Цветанов: Големият проблем и на Левски, и на ЦСКА е, че го има Лудогорец
Цанко Цветанов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Героят от САЩ’94 неотдавна чества 50-годишен празник. Железен бранител, любим на почитателите на Етър и на Левски. В чужбина опита шанса си с триумф в Германия и Шотландия. След края на спортната си кариера седна на скамейката като асистент на най-успешния ни треньор през този век Станимир Стоилов. А за европейските подвизи на Мъри и неговия екип отпред на Левски и казахстанския Астана ще се приказва още дълго.
@@@
- Цанко, здравей! Благодаря ти, че отдели време за феновете на “Код Спорт”! Какво е възприятието, когато навършиш 50 години?
- Като се разсъниха сутринта на рождената си дата, не съм се чувствал по-различно, в сравнение с 49, въпреки че доста хора спекулират с 50 години. Благодаря за поканата и доста се веселя, че мога да приказвам пред камерата на „ Код Спорт “!
- Какво е първото нещо, което си намерения на 6 януари, когато означи половинвековния си празник?
- Това е един елементарен ден. Защо всичко приказват за 50 години, 50 години… А за мен беше един елементарен рожден ден.
- С какво се мери щастието ти през всичките тези години? Кои са моментите, които са те създали горделив?
- Щастието се мери със фамилията, което имам. Доволен и благополучен съм със брачната половинка ми, щерка ми, околните ми родственици. Това, че се усещам добре с тях, ме прави благополучен.
- Има ли някаква горест, нещо, което ти липсваше на този 50-ти рожден ден?
- Да, липсваше ми един човек. Направих малко непретенциозно празненство с доста близки другари. Един от тези другари липсваше – Трифон.
- Защо Трифон Иванов е толкоз специфичен човек за теб?
- Специален е, тъй като съжителствахме много време в националния тим. Той е индивидът, който ми подаде ръка в моменти, когато бях обезверен. Говоря чисто спортно-технически, чисто футболно, а и човешки.
- Как стартира вашето другарство с именития номер 3 на “лъвовете”, когато те в действителност бяха такива?
- За мен той като звезда на Етър беше кумир. Доста малко съумях да играя с него във Велико Търново. Но в националния тим ме пое от първия ден и сподели: „ Ти ще си с мен в стая! Идвай тук, всичко ще е обикновено и ще е наред! “ И по този начин продължи съвсем до края. Преди да почине се видяхме, беше благополучен и удовлетворен от живота. Почнахме да си приказваме, той постоянно ми се е подигравал за моето възприятие, че дължа нещо на Етър и на Търново. Той вика: „ Абе, ти не си индивидът, който ще ги оправи! Стига, не се занимавай с нелепости! “ Последно това си припомням. Имах възприятието, че той ме усещаше като по-малък брат.
- Какво искаш да му кажеш в този момент?
- Трудно ми е да приказвам. Искам да му кажа, че липсва!
- Съпругата ти Теодора не те ли пита по кое време ще започнеш работа? Мисля, че много се застоя вкъщи…
- Аз пък се усещам добре у дома! Понеже тя работи, а щерка ми е на учебно заведение и много-много не се виждаме, тъй че не ни пречи. Мисля, че са удовлетворени, че съм у дома, тъй като сега съм и стопанка.
- Ти си в екипа на Станимир Стоилов. Кое съгласно теб прави Мъри сполучлив треньор?
- Знанията и качествата, които има за треньор. Мисля, че не съм първият, който ще го каже. Всички хора, работили с него го виждат и знаят. Просто има хора, които са родени да бъдат треньори на високо равнище.
@@@
- В тази връзка за какво никой български отбор и най-много Левски не може да го притегли?
- Всеки път споделям, че въпросът не е към мен, а към него. Явно имат някъде разминавания.
- Какво научи от Станимир Стоилов?
- Доста неща. В началото на треньорската ми кариера той имаше повече опит от мен, тъй като бях единствено футболист. Даже имаше един стадий, в който си мислех за какво да се занимавам с футбол? Слава богу, че премислих концепциите си. Помогна ми различен добър другар – Лозан Тренчев. Обяснявах му по какъв начин ще се занимавам с бизнес. А той ми сподели: „ Ти от какво разбираш, бе, моето момче? “ Стоях, мислих и отговорих, че единствено от футбол. Тогава той ми отвърна: „ Гледай си футбола. “ А от Станимир Стоилов научих доста неща за футбола – изключително за разчитането на играта, за отношение и държание по време на подготвителен развой, възприятие за позициониране, за водене освен на играта или на мача, а и на тима във всеки един миг от подготвителния развой.
- Стана въпрос за “сините”. Според теб по какъв начин ще се развие сагата с “Национална лотария” и заплашен ли е още веднъж тимът от банкрут?
- Иска ми се да имам вяра, че не е заплашен. В последните години доста пъти се говореше, че Левски е заплашен. Измина една година, откогато „ сините “ имат нов притежател. Но доколкото съм осведомен, дръзвам да настоявам, че в Левски нещата вървяха в положителна посока.
- Често си измежду публиката на стадион “Георги Аспарухов”. Какво виждаш в играта на обичания си клуб?
- Когато мога, съм на стадиона. Затова споделих, че клубът и тимът се развиваха положително. Във втория полусезон на предишното състезание Левски не беше задоволително безапелационен. Още нямаше това чувство за непоклатимост и я нямаше тази смяна. По стичане на събитията се смениха треньори и започнаха да влизат млади състезатели, което беше обнадеждаващо, че клубът ще може да интегрира млади футболисти в тима. Мисля, че идването на Петър Хубчев донесе непоклатимост в тима и вкара ред в Левски. Забелязвам, че към този момент година в Левски няма кавги и няма проблеми към тима и клуба. С изключение на последните събития, за които аз мъчно бих могъл да приказвам, защото не съм задоволително добре осведомен.
- Изключваш ли разновидността Левски да тръгне по пътя на ЦСКА?
- Надявам се да не тръгне по пътя на ЦСКА с банкрут и с „ В “ група. Надявам се да не се случи, защото за жалост прекомерно доста планове в България сякаш се стартират, пък не се довършват. Свидетел съм на задоволително такива провалени планове в българския футбол. Левски въпреки всичко е най-популярният тим в България, с най-голяма поддръжка и се надявам, че ще успее да избегне това.
@@@
- На чужденци или на юноши би трябвало да се гради бъдещето на Левски? Къде е салдото?
- Предпочитам да не разделям футболистите на чужденци и на млади. Хубаво е, в случай че Левски успее да върне позициите, които имаше допреди десетина години в българския футбол. А дали ще са чужденци, млади или българи? Не желая да приказвам за „ чужденци “, тъй като и аз съумях да поработя и да поиграя в чужбина. Светът е отворен, стига да има положителни футболисти. Но с цел да резервира Левски своята идентификация, би трябвало да има свои футболисти. А с цел да резервира идентичността си, би трябвало да акцентира на личните си юноши. Убеден съм, че в България има задоволително надарени, млади играчи, които с целенасочена и вярна работа, биха съумели да се интегрират в Левски и да накарат българските деца да се стараят и да желаят още веднъж да наподобяват на Сираков, Стоичков, Костадинов, Боби Михайлов и на всички хора от моето потомство, които успяхме да донесем наслада на българския народ.
- Ще има ли борба за купата или още веднъж надбягването ще е с един кон - Лудогорец?
- Отново ще кажа, че ми се желае и Левски да се включи в битката, само че на този стадий виждам Лудогорец като основен кандидат за купата. Левски към момента не е на това равнище. Надявам се, че със зимната селекция и без да има тези разтърсвания към клуба, Левски да се приближи. Но на този стадий не виждам по какъв начин ще успее да пребори Лудогорец.
- И докога съгласно теб ще продължи хегемонията на състава от Разград?
- Докато двата ни гранда не съумеят да станат по-добри от Лудогорец.
- А кое им пречи?
- Самите те. Никой не им пречи. Големият проблем и на Левски, и на ЦСКА е, че го има Лудогорец. Клуб, който съумя да се приближи много до приблизително европейските стандарти, с помощта на далновидна и вярна политика.
- Кой е най-големият проблем на българския футбол?
- Много приказваме, а малко работим. Винаги съм го твърдял. Истината е, че малко се работи. На всяко едно равнище работим от ден до пладне. Искаме нещата през днешния ден да се случат, няма тактика, няма обмисляне. Собствениците на клубове, треньорите и ние, футболните хора сме основните виновници. Собствениците, тъй като сменят бързо треньорите. Докато опознае футболистите и към този момент е отпътувал. Имат нереалистични упования към тима си. А ние, треньорите, тъй като не работим задоволително с футболистите и не им даваме задоволително познания и умения.
- Някои биха споделили, че главен проблем на българския футбол е Борислав Михайлов. Попречи или способства с нещо някогашният президент на най-популярния ни спорт?
- Ако разсъждаваш и си настрана от футбола, да. Най-лесно е да обвиниш президента на БФС. Той е отговорен за всички проблеми, дори и за международните катаклизми. Може би единствено за климата не е бил обвиняван… Аз съм на мнение, че Боби Михайлов свърши задоволително добра работа за БФС. В най-малкия случай съумя да резервира организацията. Футболният съюз е една от организациите, които не се разпаднаха. Успя да резервира своята самостоятелност, тъй като знаете, че тя съществува без значение от страната. Всеки ден в България се играят мачове, а събота и неделя те са стотици.
- Според теб провалиха ли се четвъртите в света в ръководството на футбола ни? Ти си част от това поколение…
- Но не съм бил в ръководството, с цел да приказвам. Винаги може да се направи нещо по-добро. Мисля си, че особено за българския футбол, изключително в образованието на млади фрагменти, на треньори и в подготовката на футболисти, БФС не съумя да се оправи по най-хубавия метод.
- Какъв би трябвало да е заместникът на Борислав Михайлов? Говори се за Стилиян Петров. Бербатов сякаш на този стадий няма желание да се кандидатира и да оправя футбола ни…
- Задаваш ми сложни въпроси, за които нямам еднопосочен отговор. Даже и не съм мислил заради простата причина, че към момента няма претенденти. Вероятно ще се появят на по-късен стадий.
- Трябва да е футболен човек или управител?
- И двете. Най-добре ще е футболен човек, който има и мениджърски качества.
- Какви са възможностите ни за класиране на Евро 2020?
- Добри. Два домашен мача.
- Оптимистично гледаш на нещата…
- Съперниците, в случай че не са по-слаби, не са и доста по-добри от нас. Но първо би трябвало да спечелим мача с Унгария и по-късно да мислим за идващия конкурент. Но жребият е благоразположен с помощта на положителното ни показване в Лигата на нациите. Когато играеш на собствен терен пред лична аудитория, а мачовете са два и няма квалификации, възможностите са огромни.
@@@
- Употребен ли беше Краси Балъков и за какво се раздели по този метод с националния тим?
- Доколкото знам, той самичък си подаде оставката. Значи негово е било решението да напусне. Той мислеше дълготрайно, само че краткосрочните резултати не бяха изключително положителни.
- Много сме говорили за кариерата ти на футболист, само че желая да те попитам – за какво реши да станеш старши-треньор на Етър през 2012 година и какви заключения си направи от този опит?
- Историята е много забавна. Случайно станах треньор на Етър. Трябваше да се видя с другари във Велико Търново и да проведа диалог за един футболист, чийто татко е мой добър другар и до ден-днешен – Мартин Станкев. Срещнах се с управлението, бях следил един-два мача и видях, че тимът има капацитет за влизане в „ А “ група. А и в моята глава непрекъснато бленува концепцията да оказа помощ на футбола във Велико Търново и на Етър. Беше цялостна случайност. Човекът, с който се съветвах, беше Стоилов. Каза: „ Ами, да, за какво не опиташ? “ Опитах и не мога да съм неудовлетворен от първите месеци, до момента в който управлението на клуба не се промени. Докато бяха български притежателите, мисля, че успяхме да се оправим обичайно, макар неналичието на положителни условия за работа. И тимът се завърна в „ А “ група след дълги години. За страдание по-късно се промени собствеността. Начело застана един чужденец, при който упоритостите и желанията бяха по-големи от опциите. Поради тази причина не се получи.
- Разочарова ли се от това първо твое начинание като старши-треньор?
- Може би избрах различен път, въпреки че човек в никакъв случай не знае какво ще се случи и какво го чака в бъдеще.
- Защо съумя планът Астана?
- Защото имаше много разнообразни натрупвания в Астана. В Казахстан тимът беше узрял и беше близо до първото място. Две-три години изпускаше да го завоюва. Второто е, че ние като треньорски екип попаднахме на точното място в точния миг. Макар че в този момент приказвам по този начин, а когато отидохме в Астана, отборът изоставаше със седем точки и имаше мач с водача Актобе освен това като посетител. Но попаднахме на ръководители, които разбираха на какво равнище са и какво още им би трябвало. Попаднахме на футболисти с нелоши качества, жадни за триумфи. Мисля, че имахме много познания и опит, които успяхме да предадем на играчите по най-хубавия метод. Факт е, че управлението застана зад тила на треньора Стоилов и на нас като щаб. И съумяха да ни основат най-хубавите условия, с цел да покажем своите качества.
- Защо обаче български треньор не може да се осъществя в топ пет шампионатите в Европа? Кое пречи?
- Мога да задам и противоположния въпрос – за какво към този момент и футболист не може?
- Защото очевидно, че към този момент нямаме положителни футболисти.
- И очевидно, че ние като треньори не сме задоволително положителни. Може би имаме познания, само че като имидж и като работа, очевидно, че не можем да се доближим до тях. За наше голямо страдание.
- Не е ли въпрос и на управител?
- Не мисля, че е тъкмо въпрос и на управител. По-скоро е струпване. Ще напомня, че триумфът от 1994 година е вследствие на натрупвания от положителната работа в българския футбол в дългите години обратно. Поколения, които са се представяли добре и са дали нужните база и основа. Нямаме нито един съумял български треньор на Запад, даже и от огромните ни играчи. Но България има треньори, които могат да се оправят. За мен е въпрос на доверие, а доста мъчно може да се доверят на треньор от България, защото футболът задоволително доста се промени. Резултатът стана доста безценен и никой не желае да рискува с незнаен треньор. Може би ни пречи и езиковата преграда.
- Не и на теб персонално. Игра в Германия и знаеш немски, а от интервала ти в Шотландия, британският също не ти е непознат.
- А и съветският не ми е неприятен. Но пък нямам тази визитка като старши-треньор.
- Каква ще бъде идната дестинация на Стоилов и Цветанов?
- Не мога да кажа. Имаше цяла година диалози, оферти, само че по този начин или другояче не се е стигнало до контракт. В този предварителен развой не мисля, че ще се случи нещо, само че човек в никакъв случай не знае.
- Какво ще кажеш за край на нашия диалог?
- Благодаря, че ми зададе такива сложни въпроси, на които уповавам се съм дал отговор по най-хубавия метод. Малко ме тормози, тъй като не чаках да се получи подобен комплициран за мен диалог.
@@@ - Цанко, здравей! Благодаря ти, че отдели време за феновете на “Код Спорт”! Какво е възприятието, когато навършиш 50 години?
- Като се разсъниха сутринта на рождената си дата, не съм се чувствал по-различно, в сравнение с 49, въпреки че доста хора спекулират с 50 години. Благодаря за поканата и доста се веселя, че мога да приказвам пред камерата на „ Код Спорт “!
- Какво е първото нещо, което си намерения на 6 януари, когато означи половинвековния си празник?
- Това е един елементарен ден. Защо всичко приказват за 50 години, 50 години… А за мен беше един елементарен рожден ден.
- С какво се мери щастието ти през всичките тези години? Кои са моментите, които са те създали горделив?
- Щастието се мери със фамилията, което имам. Доволен и благополучен съм със брачната половинка ми, щерка ми, околните ми родственици. Това, че се усещам добре с тях, ме прави благополучен.
- Има ли някаква горест, нещо, което ти липсваше на този 50-ти рожден ден?
- Да, липсваше ми един човек. Направих малко непретенциозно празненство с доста близки другари. Един от тези другари липсваше – Трифон.
- Защо Трифон Иванов е толкоз специфичен човек за теб?
- Специален е, тъй като съжителствахме много време в националния тим. Той е индивидът, който ми подаде ръка в моменти, когато бях обезверен. Говоря чисто спортно-технически, чисто футболно, а и човешки.
- Как стартира вашето другарство с именития номер 3 на “лъвовете”, когато те в действителност бяха такива?
- За мен той като звезда на Етър беше кумир. Доста малко съумях да играя с него във Велико Търново. Но в националния тим ме пое от първия ден и сподели: „ Ти ще си с мен в стая! Идвай тук, всичко ще е обикновено и ще е наред! “ И по този начин продължи съвсем до края. Преди да почине се видяхме, беше благополучен и удовлетворен от живота. Почнахме да си приказваме, той постоянно ми се е подигравал за моето възприятие, че дължа нещо на Етър и на Търново. Той вика: „ Абе, ти не си индивидът, който ще ги оправи! Стига, не се занимавай с нелепости! “ Последно това си припомням. Имах възприятието, че той ме усещаше като по-малък брат.
- Какво искаш да му кажеш в този момент?
- Трудно ми е да приказвам. Искам да му кажа, че липсва!
- Съпругата ти Теодора не те ли пита по кое време ще започнеш работа? Мисля, че много се застоя вкъщи…
- Аз пък се усещам добре у дома! Понеже тя работи, а щерка ми е на учебно заведение и много-много не се виждаме, тъй че не ни пречи. Мисля, че са удовлетворени, че съм у дома, тъй като сега съм и стопанка.
- Ти си в екипа на Станимир Стоилов. Кое съгласно теб прави Мъри сполучлив треньор?
- Знанията и качествата, които има за треньор. Мисля, че не съм първият, който ще го каже. Всички хора, работили с него го виждат и знаят. Просто има хора, които са родени да бъдат треньори на високо равнище.
@@@ - В тази връзка за какво никой български отбор и най-много Левски не може да го притегли?
- Всеки път споделям, че въпросът не е към мен, а към него. Явно имат някъде разминавания.
- Какво научи от Станимир Стоилов?
- Доста неща. В началото на треньорската ми кариера той имаше повече опит от мен, тъй като бях единствено футболист. Даже имаше един стадий, в който си мислех за какво да се занимавам с футбол? Слава богу, че премислих концепциите си. Помогна ми различен добър другар – Лозан Тренчев. Обяснявах му по какъв начин ще се занимавам с бизнес. А той ми сподели: „ Ти от какво разбираш, бе, моето момче? “ Стоях, мислих и отговорих, че единствено от футбол. Тогава той ми отвърна: „ Гледай си футбола. “ А от Станимир Стоилов научих доста неща за футбола – изключително за разчитането на играта, за отношение и държание по време на подготвителен развой, възприятие за позициониране, за водене освен на играта или на мача, а и на тима във всеки един миг от подготвителния развой.
- Стана въпрос за “сините”. Според теб по какъв начин ще се развие сагата с “Национална лотария” и заплашен ли е още веднъж тимът от банкрут?
- Иска ми се да имам вяра, че не е заплашен. В последните години доста пъти се говореше, че Левски е заплашен. Измина една година, откогато „ сините “ имат нов притежател. Но доколкото съм осведомен, дръзвам да настоявам, че в Левски нещата вървяха в положителна посока.
- Често си измежду публиката на стадион “Георги Аспарухов”. Какво виждаш в играта на обичания си клуб?
- Когато мога, съм на стадиона. Затова споделих, че клубът и тимът се развиваха положително. Във втория полусезон на предишното състезание Левски не беше задоволително безапелационен. Още нямаше това чувство за непоклатимост и я нямаше тази смяна. По стичане на събитията се смениха треньори и започнаха да влизат млади състезатели, което беше обнадеждаващо, че клубът ще може да интегрира млади футболисти в тима. Мисля, че идването на Петър Хубчев донесе непоклатимост в тима и вкара ред в Левски. Забелязвам, че към този момент година в Левски няма кавги и няма проблеми към тима и клуба. С изключение на последните събития, за които аз мъчно бих могъл да приказвам, защото не съм задоволително добре осведомен.
- Изключваш ли разновидността Левски да тръгне по пътя на ЦСКА?
- Надявам се да не тръгне по пътя на ЦСКА с банкрут и с „ В “ група. Надявам се да не се случи, защото за жалост прекомерно доста планове в България сякаш се стартират, пък не се довършват. Свидетел съм на задоволително такива провалени планове в българския футбол. Левски въпреки всичко е най-популярният тим в България, с най-голяма поддръжка и се надявам, че ще успее да избегне това.
@@@ - На чужденци или на юноши би трябвало да се гради бъдещето на Левски? Къде е салдото?
- Предпочитам да не разделям футболистите на чужденци и на млади. Хубаво е, в случай че Левски успее да върне позициите, които имаше допреди десетина години в българския футбол. А дали ще са чужденци, млади или българи? Не желая да приказвам за „ чужденци “, тъй като и аз съумях да поработя и да поиграя в чужбина. Светът е отворен, стига да има положителни футболисти. Но с цел да резервира Левски своята идентификация, би трябвало да има свои футболисти. А с цел да резервира идентичността си, би трябвало да акцентира на личните си юноши. Убеден съм, че в България има задоволително надарени, млади играчи, които с целенасочена и вярна работа, биха съумели да се интегрират в Левски и да накарат българските деца да се стараят и да желаят още веднъж да наподобяват на Сираков, Стоичков, Костадинов, Боби Михайлов и на всички хора от моето потомство, които успяхме да донесем наслада на българския народ.
- Ще има ли борба за купата или още веднъж надбягването ще е с един кон - Лудогорец?
- Отново ще кажа, че ми се желае и Левски да се включи в битката, само че на този стадий виждам Лудогорец като основен кандидат за купата. Левски към момента не е на това равнище. Надявам се, че със зимната селекция и без да има тези разтърсвания към клуба, Левски да се приближи. Но на този стадий не виждам по какъв начин ще успее да пребори Лудогорец.
- И докога съгласно теб ще продължи хегемонията на състава от Разград?
- Докато двата ни гранда не съумеят да станат по-добри от Лудогорец.
- А кое им пречи?
- Самите те. Никой не им пречи. Големият проблем и на Левски, и на ЦСКА е, че го има Лудогорец. Клуб, който съумя да се приближи много до приблизително европейските стандарти, с помощта на далновидна и вярна политика.
- Кой е най-големият проблем на българския футбол?
- Много приказваме, а малко работим. Винаги съм го твърдял. Истината е, че малко се работи. На всяко едно равнище работим от ден до пладне. Искаме нещата през днешния ден да се случат, няма тактика, няма обмисляне. Собствениците на клубове, треньорите и ние, футболните хора сме основните виновници. Собствениците, тъй като сменят бързо треньорите. Докато опознае футболистите и към този момент е отпътувал. Имат нереалистични упования към тима си. А ние, треньорите, тъй като не работим задоволително с футболистите и не им даваме задоволително познания и умения.
- Някои биха споделили, че главен проблем на българския футбол е Борислав Михайлов. Попречи или способства с нещо някогашният президент на най-популярния ни спорт?
- Ако разсъждаваш и си настрана от футбола, да. Най-лесно е да обвиниш президента на БФС. Той е отговорен за всички проблеми, дори и за международните катаклизми. Може би единствено за климата не е бил обвиняван… Аз съм на мнение, че Боби Михайлов свърши задоволително добра работа за БФС. В най-малкия случай съумя да резервира организацията. Футболният съюз е една от организациите, които не се разпаднаха. Успя да резервира своята самостоятелност, тъй като знаете, че тя съществува без значение от страната. Всеки ден в България се играят мачове, а събота и неделя те са стотици.
- Според теб провалиха ли се четвъртите в света в ръководството на футбола ни? Ти си част от това поколение…
- Но не съм бил в ръководството, с цел да приказвам. Винаги може да се направи нещо по-добро. Мисля си, че особено за българския футбол, изключително в образованието на млади фрагменти, на треньори и в подготовката на футболисти, БФС не съумя да се оправи по най-хубавия метод.
- Какъв би трябвало да е заместникът на Борислав Михайлов? Говори се за Стилиян Петров. Бербатов сякаш на този стадий няма желание да се кандидатира и да оправя футбола ни…
- Задаваш ми сложни въпроси, за които нямам еднопосочен отговор. Даже и не съм мислил заради простата причина, че към момента няма претенденти. Вероятно ще се появят на по-късен стадий.
- Трябва да е футболен човек или управител?
- И двете. Най-добре ще е футболен човек, който има и мениджърски качества.
- Какви са възможностите ни за класиране на Евро 2020?
- Добри. Два домашен мача.
- Оптимистично гледаш на нещата…
- Съперниците, в случай че не са по-слаби, не са и доста по-добри от нас. Но първо би трябвало да спечелим мача с Унгария и по-късно да мислим за идващия конкурент. Но жребият е благоразположен с помощта на положителното ни показване в Лигата на нациите. Когато играеш на собствен терен пред лична аудитория, а мачовете са два и няма квалификации, възможностите са огромни.
@@@ - Употребен ли беше Краси Балъков и за какво се раздели по този метод с националния тим?
- Доколкото знам, той самичък си подаде оставката. Значи негово е било решението да напусне. Той мислеше дълготрайно, само че краткосрочните резултати не бяха изключително положителни.
- Много сме говорили за кариерата ти на футболист, само че желая да те попитам – за какво реши да станеш старши-треньор на Етър през 2012 година и какви заключения си направи от този опит?
- Историята е много забавна. Случайно станах треньор на Етър. Трябваше да се видя с другари във Велико Търново и да проведа диалог за един футболист, чийто татко е мой добър другар и до ден-днешен – Мартин Станкев. Срещнах се с управлението, бях следил един-два мача и видях, че тимът има капацитет за влизане в „ А “ група. А и в моята глава непрекъснато бленува концепцията да оказа помощ на футбола във Велико Търново и на Етър. Беше цялостна случайност. Човекът, с който се съветвах, беше Стоилов. Каза: „ Ами, да, за какво не опиташ? “ Опитах и не мога да съм неудовлетворен от първите месеци, до момента в който управлението на клуба не се промени. Докато бяха български притежателите, мисля, че успяхме да се оправим обичайно, макар неналичието на положителни условия за работа. И тимът се завърна в „ А “ група след дълги години. За страдание по-късно се промени собствеността. Начело застана един чужденец, при който упоритостите и желанията бяха по-големи от опциите. Поради тази причина не се получи.
- Разочарова ли се от това първо твое начинание като старши-треньор?
- Може би избрах различен път, въпреки че човек в никакъв случай не знае какво ще се случи и какво го чака в бъдеще.
- Защо съумя планът Астана?
- Защото имаше много разнообразни натрупвания в Астана. В Казахстан тимът беше узрял и беше близо до първото място. Две-три години изпускаше да го завоюва. Второто е, че ние като треньорски екип попаднахме на точното място в точния миг. Макар че в този момент приказвам по този начин, а когато отидохме в Астана, отборът изоставаше със седем точки и имаше мач с водача Актобе освен това като посетител. Но попаднахме на ръководители, които разбираха на какво равнище са и какво още им би трябвало. Попаднахме на футболисти с нелоши качества, жадни за триумфи. Мисля, че имахме много познания и опит, които успяхме да предадем на играчите по най-хубавия метод. Факт е, че управлението застана зад тила на треньора Стоилов и на нас като щаб. И съумяха да ни основат най-хубавите условия, с цел да покажем своите качества.
- Защо обаче български треньор не може да се осъществя в топ пет шампионатите в Европа? Кое пречи?
- Мога да задам и противоположния въпрос – за какво към този момент и футболист не може?
- Защото очевидно, че към този момент нямаме положителни футболисти.
- И очевидно, че ние като треньори не сме задоволително положителни. Може би имаме познания, само че като имидж и като работа, очевидно, че не можем да се доближим до тях. За наше голямо страдание.
- Не е ли въпрос и на управител?
- Не мисля, че е тъкмо въпрос и на управител. По-скоро е струпване. Ще напомня, че триумфът от 1994 година е вследствие на натрупвания от положителната работа в българския футбол в дългите години обратно. Поколения, които са се представяли добре и са дали нужните база и основа. Нямаме нито един съумял български треньор на Запад, даже и от огромните ни играчи. Но България има треньори, които могат да се оправят. За мен е въпрос на доверие, а доста мъчно може да се доверят на треньор от България, защото футболът задоволително доста се промени. Резултатът стана доста безценен и никой не желае да рискува с незнаен треньор. Може би ни пречи и езиковата преграда.
- Не и на теб персонално. Игра в Германия и знаеш немски, а от интервала ти в Шотландия, британският също не ти е непознат.
- А и съветският не ми е неприятен. Но пък нямам тази визитка като старши-треньор.
- Каква ще бъде идната дестинация на Стоилов и Цветанов?
- Не мога да кажа. Имаше цяла година диалози, оферти, само че по този начин или другояче не се е стигнало до контракт. В този предварителен развой не мисля, че ще се случи нещо, само че човек в никакъв случай не знае.
- Какво ще кажеш за край на нашия диалог?
- Благодаря, че ми зададе такива сложни въпроси, на които уповавам се съм дал отговор по най-хубавия метод. Малко ме тормози, тъй като не чаках да се получи подобен комплициран за мен диалог.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ