Трябва да следим какво се случва в света на вирусите.

Трябва да следим какво се случва в света на вирусите. При маймунската шарка две неща вършат усещане – че инфектираните нямат връзка със страните, в които болестта е ендемично и че немалка част от инфектираните сега са хомосексуални мъже. Това изясни пред БНР вирусологът проф. Радостина Александрова.

Заболяването е рядко, намира се в избрани региони на Централна и Западна Африка наоколо до тропически и дъждовни гори. От 1970 година, когато за първи път вирусът е открит, е имало няколко хиляди регистрирани случаи отвън Африка и ендемичните зони – главно в 15 страни, акцентира проф. Александрова и добави, че не за първи път има огнища отвън Африка.

Сега по думите ѝ СЗО оповестява за над 90 случая в 12 страни и експертите чакат още случаи.

" Това е вирус, който е доста непосредствен до вируса, причиняващ едрата шарка. Добрата вест е, че немалка част от хората са имунизирани против едра шарка, а заради близостта сред тези вируси, имунизацията против едра шарка обезпечава 85% отбрана и против този на маймунската шарка. "

Ваксината не се ползва у нас от 80-те години насам, посочи Александрова.

" Все отново разполагаме с такава ваксина, нова, последните три години позволена и за приложимост при маймунска шарка. Има и лекарствен препарат, който може да помогне в тази ситуация с маймунската шарка. "

Маймунската шарка не се популяризира по този начин елементарно като ковид, инфектирането на хората става при доста непосредствен контакт с различен възпален човек или животно или от нечисти предмети и повърхности, уточни още проф. Радостина Александрова.

" Самото заболяване протича доста по-леко от едрата шарка. Инкубационният му интервал е 1-2 седмици, може да продължи до 3. Хората се възвръщат в границите на седмици. Най-уязвими са дребните деца, бременните и хората, които имат някакъв имунен недостиг. "