„ТРОТИЛ” отново избухват на сцената
Трябва да съм признателен на шанса си и на правилни другари. По-точно на Митака, който продължава да разнася книгата ни, насечена с хартиени отметки, и да събира в нея подписи от „ цветята от края на 80-те ” по (все пак) редките им лайвове и reunion-и, бележещи към този момент повече от четвърт век от излизането им на българската рок сцена. Ами то, краят на това десетилетие ще бъде белязан точно от бенефисните концерти за 30-годишнините на един куп банди, без които рокът у нас не би бил даже това, което е през днешния ден. „ Апокалипсис ”, Милена, „ Конкурент ” към този момент ги изсвириха и изживяха (споменавам единствено няколко), следва пънк&уейв вакханалията в „ Арена Армеец ”…
Без реклама и анонси в Мрежата, с един мъничък плакат, залепен на входа на клуба, едни митове от Второто потомство са решили да пробват дали сцената ще ги побере и ще им издържи на тръпката и страстите – трупани декада време в разлъка, промени, безмълвие, чужбини и инцидентни гигове, побиращи се в носталгично-обещаващата формула „ тия китари наслойка не хващат ”. Оказа се, че напълно не за малко (близо 3 часа и две дузини парчета), след къси подготовки (всъщност, дали ги е имало, не стана дума), всички от всичките обединения на група „ Тротил ” са тук довечера. Заедно с една аудитория (вярно, не доста, само че въодушевено оценяваща), осведомена за събитието „ от телефон на телефон ” и потвърдила, че освен дето рокът не е починал, ами и почитателите му в нашата смачкана очалгарена страна са живи. И да призная: ние, дъртите бяхме най-малко с няколко в малцинство измежду младежите в клуба.
В четвъртък в паметния рок бар „ Адамс ” (почивай в мир, Ники, духът на рока още е жизнен в твоето земно леговище на тази музика!) „ Тротил ” забиха както си знаят и оставиха още по-реална вяра за един бенефис в огромна зала наесен (или догодина). В състав от родилната им групировка (от първия им незабравим лайв в Летния спектакъл на Първия Софийски рок фестивал на 15 май 87-а; черно-белите фотоси оттогава, и от книгата ни с Янев, са на Нели Воева) до днешния им тип с Драго (забележително вокално наличие и – персонално за мен – внасящ доста цветно благосъстояние с клавирите си), с емблематичните им остарели шлагери, с много британски версии, и нови части. И с надъхания Жоро Низамов в кавър-сета, който накара снимащите пред сцената да зарежат телефони и апарати с цел да извисят ръце и гласове. Ами, ужасно беше! И въобще не опира до носталгията. Вярвам че след някое време (примерно) една зала „ Универсиада ” ще се пука по шевовете, в случай че тези десетина членове на взривоопасните метълджии се решат да отпразнуват 30-я си рожден ден с аудитория.
Групата с име, което преди толкоз години караше комсомолските деятели да треперят за работата си, идеологията, ролята на канализатор…, простете, уредник на процесите в „ самодейното изкуство ”; която четеше прецизно текстовете на песните им и не спираше да им изяснява, че „ Тротил ” не може да бъде име на социалистически юношески ВИС (вокално-инструментален състав, или ВИГ, „ …група ”; бел.авт.), ами да, те са изцяло подготвени да продължат 30-годишното премеждие. Както може да се перифразира една крилата фраза: слуховете за гибелта на „ Лунатикът ” на „ Тротил ” са мощно пресилени и по-скоро ще се завъртят към прераждането му.
Впрочем, както и при множеството български рок групи от генерацията от края на 80-те, и те от дълго време свирят, преди да пристигна софийския фест в Летния спектакъл или този в зала „ Маркс ” на тогавашното МЕИ. Бандата е обвързвана с Френската гимназия, изначало има приятелско-творчески допирни точки с „ Апокалипсис ” на Ники Качаров, по едно време (за кратко) се назовават „ Параноя ”. В личната им историография, писана за Metal Hangar 18 (2014/2015 г.), Ивайло Динев си спомня, че първият им концерт е с „ Аналгин ”, само че датира точно (през 1984 г.) едвам взаимния лайв с „ Апокалипсис ” в читалище „ Хр.Ботев ” и последвалия го (м.май същ.год.) дружно с група „ Фикс ” (на Владо „ Унгареца ” – предстоящ „ Контрол ” и Владо Христозов – предстоящ „ Дисонанс ”).
Тъй че, този път няма да се вманиачавам в датите. Важното е, че нищо не е забравено, никой не е пропуснат и някакви бели коси/бради или великодушни бирени коремчета не трансформират жаждата, тръпката и страстта. Примерно, в четвъртъка в „ Адамс ”, Низамов и Коцето Елшишки го потвърдиха. Защото това е рокът.
Без реклама и анонси в Мрежата, с един мъничък плакат, залепен на входа на клуба, едни митове от Второто потомство са решили да пробват дали сцената ще ги побере и ще им издържи на тръпката и страстите – трупани декада време в разлъка, промени, безмълвие, чужбини и инцидентни гигове, побиращи се в носталгично-обещаващата формула „ тия китари наслойка не хващат ”. Оказа се, че напълно не за малко (близо 3 часа и две дузини парчета), след къси подготовки (всъщност, дали ги е имало, не стана дума), всички от всичките обединения на група „ Тротил ” са тук довечера. Заедно с една аудитория (вярно, не доста, само че въодушевено оценяваща), осведомена за събитието „ от телефон на телефон ” и потвърдила, че освен дето рокът не е починал, ами и почитателите му в нашата смачкана очалгарена страна са живи. И да призная: ние, дъртите бяхме най-малко с няколко в малцинство измежду младежите в клуба.
В четвъртък в паметния рок бар „ Адамс ” (почивай в мир, Ники, духът на рока още е жизнен в твоето земно леговище на тази музика!) „ Тротил ” забиха както си знаят и оставиха още по-реална вяра за един бенефис в огромна зала наесен (или догодина). В състав от родилната им групировка (от първия им незабравим лайв в Летния спектакъл на Първия Софийски рок фестивал на 15 май 87-а; черно-белите фотоси оттогава, и от книгата ни с Янев, са на Нели Воева) до днешния им тип с Драго (забележително вокално наличие и – персонално за мен – внасящ доста цветно благосъстояние с клавирите си), с емблематичните им остарели шлагери, с много британски версии, и нови части. И с надъхания Жоро Низамов в кавър-сета, който накара снимащите пред сцената да зарежат телефони и апарати с цел да извисят ръце и гласове. Ами, ужасно беше! И въобще не опира до носталгията. Вярвам че след някое време (примерно) една зала „ Универсиада ” ще се пука по шевовете, в случай че тези десетина членове на взривоопасните метълджии се решат да отпразнуват 30-я си рожден ден с аудитория.
Групата с име, което преди толкоз години караше комсомолските деятели да треперят за работата си, идеологията, ролята на канализатор…, простете, уредник на процесите в „ самодейното изкуство ”; която четеше прецизно текстовете на песните им и не спираше да им изяснява, че „ Тротил ” не може да бъде име на социалистически юношески ВИС (вокално-инструментален състав, или ВИГ, „ …група ”; бел.авт.), ами да, те са изцяло подготвени да продължат 30-годишното премеждие. Както може да се перифразира една крилата фраза: слуховете за гибелта на „ Лунатикът ” на „ Тротил ” са мощно пресилени и по-скоро ще се завъртят към прераждането му.
Впрочем, както и при множеството български рок групи от генерацията от края на 80-те, и те от дълго време свирят, преди да пристигна софийския фест в Летния спектакъл или този в зала „ Маркс ” на тогавашното МЕИ. Бандата е обвързвана с Френската гимназия, изначало има приятелско-творчески допирни точки с „ Апокалипсис ” на Ники Качаров, по едно време (за кратко) се назовават „ Параноя ”. В личната им историография, писана за Metal Hangar 18 (2014/2015 г.), Ивайло Динев си спомня, че първият им концерт е с „ Аналгин ”, само че датира точно (през 1984 г.) едвам взаимния лайв с „ Апокалипсис ” в читалище „ Хр.Ботев ” и последвалия го (м.май същ.год.) дружно с група „ Фикс ” (на Владо „ Унгареца ” – предстоящ „ Контрол ” и Владо Христозов – предстоящ „ Дисонанс ”).
Тъй че, този път няма да се вманиачавам в датите. Важното е, че нищо не е забравено, никой не е пропуснат и някакви бели коси/бради или великодушни бирени коремчета не трансформират жаждата, тръпката и страстта. Примерно, в четвъртъка в „ Адамс ”, Низамов и Коцето Елшишки го потвърдиха. Защото това е рокът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ