Лидерството като религия
Трябва ли топ мениджърът да е провидение за своите подчинени? Смисълът на въпроса е елементарен – на какво се основава правото на едни хора да управляват други? Ако да, какви привилегии и отговорности дава това право на този, който го има?
Има две школи – че концепцията за послушание в бизнеса е остаряла и че водачество без послушание е невероятно.
Удивително е, че множеството хора възприемат преобладаващата роля на водача във всяка обществена система като естествено събитие. Това е религиозна доктрина, вкоренена в традициите и културата. Представата за шефа-божество обаче е рискова за компанията.
Шефът знае всичко?
Разбира се, че не. Повечето мениджъри си признават, че постоянно им се постанова да се борят със подозрения и със свито сърце да показват пътя, тъй като това е тяхно обвързване. Истинските водачи не скриват това и без терзание търсят препоръки от сътрудниците. В последна сметка шефът взема решението, само че сътрудниците знаят, че това не е „ признание свише ”, а резултат от аргументирано разискване и обсъждане.
Съвет: от време на време е потребно да се демонстрира неведение, с цел да се учат чиновниците да дефинират проблемите и да търсят пътища за решението им. Това оказва помощ за професионалното им израстване и укрепва корпоративния дух.
Шефът – представител на висша власт?
В избран смисъл е по този начин, само че водачът не е задължен да наподобява на духовник, който играе медиатор сред някаква „ висша мощ ” и нейните почитатели. В компанията няма висша мощ, а цели, осъществяването на които е делегирано на мениджъра. За да реализира своите компетенции, той се нуждае от помощта на останалите чиновници. Всичко останало е ролева игра.
Символите на властта, демонстрацията на предимство, потреблението на закани, злоупотребата с доверие – това са признаци на желанието на началника да укрепи властовите си позиции и да удовлетвори самолюбието си. Този метод се отразява негативно върху работата, тъй като понижава продуктивността на груповите старания за реализиране на триумф.
Шефът в ролята на всесилен господ?
Има ли право мениджърът на морализаторски звук? Разбира се, че не. Но някои имат навика да насаждат възприятие за виновност и по този начин самите те да изпитват възприятие за предимство. Това е недопустимо.
Мениджърът е задължен да прави оценка успеваемостта на работата на колектива - това му влиза в отговорностите. Оценката, направена намерено и градивно, няма нищо общо с моразиторстването. Тя би трябвало да е основана на категориите „ качествено ” и „ некачествено ”.
Съвет: постоянно когато оценявате работата на чиновниците, би трябвало да преизвикате справедлив продан на отзиви като двама сътрудници, заинтригувани от покачването на успеваемостта на работата. Това е двустранен развой, общо дело.
