Почитаме св. Цар Борис, имен празнуват и Борислав и Боряна
Църквата популяризира през днешния ден Св. Цар Борис-Михаил - Покръстител на българския народ. Имен ден честват Борис, Боряна, Борислав и Борил.
Св. Борис-Михаил е български държател от XI век, покръстител на българския народ, незабравим общественик. По време на своето дълготрайно царуване /852-889/ Цар Борис направил обилни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последици. Цар Борис приел Христовата религия и се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил.
Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
Цар Борис въвел християнството като публична вяра в Българската страна. Построил доста храмове и манастири и радеел за построяването на самостоятелна Българска черква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и книжовност в богослужението и в държавния живот и основаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал задушевно в Плиска Кирило-Методиевите възпитаници Климент, Наум и Ангеларий и им основал удобни условия за литературен труд на старобългарски език и за подготовка на фрагменти за потребностите на църквата.
В 889 година непринудено напуснал престола и станал духовник в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти краткотрайно напускал обителта - един път с цел да усмири разбунтувалите се последователи на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и повторно, с цел да поведе войските против нахлулите в българските земи маджари.
Св. Борис-Михаил е български държател от XI век, покръстител на българския народ, незабравим общественик. По време на своето дълготрайно царуване /852-889/ Цар Борис направил обилни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последици. Цар Борис приел Христовата религия и се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил.
Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
Цар Борис въвел християнството като публична вяра в Българската страна. Построил доста храмове и манастири и радеел за построяването на самостоятелна Българска черква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и книжовност в богослужението и в държавния живот и основаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал задушевно в Плиска Кирило-Методиевите възпитаници Климент, Наум и Ангеларий и им основал удобни условия за литературен труд на старобългарски език и за подготовка на фрагменти за потребностите на църквата.
В 889 година непринудено напуснал престола и станал духовник в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти краткотрайно напускал обителта - един път с цел да усмири разбунтувалите се последователи на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и повторно, с цел да поведе войските против нахлулите в българските земи маджари.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ