Конституционалист: Достатъчно е да има мерки и без извънредно положение
”Трябваше да има доста по-конкретни ограничения в народен мащаб, които да бъдат наложени от министъра на опазването на здравето и министъра на образованието, а не да се стига до най-крайната мярка изключително състояние ”.
Така разяснява ситацията пред БНР доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право в СУ " Св Климент Охридски ", във връзка въвеждането на изключително състояние от Народното събрание през днешния ден по искане на държавното управление.
Доц. Киселова изясни, че изключителното състояние е родово разбиране, като една от опциите за въвеждането му е при боен спор или военна опасност. Сега към този момент е законно лекарите и медицинските служащи да бъдат принудени да извършват отговорностите си по заповед на военните, само че можело е да не стигне дотук. Киселова уточни, че в действителност казусът е в това, че не могат да бъдат овладени хората, които са вирусоносители, само че не са тежко заболели.
" Народното събрание трябваше да каже - в границите на два или три дни внасяме план на закон, който да уреди всички въпроси, по които хората се тормозят. Те са свързани с полагане правото на труд, правото на обучение, какво се случва с хората, полагащи ексклузивен труд. Всички тези неща трябваше да бъдат избрани ", сподели доцент Киселова.
" Сега не сме очевидци на това, а по скоро на рецесия, при която е застрашена националната сигурност в нейния сегмент публичното здраве ", разяснява доцент Киселова. Според нея е трябвало да бъдат допълнени законите за здравето и за ръководство на системата за национална сигурност. " Не е належащо да влиза в деяние Законът за защитата и въоръжените сили ", посочи тя.
По думите ѝ в този момент остава усещане у хората, че нещо се крие.
Оттук нататък, каквито и ограничения да се вземат за ограничение на епидемията от ковид, значимо е да останем в полето на правовата страна, заключи доцент Киселова. - А на полето на правовата страна ще сме, когато има закон, в който да е планувано кои права се лимитират - пропорционално на опасността от разпространяването на ковид ", безапелационна беше тя.
Така разяснява ситацията пред БНР доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право в СУ " Св Климент Охридски ", във връзка въвеждането на изключително състояние от Народното събрание през днешния ден по искане на държавното управление.
Доц. Киселова изясни, че изключителното състояние е родово разбиране, като една от опциите за въвеждането му е при боен спор или военна опасност. Сега към този момент е законно лекарите и медицинските служащи да бъдат принудени да извършват отговорностите си по заповед на военните, само че можело е да не стигне дотук. Киселова уточни, че в действителност казусът е в това, че не могат да бъдат овладени хората, които са вирусоносители, само че не са тежко заболели.
" Народното събрание трябваше да каже - в границите на два или три дни внасяме план на закон, който да уреди всички въпроси, по които хората се тормозят. Те са свързани с полагане правото на труд, правото на обучение, какво се случва с хората, полагащи ексклузивен труд. Всички тези неща трябваше да бъдат избрани ", сподели доцент Киселова.
" Сега не сме очевидци на това, а по скоро на рецесия, при която е застрашена националната сигурност в нейния сегмент публичното здраве ", разяснява доцент Киселова. Според нея е трябвало да бъдат допълнени законите за здравето и за ръководство на системата за национална сигурност. " Не е належащо да влиза в деяние Законът за защитата и въоръжените сили ", посочи тя.
По думите ѝ в този момент остава усещане у хората, че нещо се крие.
Оттук нататък, каквито и ограничения да се вземат за ограничение на епидемията от ковид, значимо е да останем в полето на правовата страна, заключи доцент Киселова. - А на полето на правовата страна ще сме, когато има закон, в който да е планувано кои права се лимитират - пропорционално на опасността от разпространяването на ковид ", безапелационна беше тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ