Църквата отбелязва Рождество Богородично
Църквата отбелязва Рождество Богородично. Празникът е прочут в националната традиция като Малка Богородица. На 8 септември Православната черква отбелязва празника Рождество на Пресвета Богородица, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
Според българските обичаи
Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
В множеството региони сред
Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица ” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка – това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг. Християните обичат и надълбоко
почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се празнува най-вече от дамите,
с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка
и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от
най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка.
Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Според българските обичаи
Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
В множеството региони сред
Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица ” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка – това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг. Християните обичат и надълбоко
почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се празнува най-вече от дамите,
с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка
и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от
най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка.
Някъде в нейна чест колят и курбан – овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ