Трябва ли медиите от сутрин до вечер да ни говорят

Трябва ли медиите от заран до вечер да ни приказват за войната в Украйна, тъй че съвсем да не остава място за друга тематика? И редно ли е да се забранят гласовете на тези, които пазят Путин? Коментар на Георги Лозанов.

За благополучие, за нас е единствено медиен облик. И нека по този начин да си остане. Но този облик е толкоз завладяващ, че надали не се усещаме участници в нея. Сутрин първата ни работа към този момент е да погледнем в медиите, на които се доверяваме, до каква степен са стигнали бойните дейности и през целия ден със свито сърце продължаваме да ги следим.

Доколко медиите са в положение да се оправят с тази обстановка на мощно повишени човешки залози, проличава от отговорите на три въпроса от сферата на професионалните стандарти, които при публицистиката съответстват с етичните.

Тази тематика измести всички останали

Първият въпрос е дали войната би трябвало да се отразява с такава активност, че да измести другите тематики от медийния дневен ред, в това число и пандемията, та и без да си украинец, да се почувстваш атакуван. Отговорът е „ да “. Не единствено тъй като войната е прекомерно покрай границите ни.

И освен тъй като и да приема участието ѝ в НАТО и Европейски Съюз за изменничество. А на първо място, тъй като ние, като членове на тези алианси, в действителност сме във война, която режимът на Путин от дълго време води с демократичната народна власт. Години наред тази война беше хибридна, а от 24 февруари е „ гореща “. И съгласно доста наблюдаващи Украйна е единствено подстъп в нея - крайната ѝ цел е да смени международния ред и Русия със съдействието на Китай да заеме водещата геополитическа роля на Съединени американски щати, а демократичната народна власт, наложила се през 20 век като желан метод на живот, да отиде в историята.

Западът, да не приказваме за нашето русофилско общество, обаче предпочиташе да се прави, че няма такова нещо - с лека ръка отминаваше нападателната кремълска агитация на личната си територия и даже директните ѝ намеси в изборите, флиртуваше с автократа и разширяваше икономическата си обязаност с него.

Така че в този момент медиите, които ни карат да усетим върху себе си опасността на войната, извършват най-сетне функционалността си на „ стражево куче “ – защищават ни от надвисналата заплаха, като от заран до вечер ни осведомят от кого идва и в какво тъкмо се състои тя. След като не видяхме пушката, когато беше изнесена на сцената, най-малко да я чуем, когато гръмна. Онези медии, които не престават да се разсейват, даже без безусловно да възпроизвеждат „ опорките “ на режима в Москва, работят за него. Те са основно от кръга на лоялните към някогашните ръководещи, което издава към кого в действителност са лоялни.

Трябва ли Путиновата агитация да бъде спряна?

Вторият професионален въпрос е за плурализма на гледните точки в медиите и по-конкретно – би трябвало ли путиновата агитация да бъде спряна. До 24 февруари сигурно не трябваше, можеше да бъде разобличавана и опровергавана (друг въпрос е, до каква степен го правихме), само че не и забранявана. И в това е разликата сред демократичната народна власт и властническите режими. След като обаче стартират да бъдат убивани хора, изключително от цивилното население, нещата са трансформират радикално.

В такава обстановка. Дълг на медиите е да ги разпознаят и без ангажименти да застанат на тяхната страна. И българските медии общо взето го направиха, последователно и някак от единствено себе си започнаха да заглъхват в тях гласовете, които се опитваха да оправдаят военната експанзия в Украйна (ако изключим един обезсърчителен случай - не другаде, а в публичното радио). Разбира се, с цел да зазвучат още по-ожесточено в обществените мрежи.

Георги Лозанов

В демократичната народна власт всяко мнение може да бъде обществено изразено, в случай че не е закононарушение. А кое е закононарушение, в случай че не да убиваш почтени хора по къщите им, които с нищо не те заплашват? За да може едно ликвидиране да се одобри, че не е закононарушение, би трябвало то да е пропорционална реакция на самоотбрана, за което обаче даже съветската агитация едва претендира. Затова мненията, които оправдават военните закононарушения в Украйна, стават съучастници в тях и това е задоволително законово съображение да им се отнеме общественият достъп. Давам си сметка, че въпросът въпреки всичко е внимателен – не от политическа, а още по-малко от морална позиция, а от журналистическа. Необходимо е да се разделя пропагандата от информацията, която идва от Кремъл, тъй като тя сега е витално значима и би било прекомерно щраусово държание просто да запушиш всичките ѝ канали.

Не се ли усилва страданието на тези хора?

Третият професионален въпрос е за вторичната виктимизация – дали медиите с непрестанните от войната не усилват страданието им? За разлика от доста други случаи на хора в злополучие, този път – не. Украинците желаят да опишат на света какво им се случва, те желаят да не ги оставя сами в страданието им. Да осъзнае, че те пишат с кръв един актуален героически епос на опозиция против злото, което, както и положителното, не се интересува от национални граници. Разпадането на огромната история на човешки истории ни оказва помощ по пътя на състраданието да се сложим на мястото на украинците - на чието място можехме да бъдем и ние, и продължава да може… Така че всеки, като види очите и чуе гласа на хора, които до през вчерашния ден са живеели живот като неговия, да си каже през днешния ден „ Je suis Украйна “.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: