Ама и ние сме едни лицемери!
Трябва ли да сме признателни на Християн Мицкоски, че ни обърна внимание върху наличието на отчета за напредъка на Северна Македония?
В последна сметка задачата е реализирана – България още веднъж е оповестена за отговорна
Най са ми смешни българските политици, когато се вършат на сюрпризирани. Не знаели, не видели и не чули, та все се получава по този начин, че някой различен би трябвало да им отваря очите и да ги принуди да работят със забавяне. И да се хвърлят пред амбразурата, с цел да избавят ситуацията. А ние от сектора на публицистите да вършим констатацията, че българската политика и дипломация в множеството случаи върви след събитията.
Няколко месеца европратеникът от Австрия Томас Вайц готви отчет за напредъка на Северна Македония, посещава повече от тридесет пъти Скопие, намира се там с този и оня, преценява се с „ рекомендациите “ на домакините и чак когато министър председателят Християн Мицкоски отвори уста, разбрахме какво се готви. Вярно, това беше временен интервал от един състав на европейския парламент към различен, от едни еврокомисари към други, от едни депутати, които се прибраха в родината си и бяха сменени с други. Ама и в този измамлив безпорядък и кадрово наместване в Брюксел лобирането от страна на Скопие в коридорите на Европарламента не е спирало. Напротив, тъкмо в такива мътни води политиците от Северна Македония желаят да ловят риба. При това с един тип резистентност, както е съвременно в този момент да се споделя. И Вайс си написал домашното, съобразил се с диктовката, вкарал в него неща, които въобще не са работа на европарламента, само че пък са значими за сегашните ръководещи край Вардар. Текстът минал през първичните цедки в границите на откритата процедура в Европарламента и когато трябваше да се гласоподава, хоп, ние се сетихме, че по този начин, в този тип не трябва да минава.
И започнаха въпросите. Къде бяха очите и ушите на седемнадесетте български евродепутати в тези етапи на подготовката и придвижването през институциите? Колко от тях имат афинитет към тази тематика? Имат ли нюх към същинския държавен и народен интерес, или считат проблематиката за странична и маловажна? Нищо ли не научиха от случая с предходния докладчик за Северна Македония Илхан Кючук, към чийто първи вид от отчета имаше доста рекомендации таман от българските му сътрудници. Къде бяха и българските дипломати в Скопие, които несъмнено са били очевидци за мишкуването на Вайц край Вардар. Най-малкото поради това, че австриецът никак не си е правил труда да се среща с българите там, а тяхната парламентарна и конституционна орис е основна в цялата тази история.
Излязоха ми мазоли в устата от повтарянето на това, че в случай че желаеме да се преборим с македонизма в неговия на практика антибългарски вид би трябвало да се активизираме на интернационалния терен. В това число и в подтекста на европейската интеграция на Северна Македония, в институциите на Европейския съюз. Там е територията, на която политиците от Скопие, а най-много тези от екипа на настоящия министър председател Християн Мицкоски и неговото държавно управление, желаят да решат разногласието си с България. Да, лобирането в поддръжка на една или друга позиция на страните кандидатстващи за пълноправно участие има своето право, само че в тази ситуация се основава усещането, че по този начин наречената „ трета страна “ в лицето на Северна Македония има по-добри позиции спрямо страна членка от 2007 година в лицето на България. При това на терена на Европарламента, върху който ние би трябвало да имаме всички преимущества, които участието в Европейски Съюз ни дава.
Сега слушам, че докладчикът Томас Вайц се оплаквал, че българските евродепутати единомислещо го натискали да промени деликатните за българската сензитивност моменти от отчета за напредъка. Може би нямаше да се стигне до тази обстановка, в случай че още по време на подготовката на текста всеки един от тях поотделно и всички дружно биха намерили метод колегиално да обяснят на австриеца, че бърка. Най-малкото, тъй като Европарламентът не се занимава с сходни въпроси. И не да чакат Мицкоски да се похвали, че македонската еднаквост и македонският език като „ вековни “ ще бъдат вписани и по този метод ще бъдат един тип „ нотариално “ заверени оттук насетне като благосъстоятелност на страната, която през днешния ден се назовава Република Северна Македония.
Не споделям, че австриецът няма виновност. Каквото и да се приказва, нямам никакви, но никакви подозрения в метода към него от страна на македонските ръководещи и в демонстрацията на тяхната благотворителност и гостолюбие. В такива неща ги бива още от времето на Титова Югославия. То е станало част от техния нрав, който като външна демонстрация има разнообразни форми и изкушения.
Страхувам се, че отново нещо не сме разбрали и че и от този случай ще останем с неправилна визия. Мицковски сътворил невиждан политически гаф, като авансово се бил похвалил с вписването на „ вековните “ еднаквост и език. Я, не се занасяйте! Че министър председателят на Северна Македония е еднопланов и простодушен до последна принципност, не е загадка. Но в тази ситуация „ гафът “ не е нищо повече от интервенция с триизмерна цел. Първо, в случай че номерът с отчета мине, а той не е имал учредения да се притеснява, че няма да е по този начин и нещо ще го спре, всички политически и рейтингови плюсове ще бъдат на страната на Мицкоски. Той ще има в ръката си коз да се хвали, че държи процеса на одобряването на македонската еднаквост и език в Европейски Съюз, преди още страната му да е почнала преговорния развой. Това би му дало съображение да изтъкне, че извършва предизборните си обещания да реши казуса с придвижването напред на страната си към участие. Това е значимо за него, тъй като през есента в Северна Македония предстоят доста забавни локални избори, които Мицкоски желае да завоюва безапелационно и по този метод да овладее всички управляващи в страната. Ако това не ви намирисва на авторитаризъм, не знам какво друго е. „ Македонски Вучич “, или нещо такова.
Второ, преди време моят другар от Скопие, публицистът, публицист и правозащитник Ким Мехмети, ми беше споделил, че една от драмите на обществото в Северна Македония е, че и там, по образеца на Сърбия, обичат да акцентират като победи най-големите си провали. Ето и в този момент, в Скопие към този момент даже и не желаят да гадаят какво ще стане с отчета при възможното отсрочено гласоподаване на 24 юни. За тях работата към този момент е свършена, успеха е реализирана, защото казусът към този момент е придобил „ европейски димензии “ и е станал тематика на диспути в европейските институции. Дори не е значимо, че този „ резултат “ е реализиран посредством скандал и в резултат на подмятания за недобронамереност. Един сътрудник от Скопие, който постоянно идва у нас и който не мога да причисля към хората със благосклонности към България, написа, че към този момент е угрижен за кариерата на Томас Вайс, тъй като цялата работа му намирисвала на корупция. Така че и в този случай Северна Македония печели.
И трето, което персонално най-вече ме наскърбява. Като най-съществена част от изкуствения триумфализъм от „ успеха “ е вменената за следващ път виновност на България, че с офанзивата си против текста на отчета на Вайс се минира пътят на Северна Македония към участието в Европейски Съюз. Това противоречало както на Договора за другарство и добросъседство, по този начин и на всички изявления на български политици, че София желае прилежащата ни страна да се причисли в европейското семейство. Даже и докладчикът Вайс взе обществено да показва недоволството си от натиска, който българските евродепутати му оказвали, без това да им е работата.
Аз пък ще кажа, че във всяка политическа стъпка, акция или самодейност, която край Вардар създават на интернационален терен постоянно, но постоянно калкулират в последна сметка България да се окаже отговорна. Може като цяло интервенцията да бъде несполучлива, няма значение, значимото е в края някой от политиците в Скопие да има претекст да излезе и да изрече ругатни против страната ни. Това с цялостна мощ се отнася до Мицкоски, а в още по-голяма степен и за неговия заместител в партията и в държавното управление Александър Николоски, министър на превоза.
Хайде иди се разбирай с такива хора.
В последна сметка задачата е реализирана – България още веднъж е оповестена за отговорна
Най са ми смешни българските политици, когато се вършат на сюрпризирани. Не знаели, не видели и не чули, та все се получава по този начин, че някой различен би трябвало да им отваря очите и да ги принуди да работят със забавяне. И да се хвърлят пред амбразурата, с цел да избавят ситуацията. А ние от сектора на публицистите да вършим констатацията, че българската политика и дипломация в множеството случаи върви след събитията.
Няколко месеца европратеникът от Австрия Томас Вайц готви отчет за напредъка на Северна Македония, посещава повече от тридесет пъти Скопие, намира се там с този и оня, преценява се с „ рекомендациите “ на домакините и чак когато министър председателят Християн Мицкоски отвори уста, разбрахме какво се готви. Вярно, това беше временен интервал от един състав на европейския парламент към различен, от едни еврокомисари към други, от едни депутати, които се прибраха в родината си и бяха сменени с други. Ама и в този измамлив безпорядък и кадрово наместване в Брюксел лобирането от страна на Скопие в коридорите на Европарламента не е спирало. Напротив, тъкмо в такива мътни води политиците от Северна Македония желаят да ловят риба. При това с един тип резистентност, както е съвременно в този момент да се споделя. И Вайс си написал домашното, съобразил се с диктовката, вкарал в него неща, които въобще не са работа на европарламента, само че пък са значими за сегашните ръководещи край Вардар. Текстът минал през първичните цедки в границите на откритата процедура в Европарламента и когато трябваше да се гласоподава, хоп, ние се сетихме, че по този начин, в този тип не трябва да минава.
И започнаха въпросите. Къде бяха очите и ушите на седемнадесетте български евродепутати в тези етапи на подготовката и придвижването през институциите? Колко от тях имат афинитет към тази тематика? Имат ли нюх към същинския държавен и народен интерес, или считат проблематиката за странична и маловажна? Нищо ли не научиха от случая с предходния докладчик за Северна Македония Илхан Кючук, към чийто първи вид от отчета имаше доста рекомендации таман от българските му сътрудници. Къде бяха и българските дипломати в Скопие, които несъмнено са били очевидци за мишкуването на Вайц край Вардар. Най-малкото поради това, че австриецът никак не си е правил труда да се среща с българите там, а тяхната парламентарна и конституционна орис е основна в цялата тази история.
Излязоха ми мазоли в устата от повтарянето на това, че в случай че желаеме да се преборим с македонизма в неговия на практика антибългарски вид би трябвало да се активизираме на интернационалния терен. В това число и в подтекста на европейската интеграция на Северна Македония, в институциите на Европейския съюз. Там е територията, на която политиците от Скопие, а най-много тези от екипа на настоящия министър председател Християн Мицкоски и неговото държавно управление, желаят да решат разногласието си с България. Да, лобирането в поддръжка на една или друга позиция на страните кандидатстващи за пълноправно участие има своето право, само че в тази ситуация се основава усещането, че по този начин наречената „ трета страна “ в лицето на Северна Македония има по-добри позиции спрямо страна членка от 2007 година в лицето на България. При това на терена на Европарламента, върху който ние би трябвало да имаме всички преимущества, които участието в Европейски Съюз ни дава.
Сега слушам, че докладчикът Томас Вайц се оплаквал, че българските евродепутати единомислещо го натискали да промени деликатните за българската сензитивност моменти от отчета за напредъка. Може би нямаше да се стигне до тази обстановка, в случай че още по време на подготовката на текста всеки един от тях поотделно и всички дружно биха намерили метод колегиално да обяснят на австриеца, че бърка. Най-малкото, тъй като Европарламентът не се занимава с сходни въпроси. И не да чакат Мицкоски да се похвали, че македонската еднаквост и македонският език като „ вековни “ ще бъдат вписани и по този метод ще бъдат един тип „ нотариално “ заверени оттук насетне като благосъстоятелност на страната, която през днешния ден се назовава Република Северна Македония.
Не споделям, че австриецът няма виновност. Каквото и да се приказва, нямам никакви, но никакви подозрения в метода към него от страна на македонските ръководещи и в демонстрацията на тяхната благотворителност и гостолюбие. В такива неща ги бива още от времето на Титова Югославия. То е станало част от техния нрав, който като външна демонстрация има разнообразни форми и изкушения.
Страхувам се, че отново нещо не сме разбрали и че и от този случай ще останем с неправилна визия. Мицковски сътворил невиждан политически гаф, като авансово се бил похвалил с вписването на „ вековните “ еднаквост и език. Я, не се занасяйте! Че министър председателят на Северна Македония е еднопланов и простодушен до последна принципност, не е загадка. Но в тази ситуация „ гафът “ не е нищо повече от интервенция с триизмерна цел. Първо, в случай че номерът с отчета мине, а той не е имал учредения да се притеснява, че няма да е по този начин и нещо ще го спре, всички политически и рейтингови плюсове ще бъдат на страната на Мицкоски. Той ще има в ръката си коз да се хвали, че държи процеса на одобряването на македонската еднаквост и език в Европейски Съюз, преди още страната му да е почнала преговорния развой. Това би му дало съображение да изтъкне, че извършва предизборните си обещания да реши казуса с придвижването напред на страната си към участие. Това е значимо за него, тъй като през есента в Северна Македония предстоят доста забавни локални избори, които Мицкоски желае да завоюва безапелационно и по този метод да овладее всички управляващи в страната. Ако това не ви намирисва на авторитаризъм, не знам какво друго е. „ Македонски Вучич “, или нещо такова.
Второ, преди време моят другар от Скопие, публицистът, публицист и правозащитник Ким Мехмети, ми беше споделил, че една от драмите на обществото в Северна Македония е, че и там, по образеца на Сърбия, обичат да акцентират като победи най-големите си провали. Ето и в този момент, в Скопие към този момент даже и не желаят да гадаят какво ще стане с отчета при възможното отсрочено гласоподаване на 24 юни. За тях работата към този момент е свършена, успеха е реализирана, защото казусът към този момент е придобил „ европейски димензии “ и е станал тематика на диспути в европейските институции. Дори не е значимо, че този „ резултат “ е реализиран посредством скандал и в резултат на подмятания за недобронамереност. Един сътрудник от Скопие, който постоянно идва у нас и който не мога да причисля към хората със благосклонности към България, написа, че към този момент е угрижен за кариерата на Томас Вайс, тъй като цялата работа му намирисвала на корупция. Така че и в този случай Северна Македония печели.
И трето, което персонално най-вече ме наскърбява. Като най-съществена част от изкуствения триумфализъм от „ успеха “ е вменената за следващ път виновност на България, че с офанзивата си против текста на отчета на Вайс се минира пътят на Северна Македония към участието в Европейски Съюз. Това противоречало както на Договора за другарство и добросъседство, по този начин и на всички изявления на български политици, че София желае прилежащата ни страна да се причисли в европейското семейство. Даже и докладчикът Вайс взе обществено да показва недоволството си от натиска, който българските евродепутати му оказвали, без това да им е работата.
Аз пък ще кажа, че във всяка политическа стъпка, акция или самодейност, която край Вардар създават на интернационален терен постоянно, но постоянно калкулират в последна сметка България да се окаже отговорна. Може като цяло интервенцията да бъде несполучлива, няма значение, значимото е в края някой от политиците в Скопие да има претекст да излезе и да изрече ругатни против страната ни. Това с цялостна мощ се отнася до Мицкоски, а в още по-голяма степен и за неговия заместител в партията и в държавното управление Александър Николоски, министър на превоза.
Хайде иди се разбирай с такива хора.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ