Трябва да споделя едно учудване, което потвърди и поредната гостенка

Трябва да споделя едно удивление, което удостовери и следващата гостенка на Националния книжовен салон "Старинният файтон " - поетесата Валентина Михайлова. Тя е щерка на поетичното семейство Младен и Людмила Исаеви, с което се познавах, а майката даже беше редакторка на една от първите ми книги в изд. "Български публицист ", в това друго време, както обичам да го назовавам - преди преврата. И не щеш ли наскоро Валентина ми връчи новата си стихосбирка "Разпъната душа ", която се оказа определено, тъй като и тя е към този момент юбилярка, въпреки и млада. Такова учудване ме обзе тези дни, в навечерието на 24 май - и мое чадо стана юбиляр. А аз към момента си мисля, че още доста нещо ми следва.
Общувайки с директното слово на поетесата Валентина Михайлова, пред очите ми се изправи една не изключително дръзка, само че и дръзка въпреки всичко нашенка, та забравих за моите възрастови удивления. Защото една млада моя съвременничка ми сподели: "Увисвам-/ пленница на възприятието... " и открих в характера й характера на майката. И отново се разтревожих, че май съм го изтървал този живот, отишъл си е. Но откровеното слово на Валя ме поведе и аз се стопирах пред "Щрихи към автопортрета ".

Болка,
злоба,
блян...
Боже, докога
със очаквания?
А белее в косите ми
скреж,
в който заран
обезпокоително
се вглеждам...
Днес се събуждам
с неразбираема горест.
Утре -
с безкористна смелост.
Просто пребивавам по този начин:
неистово бързо.

В този откъс от автопортрета зървам и очите на Младен Исаев, само че те са на по-заден проект, по-тревожни и от близко ме гледа майката Людмила, строгата редакторка от това далечно към този момент време - преди преврата.
Бях към този момент поставил точка на тези мои думи за определените стихотворения на поетесата Валентина Михайлова и внезапно видях цикъл нейни стихове в броя от 24 май на в. "Словото през днешния ден ", и се зарадвах, че Валя е написала още по-хубави поетични текстове. Сякаш ново начало.

Разтворена в покоя на съня -
пропадам в сетивата ти зелени...
И се пробуждат в мойте вени
далечни мечти, покой и светлина.

За да въздъхне в друго малко самопризнание:

Потъвам в лоното
на ласките -
осъмнала
на кръстопът от ветрове.

И излиза наяве, че си имаме работа с един млад лиричен дух. А какво по-хубаво от това... Валя продължава да прибавя нови линии към своя автопортрет.



Стихосбирката ще бъде показана в НЛС "Старинният файтон " на 4 юни от 18 ч.