Трябва да се прояви държавническа далновидност и да се разбере,

Трябва да се прояви държавническа предвидливост и да се разбере, че производството на храни е част от националната ни сигурност. Само по този начин ще можем да спрем отрицателния тренд, който може да докара до окончателното съсипване на отглеждането на животни у нас. А веднъж унищожено, то може да не бъде в никакъв случай възобновено. Така хем ще внасяме замразено месо и ще плащаме по-скъпо, хем постоянно ще имаме съмнения дали то е задоволително качествено.

След разрива в разговора сред животновъдите и отрасловото министерство, както и спекулациите в общественото пространство, че в страната ни се внася 20-годишно надълбоко замразено месо от Нова Зеландия и от други страни, БГНЕС потърси Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) с искане да бъде осъществено изявление с изпълнителния шеф доктор Светлозар Патарински или с негов заместител, с който да бъде коментирана тематиката в действителност ли се внася такова месо, от кои страни и рисково ли е за потребителите. От пресцентъра на БАБХ обясниха, че изявлението с изпълнителния шеф или негов заместител няма да може да бъде осъществено.

Българските животни не се изкупуват, по-лесно е със замразено месо

Председателят на Съюз „ Обединени български животновъди “ Бойко Синапов, обаче, се съгласи да разяснява тематиката с вноса на надълбоко замразено месо и проблемите пред сектора. „ България е най-големият вносител на надълбоко замразено месо и се употребява в преработвателните предприятия за салами “, безапелационен е той.

Синапов даде образец с Германия, където надълбоко замразено месо над 6 месеца не се преработва в преработвателните предприятия за салами. „ Там това нещо изрично е декларирано по техните закони, които те съблюдават, т.е. този артикул надълбоко замразен отива към този момент за кучешка храна и така нататък Не знам за какво бях погрешно свестен от министър Кирил Вътев. Никъде не съм споделил, че в България надълбоко замразеното месо се продава като прясно “, сподели той. А дали има импорт на надълбоко замразено 10 или 20-годишно месо, Синапов няма по какъв начин да знае.

Председателят на обединените животновъди акцентира, че през 2022 година са заклани 3 хиляди български животни в месокомбинати, което дефинира като незабавно, по тази причина е и сигурен, че преработвателните предприятия, които създават салами, работят с надълбоко замразено вносно месо. Синапов е безапелационен, че е неприемливо и обществото да бъде заблуждавано във връзка с сухото мляко, което се продава като прясно. „ Или да се вършат млечни артикули от изсъхнало мляко и палмови масла и да споделяме, че няма проблем “, добави той.

На въпроса разговарял ли е с БАБХ или с други институции, Синапов отговори: „ В нашите пълномощия ние единствено питаме. Разговаряли сме неведнъж. Искали сме подпомагане неведнъж. Но вие виждате – най-високата точка сега на ръководството на БАБХ и други подинституции, се управляват от министъра на земеделието. Виждате какво е държанието на министъра на земеделието и ще извършите сметка какъв е контролът. “

Председателят на Съюза „ Обединени български животновъди “ изясни, че вредите за бранша за големи. „ Нашите животни по фермите не се изкупуват, тъй като е по-лесно да се работи с такова замразено месо в преработвателните предприятия. В момента не се изкупуват тези телета, които ние имаме като подготвеност по фермите да продадем за месопреработвателните предприятия “, добави той.

Синапов посочи, че нищо не се изкупува сега – освен телета, само че и други животни. „ Няма защо да им се сърдим на преработвателите, че е по-лесно да работят с надълбоко замразен артикул. Нашият надзорен орган им го разрешава, по тази причина по този начин се случва. Ние желаеме да защитим нашия производител. Как да защитим нашия производител и продукцията? Министър Вътев желае да подвига продуктивността – надали има български производител, който не желае да вдигне своята продуктивност “, означи той и уточни, че първо би трябвало да има подсигурен пазар и правила, които да се съблюдават от всички, а такива сега няма.

Синапов съобщи, че министърът на земеделието упреква браншовиците, че стоят по през целия ден в Министерство на земеделието и храните. По думите му тези изказвания на министър Вътев не са правилни. „ Отиваме на работна среща, когато бъдем поканени да бъдем потребни. Ние би трябвало да пазиме ползите на нашата членска маса “, сподели той и добави, че се учудва от държанието на земеделския министър. Синапов продължи: „ Министър Вътев беше подсилен първо от нашата организация и ние имахме огромна вяра в неговото ръководство като министър на земеделието. “

Председателят на обединените животновъди изясни, че стратегическият проект, за който са дали оферти, въобще не е съгласуван с условията на сектора. „ Там са ситуирани неща, които изобщо не касаят земеделския отрасъл като цяло в бранш отглеждане на животни. И ние неведнъж сме предупреждавали министър Вътев, че разчитаме доста на него да ги промени и нищо не се промени. Учудващо е за нас държанието на министър Вътев, декларирам го най-категорично. Ние не желаеме невъзможни неща. Ние желаеме да си защитим само производството и да оцелеем като фермери “, заключи Синапов.

На фотографията: Бойко Синапов (вляво) - ръководител на „ Обединени български животновъди “

Всяка страна би трябвало да пази личното си произвеждане

Председателят на Асоциация „ Активни консуматори “ Богомил Николов също взе отношение по тематиката. „ Откъде влиза замразеното месо не ни интересува. Нас ни интересува, когато се прави импорт, митниците да ревизират съзнателно, Агенцията по храните да ревизира, да не се случват аномалии като добре познатите скандални случаи в предишното, когато видяхме импорт на 100-годишно месо “, сподели той пред БГНЕС и добави, че има правила и условия, които би трябвало да бъдат спазвани и българският консуматор да има доверие, че защитата на границата в действителност е добра.

Николов акцентира, че замразеното месо не следва да се дамгосва като източник на някакъв проблем. „ Да, то е по-високо рисков артикул дотолкоз, доколкото са вероятни опити за измами, за злоупотреби и така нататък “, посочи той.

Според него доста ще сбъркаме в случай че тръгнем по логиката да упрекваме вноса, че ощетява българското произвеждане. „ Всъщност, казусът е за какво българското произвеждане не е конкурентно и по какъв начин да стане конкурентно по-скоро. Големият проблем е, че нашите производители се сблъскват с импорт, който е субсидиран по друг метод, най-често по-добре субсидиран, в сравнение с нашето произвеждане “, разясни Николов.

По думите му България би трябвало да има политика, която да предизвиква този вид произвеждане, тъй като това е не просто някакъв израз на национализъм, а е безусловно наложителен детайл от националната сигурност. „ Представете си, че нямаме отглеждане на животни и на следващия ден стане някаква международна рецесия, и ние ще би трябвало да станем вегетарианци. Затова всяка страна би трябвало да пази лично произвеждане до избран предел и да се старае да не пада под него “, изясни той и добави, че когато страната сътвори условия производителите да не затварят и да не си колят добитъка, тогава и вносът няма да ни тормози толкоз.

Председателят на „ Активни консуматори “ означи, че болните браншове в България са ясни от от дълго време – производството на плодове, зеленчуци и месо. „ Зърнопроизводството добре се развива, птичето месо почти добре се развива в България (птици, яйца). Но в случай че погледнете статистиката, че видите, че производството на плодове и зеленчуци в България редовно понижава. Това не е сезонен проблем, както и надлежно производството на месо (говеда, овце, кози и т.н.) през годините понижава “, сподели още той и акцентира, че решенията на проблемите са свързани освен с пари, само че и с добра организация.

„ Ние сме доста разочаровани като слушаме разговорите сред Министерство на земеделието и говедовъдите. Така не се прави политика. Това не беше работлив диалог, а по-скоро изостряне на връзките, което няма да докара до резултати “, счита Николов.

На въпроса вижда ли се светлина в тунела за българските производители на плодове и зеленчуци и животновъдите, той отговори, че ще се появи след огромната мрачевина. „ Ще се докараме до още по-сериозна рецесия. Ако нещата не престават по този начин, броят на животните ще продължи да понижава в България и един ден просто ще се окаже, че желаеме да върнем нещо, което сме могли да запазим. Трябва малко държавническа предвидливост да се прояви и в случай че това се преглежда като детайл от националната сигурност на страната, съм сигурен, че осъзнаването на нуждата от това да поддържаш българското произвеждане, ще се върне доста бързо на власт “, заключи Николов.

Замразеното месо – ниска хранителна стойност, само че без сериозна заплаха за здравето

Диетологът проф. Донка Байкова разяснява за БГНЕС, че никой не може да окаже дали у нас се внася 20-годишно надълбоко замразено месо. Специалистът уточни, че сходно месо е с нулева хранителна стойност и няма риск за здравето на хората.

По принцип замразеното месо може да има доста намалена хранителна стойност, т.е. белтъците да са денатурализирани и надлежно мазнините да са гранясали, а витамините С и от група Б да са унищожени поради замразяването. „ Това е рисковият резултат, друго няма. Не могат вирулентни бактерии да виреят при ниските температури. Не могат да предизвикват инфекциозни заболявания “, изясни доцент Байкова. Тя означи, че по-чувствителните хора могат да реагират в стомашно-чревен дискомфорт, газове, отичане или пък обостряне на гастрити, колити, язви, само че няма заплаха и риск за живота.

Препоръката на диетолога е да се употребява прясно месо. „ И по-качествени артикули, по-високоценови асортименти, тъй като цената дефинира и качеството и на храната, и на локалния артикул, който консумираме. Нашата рекомендация, на специалистите, е като не знаем какво купуваме като локални артикули, салами имам поради, да избираме натурално месо “, сподели още проф. Байкова.

Малко статистика

- Вносът на замразено свинско месо в България за интервала януари – август 2023 година е 38 175,5 тона и е на стойност 105 307 099 евро.

- 3 298,4 тона е общото количество на импортираното замразено говеждо месо у нас в интервала януари – юли 2023 година и е на стойност 15 833 217 евро.

- Вносът на замразено месо от овце в страната ни за интервала януари – август 2023 година е 632,7 тона, като неговата стойност 2 868 871 евро.

- Вносът на замразени пилешко месо и вътрешности в България в интервала януари – юли 2023 година е 35 669,4 тона и е на стойност 47 288 029 евро.

Всички данни са от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). /БГНЕС