компания, откъдето не му платили 7 заплати по 430 лв. всяка плюс неизползвани 4 отпуски. В Икономическа полиция, където се жалвал, пресметнали, че някогашният му шеф му дължи общо към 6 000 лв., които и до ден сегашен, към този момент няколко години, бай Симо не може да си получи. „ Цигания, свидливост цялостна. Ако ги взема тези пари, едно ремонтче ще направя. Пълна дисхармония е у дома. И медикаменти ще си купя, че лекарката ми се смее и ми споделя: „ Ти връх държиш една година да си без лекарства”, споделя възрастният задържан.
Признава, че над една година от безпаричие не си е купувал медикаменти нито за кръвното, нито за останалите заболявания. „ Опериран съм от щитовидната жлеза, а имам и три стента на сърцето. Каква страна сме? Как е допустимо да работиш и да не ти платят заплатите?”, признава старецът.
На всичкото от горната страна преди време щерка му изтеглила към 2000 лв. заем и всеки месец дължала по 273 лв. вноски. „ Викам, като предам револвера, ще ми спомагат да взема тези пари. Ама то не се случи по този начин. Що за страна сме ние?”, споделя той.
Пенсията на бай Симо е към 400 лв., а щерка му, която също има куп заболявания, получава към 120 лв. инвалидна пенсия. Пазаруват на вересия храна от непосредствен магазин. „ На никой не съм го казвал, но като вземем пенсиите и първо се разплащаме в магазина. Като платим сметките – ток, вода и оставаме без нищо. Пари за медикаменти нямам. Дъщерята, макар че е болна, върви да чисти по блоковете. Макарони единствено ядем, но в този момент от терзание ръцете ми треперят и не мога лъжицата да държа”, споделя болният дядо.
Откакто е под домакински арест, не е мърдал от вкъщи си. Кучетата ги разхождала щерка му, само че защото тя е ниска и слаба, а и болнава, по-голямото куче я повлякло при една от разходките. „ Много хубаво животно е. От пожар ни спаси”, хвали по-голямото куче 74-годишният пловдивчанин. Историята с пожара била преди няколко години.
Бай Симо се прибирал от работа, като отворил и кучето го хванало за крачола на панталоните и го завело в детската стая. Там се топлили с печка с два открити реотана. „ На дъщерята една другарка беше оставила коте вкъщи. Той си играеше с него. Кучето ми не закача котките. Играели си, само че преобърнали печката и гори килима. Ако не беше ме завел там, щеше неприятно да стане”, си спомня бай Симо.
Връща се обратно в годините, когато е бил млад и здрав. От 1962 година до 1970 година е пазил границата ни в региона на Златоград. Бил е офицер, с чин лейтенант. Имал е много подчинени войничета и е отговарял за две от заставите. „ Тогава границата се пазеше, не както е в този момент. Много строго се пазеше. Опитваха се незаконно да я минават най-вече роми и турци, които желаеха да влязат в гръцко”, си спомня пловдивчанинът. Един път набил трима помаци, тъй като го нарекли „ гяур” и го напсували. „ Като станаха измененията и по телефона ми се обадиха: „ С никого нищо не споделяй”. На границата съм бил на първа и шеста застава. Доста хора ми бяха подчинени. Правил съм добро”, споделя той. Сеща се по какъв начин е избавил дете в Златоград. Било през зимата, ранна пролет. Детето паднало в реката в градчето. Имало доста зяпачи, само че никой не оказал помощ. Тогава бай Симо се хвърлил в реката и извадил хлапето. „ През 1970 година се махнах от границата, че не можех повече да претърпявам там. Набих трима помаци, които ме нарекоха „ гяур” и ме напсуваха. Така разбрах, че няма да ме бъде повече там”, признава Симеон Стоев. Имал легален револвер „ ТТ”, който издал на МВР-то, когато жена му се разболяла тежко.
За границата ни сега споделя, че е „ разграден двор”. „ Тогава нямаше неточност, като пазехме границата. За един погубен на границата, премия се даваше, но айде в този момент да не го приказваме това. Отпуска даваха. Стрелял съм, само че човек не съм убивал. По време на кубинската рецесия през 1962г., имаше най-вече извършители на границата – най-вече роми и турци. Дойдат войничетата с извършител, дадат им отпуска и службите прибираха нанякъде нарушителя”, изяснява дядото. След като напуснал граничарската си работа, отишъл на гурбет в Коми. Там изкарал към 16 години. Бил водач и печелел положителни пари, с които като се върнал у нас, купил жилището. Добре се справял и локалните руснаци там желали да го оставят, като участъков служител на реда. „ Капитан Паршаков и полковник Лосев желаеха да остана там, като квартален, но аз им отхвърлих. И сбърках. Това ми е най-голямата неточност. Сега щях да съм някой”, се връща обратно в годините дядото с револвера.
Смята, че казармата би трябвало да се върне, тъй като точно там младежите ставали мъже. „ А в този момент какво са? Торби! Пълно е с наркоманчета в гората. Целият парк „ Лаута” е посипан със спринцовки и младежи наркомани. Затова взех револвера – да не се изпозастрелят”, споделя още той. За самоубийството на Мечката твърди, че към този момент е разказал безусловно всичко. Отрича се от предходните си подозрения, че случилото се най-вероятно не е самоубийство и споделя, че те, самоубийците са способни надали не на всичко. Отрича и че е познавал отпреди Божилов. Познавал единствено кучето му, което преди време нападнало неговото. „ Видях, че няма пулс и им споделих – викайте полицията и кола за спешна помощ. Пистолетът му беше на към 60-70 сантиметра от тялото. Може и дулото да налапат, а в случай че се стрелят с пушка, то я опират в брадичката си. Самоубил се е, само че всякакви работи се приказват. Питат ме хората тук преди да ми наложат да не излизам, само че аз им споделям да питат МВР-то”, се оправдава за подозренията си във версията на полицията бай Симо.
„ Като отидох до самоубиеца, кучето му беше завързано за едно дърво. Имаше 4-5 дами, които ми споделиха да отида и да го видя, че му е станало нещо”, споделя бай Симо. Не направил опит да отвързва кучето на самоубиеца, тъй като то било едро, огромно и злобно. „ Взех пищова, че да го дам на някой прочут служител на реда. И той да получи премия, а и аз да ми върнат тези 7 заплати. Съжалявам, че взех револвера. Това бе една сляпа вяра. Мислех, че ще стане по-добро, а то…”, повтаря старецът. И не стопира да повтаря какъв брой е обезпокоен от ареста си. И че е твърдо решен да постави завършек на живота си, в случай че още веднъж го отведат нанякъде с белезниците. „ Моля се по-бързо да ме пуснат. Ако решат отново да ме разпитват и разкарват, ще се засиля и ще се прасна в стената и до такава степен да съм. Ще сложа завършек на живота си, само че ще скърбя за кучето и за щерка си. То по този начин не се трае бе, хора. А жилището й ще вземат и тя ще тръгне пет за четири. Тя е на 39 години, само че е болна и няма да се оправи сама. Има способи доста да се самоубия. Може да се засиля и през балкона”, плаши бай Симо.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ