Фотопътешествие до Ивановските скални църкви
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и обособени монашески килии, които през интервала Х-XIV век трансформират долината на река Русенски Лом и нейните притоци в фамозно българско духовно средище.
Те се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите непокътнати скални манастирски комплекси в България с добре непокътнатите си стенописи. За разлика от обичайните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска елементи, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на друга височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Църквите и всички пространства край тях в местността " Писмата " при с. Иваново образуват големия скален манастир " Свети архангел Михаил ". Той е учреден през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, определен по-късно за първи търновски патриарх. През целия интервал на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските фамилии, на които са непокътнати ктиторски портрети.
Манастирът има комплицирано устройство и сплотява комплексите от скални пространства край така наречен " Затрупана " черква (параклис " Св. арх. Михаил " ), Кръщалнята, Господев дол (най-богато украсена със стенописи), " Съборената " черква ( " Св. Теодор " ) и църквата " Св. Богородица ". В манастирските храмове е непокътната стенопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и показва развиването на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна популярност имат стенописите в църквата " Св. Богородица " от средата на XIV век, които са един от върховете в развиването на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските пространства са съхранени огромен брой графити, измежду които е и известният надпис на Иво Граматик. С книжовно-просветната активност на манастира се свързва основаването на така наречен " Висарионов патерик ". През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните епохи на османското господство, само че последователно запада. През XVIII век е обект на поклонение.
Ивановските скални църкви са включени в списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.
Източник: Wikipedia
