Какво казва науката за нашите странни сънища
Царството на сънищата от много време е царство на невероятното: поличби или знаци, подсъзнателни импулси и страхове, написа obekti.bg, базирайки се на LiveScience.
Но този от време на време объркващ свят на вътрешни безредици, страхове и стремежи е затвърден във всекидневните ни прекарвания, настояват откриватели на съня.
" Структурата и наличието на мисленето доста наподобява на структурата и наличието на сънуването. Те са артикул на еднакъв механизъм ", твърди Матю Уилсън, невробиолог в Масачузетския софтуерен институт.
Той и сътрудниците му учат връзката на сънищата с ученето и паметта.
Сънищата разрешават на мозъка да обработи съзнателните прекарвания. По време на сън мозъкът употребява същите неврологични механизми, както и денем, с цел да изследва предишното, бъдещето и други аспекти на вътрешен свят през нощта. Паметта е проявлението на този вътрешен свят.
" По-скоро това, което си спомняме, е резултат от сънищата, в сравнение с противоположното ", споделя Уилсън.
Сънищата като учители
Неговата взаимна работа с Ерин Уомсли от Медицинското учебно заведение на Харвард се концентрира върху връзката сред паметта и сънищата в не-REM съня. Ярките сънища нормално се явяват по време на REM съня (фазата на бързите очни движения). По време не-REM съня също сънуваме, само че тези сънища са по-фрагментарни.
Изследванията на Уомсли демонстрират, че сънищата оказват помощ на хората да усвояват нови познания и умения.
В едно проучване, оповестено в списание Current Biology през април 2010 година, Уомсли и сътрудниците й откриват, че участниците, които по време на не-REM етапа са сънували видео игра с лабиринт, която са играли няколко часа по-рано, са подобрили представянето си фрапантно съпоставяне с тези, които не са сънували играта. В същото време, мисленето за лабиринта в будно положение не е повишило успеваемостта на играчите.
Въпреки, че проучването се концентрира върху не-REM етапа, откривателите са безапелационни, че процесът на учене протича във всички стадии на съня.
Уомсли употребява и различен видео игра, ски втурване, с цел да изследва връзката сред сънищата и ученето. Подобно на лабиринта, тази игра е интерактивна и предизвикателна за участниците.
Хората разкават сънищата си след играта. Първоначално те непосредствено ги връщат към нея, като форма на подготовка. Но когато сънят става по-дълбок, сънищата стават по-абстрактни и не по този начин безусловно свързани с играта. Например, един от участниците разказва, че следва отпечатъци от стъпки в снега.
Учените допускат, че по време по-дълбокия сън мозъкът се пробва да извлече смисъл от претърпяното по-рано денем. Сънят за отпечатъците от обувки може да е бил метод да се усъвършенства визията на сънуващия за това по какъв начин да се движи в снега.
Плъхове в лабиринта
Уилсън организира сходен опит, само че не с хора, а с плъхове. За тази цел той построява същински лабиринт. Той открива, че по време на сън в мозъка на плъховете се проиграват част от прекарванията им в лабиринта. Това се открива помощта на фини електроди за наблюдаване на активността на обособени неврони в хипокампуса - зона, обвързвана с пространствена памет.
Отделните неврони в хипокампуса се задействат в отговор на ситуацията в пространството, тъй че всякога, когато плъхът минава през несъмнено място в лабиринта, реагира един единствен неврон. Когато плъховете заспиват, Уилсън открива, че тези неврони се задействат още веднъж, следвайки модели, които съставляват къси сегменти на лабиринта.
Уилсън и сътрудниците са съумели да влияят върху наличието на сънищата на плъховете със тон, който употребявали по-рано, с цел да ориентират животните в лабиринта. Накарали са плъховете да сънуват този раздел на лабиринта, който асоциират със съответния тон.
В бъдеще, науката може да създаде способи за надзор на когнитивните функционалности, подпомагани от съня, „ употребявайки съня и сънищата като инструмент, по този начин, както използваме преподаването и ученето, когато сме в схващане,” счита Уилсън.
Но този от време на време объркващ свят на вътрешни безредици, страхове и стремежи е затвърден във всекидневните ни прекарвания, настояват откриватели на съня.
" Структурата и наличието на мисленето доста наподобява на структурата и наличието на сънуването. Те са артикул на еднакъв механизъм ", твърди Матю Уилсън, невробиолог в Масачузетския софтуерен институт.
Той и сътрудниците му учат връзката на сънищата с ученето и паметта.
Сънищата разрешават на мозъка да обработи съзнателните прекарвания. По време на сън мозъкът употребява същите неврологични механизми, както и денем, с цел да изследва предишното, бъдещето и други аспекти на вътрешен свят през нощта. Паметта е проявлението на този вътрешен свят.
" По-скоро това, което си спомняме, е резултат от сънищата, в сравнение с противоположното ", споделя Уилсън.
Сънищата като учители
Неговата взаимна работа с Ерин Уомсли от Медицинското учебно заведение на Харвард се концентрира върху връзката сред паметта и сънищата в не-REM съня. Ярките сънища нормално се явяват по време на REM съня (фазата на бързите очни движения). По време не-REM съня също сънуваме, само че тези сънища са по-фрагментарни.
Изследванията на Уомсли демонстрират, че сънищата оказват помощ на хората да усвояват нови познания и умения.
В едно проучване, оповестено в списание Current Biology през април 2010 година, Уомсли и сътрудниците й откриват, че участниците, които по време на не-REM етапа са сънували видео игра с лабиринт, която са играли няколко часа по-рано, са подобрили представянето си фрапантно съпоставяне с тези, които не са сънували играта. В същото време, мисленето за лабиринта в будно положение не е повишило успеваемостта на играчите.
Въпреки, че проучването се концентрира върху не-REM етапа, откривателите са безапелационни, че процесът на учене протича във всички стадии на съня.
Уомсли употребява и различен видео игра, ски втурване, с цел да изследва връзката сред сънищата и ученето. Подобно на лабиринта, тази игра е интерактивна и предизвикателна за участниците.
Хората разкават сънищата си след играта. Първоначално те непосредствено ги връщат към нея, като форма на подготовка. Но когато сънят става по-дълбок, сънищата стават по-абстрактни и не по този начин безусловно свързани с играта. Например, един от участниците разказва, че следва отпечатъци от стъпки в снега.
Учените допускат, че по време по-дълбокия сън мозъкът се пробва да извлече смисъл от претърпяното по-рано денем. Сънят за отпечатъците от обувки може да е бил метод да се усъвършенства визията на сънуващия за това по какъв начин да се движи в снега.
Плъхове в лабиринта
Уилсън организира сходен опит, само че не с хора, а с плъхове. За тази цел той построява същински лабиринт. Той открива, че по време на сън в мозъка на плъховете се проиграват част от прекарванията им в лабиринта. Това се открива помощта на фини електроди за наблюдаване на активността на обособени неврони в хипокампуса - зона, обвързвана с пространствена памет.
Отделните неврони в хипокампуса се задействат в отговор на ситуацията в пространството, тъй че всякога, когато плъхът минава през несъмнено място в лабиринта, реагира един единствен неврон. Когато плъховете заспиват, Уилсън открива, че тези неврони се задействат още веднъж, следвайки модели, които съставляват къси сегменти на лабиринта.
Уилсън и сътрудниците са съумели да влияят върху наличието на сънищата на плъховете със тон, който употребявали по-рано, с цел да ориентират животните в лабиринта. Накарали са плъховете да сънуват този раздел на лабиринта, който асоциират със съответния тон.
В бъдеще, науката може да създаде способи за надзор на когнитивните функционалности, подпомагани от съня, „ употребявайки съня и сънищата като инструмент, по този начин, както използваме преподаването и ученето, когато сме в схващане,” счита Уилсън.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ