Министърът Вълчев с базова реформа: Основното образование да се зaвършва и в 9-и клас
Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка, изясни Вълчев
МОН предлага тапия за главно обучение да се придобива след 8-и клас, а не година по-рано, както е по закон сега. Въпросът ще бъде подложен на публично разискване. Основният претекст на просветното министерство е, че актуалната уредба от 2015 година не дават добър резултат.
Дали главното обучение да се приключва след осми клас – това е въпрос, подложен на полемика, разгласи министърът на образованието Красимир в Стара Загора. Той разчита вследствие на полемиката да се вземе решение главното обучение да приключва и в девети клас.
„ Ако погледнете други страни, правили промени, то посоката е постоянно разширение на главното обучение, разясни Вълчев, представен от Българска телеграфна агенция. Той разясни, че сега учениците са карани да вършат най-важния избор в живота си на 14-годишна възраст.
Основният претекст на просветното ведомство е, че с измененията в закона, признати през 2015 година, огромна част от материала в 8-и клас е бил свален в 7-и клас, което е направило образователните стратегии прекомерно тежки, а информацията – сложна за асимилиране.
„ Свалихме материал от горните класове надолу, което води до пропускане и липса на време за затвърждаване, осмисляне и по-задълбочено учене. Направихме прекомерно амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Цялото това нещо като формула беше неверно от позиция на вероятността за децата. Бъдещите специалности ще изискват доста по-широк комплекс от познания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка “, обясни Вълчев.
Образователният министър разясни, че Министерството на образованието и науката към този момент разполага с един разбор по въпроса и към този момент са поръчали втори.
Според Вълчев от днешна позиция, 10 години откакто е призната актуалната просветителна конструкция, надвива мнението, че смяната е донесла доста повече отрицателни резултати, в сравнение с положителни.
Министър Красимир Вълчев добави още и че заради приоритизирането на чуждоезиковото образование, има огромно оттегляне при математиката и естествените науки. Заради това във висшите заведения претендентите в инженерните и природо-математически посоки са малко, до момента в който действителните промишлености в България зависят таман от съществуването на възпитаници с сходни познания.
От 50 000 зрелостници едвам 2000 избират матура по математика, а по 200 – по химия и физика, само че единствено секторът по химични технологии е измежду тези с най-голям дял в добавената стойност в страната, а единици учат за това. Най-голямата инвестиция ще е в нуклеарната енергетика, а единици учат за нуклеарна физика и нуклеарна енергетика, даде образец просветителният министър. Той разяснява и че липсват учители по математика, физика и химия.
Има необяснимо нарастване на студентите в обществени, стопанските и правните науки, където избуя нерационалното търсене на висше обучение – единствено за едната тапия. По тази причина намалихме приема в тези специалности за четири години сред 2017 и 2021 година, добави още Красимир Вълчев и разясни, че в този момент са планувани комплекс от ограничения – както увеличение на броя на часовете, подготовката на повече преподаватели и стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия.
„ За ерата на Изкуствения Интелект те ще са доста по-важни, тъй като трябват хора със задълбочени познания по математика “, уточни още Вълчев.
“Направихме прекомерно амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Мисля, че цялото това нещо като формула беше неверно от позиция на вероятността за децата. Бъдещите специалности ще изискват доста по-широк комплекс от познания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка. Това предлагам на публично разискване. Това кореспондира с просветителната конструкция, с националните външни оценения по кое време след кой клас ще има такива. Следващите месеци ще организираме полемики по тематиката “, съобщи министърът на образованието и науката в Стара Загора.
Затова и МОН продължава да работи върху ограничения за справяне с дефицита на квалифицирани фрагменти, като през април просветният министър съобщи, че страната обмисля превръщането на математическите гимназии в страната в профилирани учебни заведения. Сред ограниченията са още увеличение на броя часове, подготовка на повече преподаватели, стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия, увеличение на приема в математически гимназии.
“Ние би трябвало да създадем всичко допустимо да подобрим резултатите по математика и естествени науки. Децата живеят доста повече в чуждоезикова среда, само че най-голямото ни оттегляне са математиката и естествените науки. Във висшите заведения доста малко са претендентите в инженерните и природоматематически посоки, а действителните ни промишлености зависят от съществуването на възпитаници с такива познания “, сподели Красимир Вълчев, представен от БТА
МОН предлага тапия за главно обучение да се придобива след 8-и клас, а не година по-рано, както е по закон сега. Въпросът ще бъде подложен на публично разискване. Основният претекст на просветното министерство е, че актуалната уредба от 2015 година не дават добър резултат.
Дали главното обучение да се приключва след осми клас – това е въпрос, подложен на полемика, разгласи министърът на образованието Красимир в Стара Загора. Той разчита вследствие на полемиката да се вземе решение главното обучение да приключва и в девети клас.
„ Ако погледнете други страни, правили промени, то посоката е постоянно разширение на главното обучение, разясни Вълчев, представен от Българска телеграфна агенция. Той разясни, че сега учениците са карани да вършат най-важния избор в живота си на 14-годишна възраст.
Основният претекст на просветното ведомство е, че с измененията в закона, признати през 2015 година, огромна част от материала в 8-и клас е бил свален в 7-и клас, което е направило образователните стратегии прекомерно тежки, а информацията – сложна за асимилиране.
„ Свалихме материал от горните класове надолу, което води до пропускане и липса на време за затвърждаване, осмисляне и по-задълбочено учене. Направихме прекомерно амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Цялото това нещо като формула беше неверно от позиция на вероятността за децата. Бъдещите специалности ще изискват доста по-широк комплекс от познания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка “, обясни Вълчев.
Образователният министър разясни, че Министерството на образованието и науката към този момент разполага с един разбор по въпроса и към този момент са поръчали втори.
Според Вълчев от днешна позиция, 10 години откакто е призната актуалната просветителна конструкция, надвива мнението, че смяната е донесла доста повече отрицателни резултати, в сравнение с положителни.
Министър Красимир Вълчев добави още и че заради приоритизирането на чуждоезиковото образование, има огромно оттегляне при математиката и естествените науки. Заради това във висшите заведения претендентите в инженерните и природо-математически посоки са малко, до момента в който действителните промишлености в България зависят таман от съществуването на възпитаници с сходни познания.
От 50 000 зрелостници едвам 2000 избират матура по математика, а по 200 – по химия и физика, само че единствено секторът по химични технологии е измежду тези с най-голям дял в добавената стойност в страната, а единици учат за това. Най-голямата инвестиция ще е в нуклеарната енергетика, а единици учат за нуклеарна физика и нуклеарна енергетика, даде образец просветителният министър. Той разяснява и че липсват учители по математика, физика и химия.
Има необяснимо нарастване на студентите в обществени, стопанските и правните науки, където избуя нерационалното търсене на висше обучение – единствено за едната тапия. По тази причина намалихме приема в тези специалности за четири години сред 2017 и 2021 година, добави още Красимир Вълчев и разясни, че в този момент са планувани комплекс от ограничения – както увеличение на броя на часовете, подготовката на повече преподаватели и стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия.
„ За ерата на Изкуствения Интелект те ще са доста по-важни, тъй като трябват хора със задълбочени познания по математика “, уточни още Вълчев.
“Направихме прекомерно амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Мисля, че цялото това нещо като формула беше неверно от позиция на вероятността за децата. Бъдещите специалности ще изискват доста по-широк комплекс от познания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка. Това предлагам на публично разискване. Това кореспондира с просветителната конструкция, с националните външни оценения по кое време след кой клас ще има такива. Следващите месеци ще организираме полемики по тематиката “, съобщи министърът на образованието и науката в Стара Загора.
Затова и МОН продължава да работи върху ограничения за справяне с дефицита на квалифицирани фрагменти, като през април просветният министър съобщи, че страната обмисля превръщането на математическите гимназии в страната в профилирани учебни заведения. Сред ограниченията са още увеличение на броя часове, подготовка на повече преподаватели, стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия, увеличение на приема в математически гимназии.
“Ние би трябвало да създадем всичко допустимо да подобрим резултатите по математика и естествени науки. Децата живеят доста повече в чуждоезикова среда, само че най-голямото ни оттегляне са математиката и естествените науки. Във висшите заведения доста малко са претендентите в инженерните и природоматематически посоки, а действителните ни промишлености зависят от съществуването на възпитаници с такива познания “, сподели Красимир Вълчев, представен от БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ