Пътят на розата от Долината до световния пазар: Увяхва ли националният ни символ?
Царицата на цветята, признакът на любовта и течното злато - тази благоуханна маслодайна роза се откроява освен с изящната си хубост, само че и със смисъла, което носи за цялата страна. Рядко по света се отличаваме с нещо извънредно, само че розовото масло сигурно е нашият различим патент и огромната горделивост за българската промишленост.
Виж още
Производството на розово масло, по този начин належащо във фармацевтиката и козметичните артикули, е трудоемко и от ден на ден са хората, чиито розови масиви остават без работна ръка за обиране на розовия цвят. Изкупната цена на кг пък е фрапантно ниска, което принуди протестиращи производители да унищожат полета с маслодайното растение. А напоследък са се появили и доста декари със сортове, от които не се създава качествено розово масло, съобщи шефът на компания за етерични масла Пламен Станковски пред Dir.bg.
И макар че страната ни е една от водещите по експорт на скъпия артикул, ние може сме позабравили с какъв брой труд и точност се основава той, по тази причина няма да е учудващо, в случай че се запитаме дали розата се трансформира в нашия увяхващ народен знак. Заличаването на маслодайното цвете би нанесло вреди освен в икономическите браншове, само че и би лишило част от идентичността ни, тъй като култивационният път на растението от години е преплетен с българската история.
От Дамаск до Казанлък
Виж още
Маслодайната роза намира съвършените условия да вирее у нас, само че в действителност нейният генезис не е български. Според историческите източници Розата дамасцена е пренесена от Дамаск в Тракия от бойците на Александър Македонски.
Познатата като Казанлъшка роза или Българска роза най-вероятно е донесена в региона на Казанлък през Средновековието - 1652 година, когато има писмени сведения, че растенията почнали да се отглеждат в градините на турски арбитър. През този интервал България е била под турско господство. През 1593 година султан Мурад III наредил на съдията да стартира развъждане на рози за потребностите на султанския дворец.
Стартът на производството на розово масло - в рамките на Османската империя
Първоначално търговци продавали розова вода на Одринския пазар, създавана във вътрешните европейски провинции - край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
Същинското произвеждане на розово масло почнало към 1680 година, когато турчин придвижва в българските земи гюлапския котел.
Броят на работещите казани в Розовата котловина зависи от набрания цвят за годината. Например през 1860 година в Казанлъшката околия са употребявани 1271 казана. В с. Александрово 107, в Шипка 103 и други Средно от котел са създавани по 135 мускала розово масло.
Дестилиране на розовото масло - началото
Снимка: iStock by Getty Images
Постепенно българите изобретяват и вкарват редица усъвършенствания в процеса на произвеждане на розово масло посредством двойна филтрация, поради богатия си опит в производството на ракия, и се трансформират в едни от най-хубавите майстори в промишлеността.
До Кримската война в българските розопроизводителни региони се създават до 300 хиляди мускала розово масло. През 1849 година са създадени 180 хиляди мускала, а през 1852 година - 300 хиляди.
В средата на XIX век стартира да се загатва и Розовата котловина — общо название на подбалканските котловини в региона сред Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата котловина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на създаваното розово масло от локалния вид Казанлъшка роза е ненадминато в доста връзки.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
През 1820 година Дончо Папазоглу открива първата фабрика за розово масло в Казанлък. Впоследствие двамата му сина развиват бизнеса и излизат на интернационалните пазари.
През интервала 1830-1880 година като огромен експортьор на розово масло в Англия се популяризира компанията " Братя Гешови " също от Карлово. По-късно откриват и клон на компанията във Виена.
Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков посредством българската компания " Тотю Станчев - Михайлов и сие " учредена в Манчестер.
Според някои исторически източници от този интервал произвеждане на български територия е било предопределено за над 80% от международното ползване.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
Розовото масло след Освобождението
След Освобождението на България през 1878 година промишлеността стартира скорострелно да се развива и добивът на розово масло се усилва. Тогава има 10 000 декара розови масиви и произвеждане от към звук от етеричния артикул.
Особено се отличават розотърговските компании на " Йосю Бацуров " от Калофер, " Христо Багаров " от Сопот, " Братя Митови ", " Генчо Сарафов ", " Григор Фурнаджиев ", " Никола Казаров " от Карлово и други Агенти на немската компания " Имсен " в Карлово са братя Чешмеджиеви, които създават и събират за тази компания розово масло. Крупни производители на розово масло от Карлово са братя Митови, Костадин Чешмеджиев, Стефан Кьойбашиев; от Сопот - Стефан Лозенов, В.Шошов, А.Николов, Л.Чучев, И.Мънгаров; от Калофер - Тодор Чавдаров, Д.Коев, Н.Казанлъшев, К.Ганашев; от Клисура - Н.Козинаров, Иван Хаджицанчев, Вл. Патуров, Н.Радев и други
През 1881 година в Карловската околия са създадени 11 хиляди мускала розово масло, през 1899 година са създадени 405 хиляди мускала, през 1909 година - 848 хиляди мускала.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
През 1912 година производството бележи връх - страната изнася за Ню Йорк, Париж и Лондон, които се считат за водещи в парфюмната промишленост. Само от този бранш България прибавя 7,43% от общите доходи в хазната. Реколтата от Българска роза е в разцвета си.
Българското розово масло се е утвърдило като първокласен продукт и заема заслуженото си място в първокласния пазар на парфюмерия, козметика, захарни произведения и даже в тютюневата промишленост.
Задават се обаче войни и това забавя напредъка в розовата промишленост.
Розопроизводството след Първата международна война
Периодът от 1919 година до 1934 година може да се отбелязя като оздравителен развой за розопроизводството. Според историци тогава политиката за икономическите браншове е била те са бъдат съхранени, само че не и насърчавани.
Българските управляващи обаче реагират незабавно след войната и дават отговор на трендовете в интернационалния пазар. Министерството на земеделието и държавната благосъстоятелност внася законопроект през 1922 година, целящ да разпространява производството.
A разпореждане на Министерския съвет от 1934 година също влиза в интерес на розопроизводителите, като е закрепено цената на розовия цвят да е 5 лв. за кг.
Взети са някои защитни ограничения за запазването на розовото цвете: през 1925 година описът на артикули със неразрешен експорт включва корени и стъбла на рози, както и други ограничавания, свързани с маслодайното растение.
Хората стартират още веднъж да търсят лукса, отварят парфюмерийните заводи, а всички ресурси от българско розово масло са продадени. Цената на розовото масло бележи нов връх през 1929 година - 120 000 лева за кг.
Претегляне на розовия цвят
Снимка: iStock by Getty Images
През 1929 година с модернизацията на индустриалния развой броят на дестилериите понижава от 2 798 (към 1906 г.) до 500. През 1935 година обработката на рози е осъществявана единствено в към 100 осъвременени дестилерии.
След огромната рецесия през 30-те години на XX век розовите насаждения са съвсем унищожени.
Розопроизводството след Втората международна война
1945 година, когато е краят на Втората международна война, държавното управление приема държавна политика за възобновяване и развиване на градините в Розовата котловина. Издават се специфични постановления през 1956, 1957, 1960 година Десетки пъти нарастват розовите насаждения.
Създават се и нови сортове рози. Сортът " Свежен ", основан в Карловско, да вземем за пример дава рандеман на розов цвят през шестата година към 750 кг. от декар.
Розобер
Снимка: iStock by Getty Images
В този интервал стартира просперитетно да се развива и " розовият " интервал на българската фармация - страната ни стартира да създава медикаменти, които изнася в Съюз на съветските социалистически републики, а доста други страни пробват да откраднат технологията.
След 1989 година обаче този напредък завършва - стопира износът на медикаменти на основата на розово масло, както и създаването на нови лекарства.
През 1994 година с регистров номер 052-01 " Българско розово масло " е вписано и в Държавния указател на Патентното ведомство на Република България като предпазено название за генезис.
Розовата промишленост в страната след 2000 година
Πpeз 2000 година в cтpaнaтa имa caмo 9000 декара poзoви нacaждeния, ĸaтo в paмĸитe нa cлeдвaщитe 5 гoдини poзoвитe нacaждeния те се усилват на 35 000 декара.
В началото на XXI век - 2001 година, на картата на Розовата котловина се връща още един регион с розови насаждения - Панагюрище. След Първата международна война добивът там е прекратен.
Към 2007 година годишното розопроизводство от 1,5 — 2 т е ориентирано главно за експорт и съставлява 40-50 % от международното ползване.
Розовото масло от годишна продукция 2015 година доближи рекордните цени от 9000 евро за кг, а през 2017 година върхът даже е усъвършенстван - 10-12 хиляди евро на кг. Това притегля голям брой вложители и бързо се появяват нови розоварни и насаждения.
Розобер
Снимка: iStock by Getty Images
В края на второто десетилетие декарите с розови полета доближават рекордни цифри, поради което се усилва и добивът. За сметка на това цените за кг цвят, както и за кг розово масло, спадат.
Предизвикателствата пред родното розопроизводство в днешни времена
За коментар на обстановката в българската розова промишленост Dir.bg потърси шефа на водеща компания, профилирана в произвеждане и експорт на етерични масла, Пламен Станковски.
Казанлък (6 юни 2021) Автентичния обред розобер край Казанлък, събра посетители и туристи от целия свят в розовите масиви край града. Събитието е част от 118-ия Празник на розата
Снимка: Българска телеграфна агенция
Според него сега родното розопроизводство е ненапълно безредно и неконтролирано. Той дефинира протичащото се като " свръхпроизводство, дублирано с пандемията от COVID-19 " и разяснява унищожените розови полета от протестиращи по този начин:
" Всеки, който е основал и е отгледал розови насаждения, има правото да реши какво да ги направи. Случва се, че цената е ниска, само че това ненапълно се получи, тъй като се появи безотговорно увеличение на площите с розови насаждения, като една част от тях не са с Българската роза дамасцена, от която се създава качественото българско розово масло, а с други типове рози. Така че не знам какво тъкмо са унищожили, само че всеки може да вземе решение. Единствено по закон би трябвало да заявява какъв брой декара е унищожил ".
Розоберачка
Снимка: iStock by Getty Images
Пламен Станковски означи, че дотациите от страната са от помощ, макар че не всеки път са били добре ориентирани.
" За Българската маслодайна роза европейското субсидиране да бъде на база на рандеман, а не както е до момента. Останалите помощи пораждат съгласно ситуацията и обстановката ", съобщи той и добави:
" Ние сме в интервал на свръхпроизводство, а то се дублира и с пандемията, където главните купувачи на българското розово масло съвсем стопираха да изкупуват поради това, че няма реализация на фина парфюмерия. И като се изключи че произвеждаме повече, продадохме много по-малко количество розово масло през миналата година ".
Станковски изясни, че в тези условия е добре да се подхващат ограничения - да вземем за пример тези, които са обсъждали в Министерството на земеделието. Те би трябвало да субсидират вероятно небране на розите.
Набрани розови цветове
Снимка: iStock by Getty Images
" По този метод ще се понижи производството на розово масло, от една страна, а от друга - ще бъдат подкрепени селските стопани да си запазят насажденията, а не както се случва сега, което е по-опасно от това, че някой е отишъл и е изкоренил някакви декари роза. Има доста декари розови насаждения, които не са обрани и са изоставени. При тях към този момент нещата могат да станат съвсем невъзстановими и това е чиста загуба за тези селски стопани. Защото в действителност цената е ниска, трябваше да се подкрепи, само че нямаше смисъл да се подкрепя брането. Единственото, което ще създадем, е да натрупаме нови количества масло на фона на тези, които са залежали предходните години ", акцентира Станковски.
По думите му няма какво да бъде променено в родното розопроизводство, тъй като сегашният закон е задоволително регулативен.
" Не виждам какво би трябвало да се промени. Аз напълно поддържам този закон, който беше признат. В него се заложиха много неща, които да контролират производството, да го извадят на ярко и да се знае кой какво създава, което е най-важното. Трябва да се знае, че розопроизводителните насаждения са Роза дамасцена. И бавно да се извадят данни, от които да се създадат правилни заключения, тъй като в този момент се приказва малко свободно за някои неща, което не е доста добре. Всеки има някакво мнение, което не е подкрепено с съответни обстоятелства, а е ненапълно прочувствено ", разяснява Пламен Станковски.
Казаните, в които се прави филтрация
Снимка: iStock by Getty Images
Корените на маслодайната Българска роза ще не престават да бъдат вплетени във вековната ни история, само че това дали тя се остане на свети като народен знак - зависи от нас като общество - от политиката, от производството, от качеството и от чувството, което сервира на света.
Виж още Производството на розово масло, по този начин належащо във фармацевтиката и козметичните артикули, е трудоемко и от ден на ден са хората, чиито розови масиви остават без работна ръка за обиране на розовия цвят. Изкупната цена на кг пък е фрапантно ниска, което принуди протестиращи производители да унищожат полета с маслодайното растение. А напоследък са се появили и доста декари със сортове, от които не се създава качествено розово масло, съобщи шефът на компания за етерични масла Пламен Станковски пред Dir.bg.
И макар че страната ни е една от водещите по експорт на скъпия артикул, ние може сме позабравили с какъв брой труд и точност се основава той, по тази причина няма да е учудващо, в случай че се запитаме дали розата се трансформира в нашия увяхващ народен знак. Заличаването на маслодайното цвете би нанесло вреди освен в икономическите браншове, само че и би лишило част от идентичността ни, тъй като култивационният път на растението от години е преплетен с българската история.
От Дамаск до Казанлък
Виж още Маслодайната роза намира съвършените условия да вирее у нас, само че в действителност нейният генезис не е български. Според историческите източници Розата дамасцена е пренесена от Дамаск в Тракия от бойците на Александър Македонски.
Познатата като Казанлъшка роза или Българска роза най-вероятно е донесена в региона на Казанлък през Средновековието - 1652 година, когато има писмени сведения, че растенията почнали да се отглеждат в градините на турски арбитър. През този интервал България е била под турско господство. През 1593 година султан Мурад III наредил на съдията да стартира развъждане на рози за потребностите на султанския дворец.
Стартът на производството на розово масло - в рамките на Османската империя
Първоначално търговци продавали розова вода на Одринския пазар, създавана във вътрешните европейски провинции - край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
Същинското произвеждане на розово масло почнало към 1680 година, когато турчин придвижва в българските земи гюлапския котел.
Броят на работещите казани в Розовата котловина зависи от набрания цвят за годината. Например през 1860 година в Казанлъшката околия са употребявани 1271 казана. В с. Александрово 107, в Шипка 103 и други Средно от котел са създавани по 135 мускала розово масло.
Дестилиране на розовото масло - началото
Снимка: iStock by Getty Images
Постепенно българите изобретяват и вкарват редица усъвършенствания в процеса на произвеждане на розово масло посредством двойна филтрация, поради богатия си опит в производството на ракия, и се трансформират в едни от най-хубавите майстори в промишлеността.
До Кримската война в българските розопроизводителни региони се създават до 300 хиляди мускала розово масло. През 1849 година са създадени 180 хиляди мускала, а през 1852 година - 300 хиляди.
В средата на XIX век стартира да се загатва и Розовата котловина — общо название на подбалканските котловини в региона сред Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата котловина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на създаваното розово масло от локалния вид Казанлъшка роза е ненадминато в доста връзки.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
През 1820 година Дончо Папазоглу открива първата фабрика за розово масло в Казанлък. Впоследствие двамата му сина развиват бизнеса и излизат на интернационалните пазари.
През интервала 1830-1880 година като огромен експортьор на розово масло в Англия се популяризира компанията " Братя Гешови " също от Карлово. По-късно откриват и клон на компанията във Виена.
Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков посредством българската компания " Тотю Станчев - Михайлов и сие " учредена в Манчестер.
Според някои исторически източници от този интервал произвеждане на български територия е било предопределено за над 80% от международното ползване.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
Розовото масло след Освобождението
След Освобождението на България през 1878 година промишлеността стартира скорострелно да се развива и добивът на розово масло се усилва. Тогава има 10 000 декара розови масиви и произвеждане от към звук от етеричния артикул.
Особено се отличават розотърговските компании на " Йосю Бацуров " от Калофер, " Христо Багаров " от Сопот, " Братя Митови ", " Генчо Сарафов ", " Григор Фурнаджиев ", " Никола Казаров " от Карлово и други Агенти на немската компания " Имсен " в Карлово са братя Чешмеджиеви, които създават и събират за тази компания розово масло. Крупни производители на розово масло от Карлово са братя Митови, Костадин Чешмеджиев, Стефан Кьойбашиев; от Сопот - Стефан Лозенов, В.Шошов, А.Николов, Л.Чучев, И.Мънгаров; от Калофер - Тодор Чавдаров, Д.Коев, Н.Казанлъшев, К.Ганашев; от Клисура - Н.Козинаров, Иван Хаджицанчев, Вл. Патуров, Н.Радев и други
През 1881 година в Карловската околия са създадени 11 хиляди мускала розово масло, през 1899 година са създадени 405 хиляди мускала, през 1909 година - 848 хиляди мускала.
Част от процеса на основаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty Images
През 1912 година производството бележи връх - страната изнася за Ню Йорк, Париж и Лондон, които се считат за водещи в парфюмната промишленост. Само от този бранш България прибавя 7,43% от общите доходи в хазната. Реколтата от Българска роза е в разцвета си.
Българското розово масло се е утвърдило като първокласен продукт и заема заслуженото си място в първокласния пазар на парфюмерия, козметика, захарни произведения и даже в тютюневата промишленост.
Задават се обаче войни и това забавя напредъка в розовата промишленост.
Розопроизводството след Първата международна война
Периодът от 1919 година до 1934 година може да се отбелязя като оздравителен развой за розопроизводството. Според историци тогава политиката за икономическите браншове е била те са бъдат съхранени, само че не и насърчавани.
Българските управляващи обаче реагират незабавно след войната и дават отговор на трендовете в интернационалния пазар. Министерството на земеделието и държавната благосъстоятелност внася законопроект през 1922 година, целящ да разпространява производството.
A разпореждане на Министерския съвет от 1934 година също влиза в интерес на розопроизводителите, като е закрепено цената на розовия цвят да е 5 лв. за кг.
Взети са някои защитни ограничения за запазването на розовото цвете: през 1925 година описът на артикули със неразрешен експорт включва корени и стъбла на рози, както и други ограничавания, свързани с маслодайното растение.
Хората стартират още веднъж да търсят лукса, отварят парфюмерийните заводи, а всички ресурси от българско розово масло са продадени. Цената на розовото масло бележи нов връх през 1929 година - 120 000 лева за кг.
Претегляне на розовия цвят
Снимка: iStock by Getty Images
През 1929 година с модернизацията на индустриалния развой броят на дестилериите понижава от 2 798 (към 1906 г.) до 500. През 1935 година обработката на рози е осъществявана единствено в към 100 осъвременени дестилерии.
След огромната рецесия през 30-те години на XX век розовите насаждения са съвсем унищожени.
Розопроизводството след Втората международна война
1945 година, когато е краят на Втората международна война, държавното управление приема държавна политика за възобновяване и развиване на градините в Розовата котловина. Издават се специфични постановления през 1956, 1957, 1960 година Десетки пъти нарастват розовите насаждения.
Създават се и нови сортове рози. Сортът " Свежен ", основан в Карловско, да вземем за пример дава рандеман на розов цвят през шестата година към 750 кг. от декар.
Розобер
Снимка: iStock by Getty Images
В този интервал стартира просперитетно да се развива и " розовият " интервал на българската фармация - страната ни стартира да създава медикаменти, които изнася в Съюз на съветските социалистически републики, а доста други страни пробват да откраднат технологията.
След 1989 година обаче този напредък завършва - стопира износът на медикаменти на основата на розово масло, както и създаването на нови лекарства.
През 1994 година с регистров номер 052-01 " Българско розово масло " е вписано и в Държавния указател на Патентното ведомство на Република България като предпазено название за генезис.
Розовата промишленост в страната след 2000 година
Πpeз 2000 година в cтpaнaтa имa caмo 9000 декара poзoви нacaждeния, ĸaтo в paмĸитe нa cлeдвaщитe 5 гoдини poзoвитe нacaждeния те се усилват на 35 000 декара.
В началото на XXI век - 2001 година, на картата на Розовата котловина се връща още един регион с розови насаждения - Панагюрище. След Първата международна война добивът там е прекратен.
Към 2007 година годишното розопроизводство от 1,5 — 2 т е ориентирано главно за експорт и съставлява 40-50 % от международното ползване.
Розовото масло от годишна продукция 2015 година доближи рекордните цени от 9000 евро за кг, а през 2017 година върхът даже е усъвършенстван - 10-12 хиляди евро на кг. Това притегля голям брой вложители и бързо се появяват нови розоварни и насаждения.
Розобер
Снимка: iStock by Getty Images
В края на второто десетилетие декарите с розови полета доближават рекордни цифри, поради което се усилва и добивът. За сметка на това цените за кг цвят, както и за кг розово масло, спадат.
Предизвикателствата пред родното розопроизводство в днешни времена
За коментар на обстановката в българската розова промишленост Dir.bg потърси шефа на водеща компания, профилирана в произвеждане и експорт на етерични масла, Пламен Станковски.
Казанлък (6 юни 2021) Автентичния обред розобер край Казанлък, събра посетители и туристи от целия свят в розовите масиви край града. Събитието е част от 118-ия Празник на розата
Снимка: Българска телеграфна агенция
Според него сега родното розопроизводство е ненапълно безредно и неконтролирано. Той дефинира протичащото се като " свръхпроизводство, дублирано с пандемията от COVID-19 " и разяснява унищожените розови полета от протестиращи по този начин:
" Всеки, който е основал и е отгледал розови насаждения, има правото да реши какво да ги направи. Случва се, че цената е ниска, само че това ненапълно се получи, тъй като се появи безотговорно увеличение на площите с розови насаждения, като една част от тях не са с Българската роза дамасцена, от която се създава качественото българско розово масло, а с други типове рози. Така че не знам какво тъкмо са унищожили, само че всеки може да вземе решение. Единствено по закон би трябвало да заявява какъв брой декара е унищожил ".
Розоберачка
Снимка: iStock by Getty Images
Пламен Станковски означи, че дотациите от страната са от помощ, макар че не всеки път са били добре ориентирани.
" За Българската маслодайна роза европейското субсидиране да бъде на база на рандеман, а не както е до момента. Останалите помощи пораждат съгласно ситуацията и обстановката ", съобщи той и добави:
" Ние сме в интервал на свръхпроизводство, а то се дублира и с пандемията, където главните купувачи на българското розово масло съвсем стопираха да изкупуват поради това, че няма реализация на фина парфюмерия. И като се изключи че произвеждаме повече, продадохме много по-малко количество розово масло през миналата година ".
Станковски изясни, че в тези условия е добре да се подхващат ограничения - да вземем за пример тези, които са обсъждали в Министерството на земеделието. Те би трябвало да субсидират вероятно небране на розите.
Набрани розови цветове
Снимка: iStock by Getty Images
" По този метод ще се понижи производството на розово масло, от една страна, а от друга - ще бъдат подкрепени селските стопани да си запазят насажденията, а не както се случва сега, което е по-опасно от това, че някой е отишъл и е изкоренил някакви декари роза. Има доста декари розови насаждения, които не са обрани и са изоставени. При тях към този момент нещата могат да станат съвсем невъзстановими и това е чиста загуба за тези селски стопани. Защото в действителност цената е ниска, трябваше да се подкрепи, само че нямаше смисъл да се подкрепя брането. Единственото, което ще създадем, е да натрупаме нови количества масло на фона на тези, които са залежали предходните години ", акцентира Станковски.
По думите му няма какво да бъде променено в родното розопроизводство, тъй като сегашният закон е задоволително регулативен.
" Не виждам какво би трябвало да се промени. Аз напълно поддържам този закон, който беше признат. В него се заложиха много неща, които да контролират производството, да го извадят на ярко и да се знае кой какво създава, което е най-важното. Трябва да се знае, че розопроизводителните насаждения са Роза дамасцена. И бавно да се извадят данни, от които да се създадат правилни заключения, тъй като в този момент се приказва малко свободно за някои неща, което не е доста добре. Всеки има някакво мнение, което не е подкрепено с съответни обстоятелства, а е ненапълно прочувствено ", разяснява Пламен Станковски.
Казаните, в които се прави филтрация
Снимка: iStock by Getty Images
Корените на маслодайната Българска роза ще не престават да бъдат вплетени във вековната ни история, само че това дали тя се остане на свети като народен знак - зависи от нас като общество - от политиката, от производството, от качеството и от чувството, което сервира на света.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ