Оформя се нов технологичен елит: Възходът на изкуствения интелект е неизбежен, промените също
Трябва да приемем измененията и да прегърнем новите технологии с изкуствен интелект. И това даже не е въпрос на избор, защото възходът на AI просто е неминуем. Забавим ли се, ще изостанем окончателно – било то на личностно равнище или от позиция на компания или страна. Около това мнение се сплотиха участниците в конференцията AI N’ CYBER 2023, която се провежда за четвърти път от Дигитална национална коалиция в партньорство с economic.bg и Фондация „ Конрад Аденауер “.
Твърдението, че AI ще вземе нашите работни места е погрешно и пресилено. „ Не, хората, които употребяват изкуствен интелект, ще вземат нашите работни места, в случай че ние не сме се научили да си служим с него “, разяснява Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ, българската софтуерна асоциация.
Димитров очерта три равнища на въздействие на изкуствения разсъдък – самостоятелно, организационно и държавно.
При първия тип смяната е обвързвана с персоналните благоприятни условия. Винаги, да вземем за пример, е имало елити, образувани по разнообразни критерии: финансов, благороден или партиен принцип, написа economic.bg.
" В момента се образува нов хайлайф – софтуерен, който не е затворен в границите на съответна страна, а е световен. Натрупаният капитал (като познания и умения за боравене с AI) ще направи топ специалистите в света недостижими, а междинните – ненужни “, изяснява Димитров.
На организационното равнище, продължава той, са фирмите. По образеца с елитите, на тази повърхност също се утвърждава нов клас – „ безгранични компании “, които са способни да порастват доста повече, да са на всички места, а спечелилият в дадена ниша да е единствено един.
Третото равнище на въздействие, където изкуственият разсъдък има капацитета да повлече след себе си доста съществени промени, е държавното.
Причината до момента демокрациите да побеждаваха автокрациите е, че те са по-ефективни за стопанската система и нововъведенията. Проблемът на AI е, че прави противоположното – той дава преимущество на централизирания метод. “
Мигновен образец може да бъде даден с Китай, където персоналната цялост на индивида е мощно занижена, а с помощта на хубавичко си хватка и всеобщо наблюдаване страната е натрупала големи количества данни през последните десетилетия. Данни, които през днешния ден служат за усъвършенстването на логаритмите.
Какво е решението на тези провокации?
Накратко – обучение, акомодация и промяна на специалността, в случай че има потребност. Валентино Мегале, директор на XRSI Europe и основен изпълнителен шеф и съосновател на Softcare Studios, отива по-далеч и обръща внимание на наличие в цифрова среда.
" Има един риск, който към момента не можем да назовем. Това е напълно различен тип парадигма – въздействието на когнитивно равнище върху деца и хората като цяло. “
Затова, когато приказваме за изкуствен интелект, най-предизвикателното нещо е да контролираме тези технологии, споделя той. Рамки са нужни и с цел да предотврати монопол над тези AI технологии. В момента изкуственият разсъдък се развива не в университетите, а от шепа компании, които имат данните ни.
" Ако демокрациите желаят да имат късмет – техните хора би трябвало да са доста добре образовани. В момента Европа не стои добре “, показва Доброслав Димитров, припомняйки, че тук нямаме компании от вида на Гугъл и Microsoft.
По думите му положителната вест е, че „ никой не е в час “. Всички са на стартовата линия и от тази позиция България има късмет да се подреди измежду сполучливите – в случай че прегърне измененията. Парадоксът е, че до момента в който имаме добра IT промишленост, която се грижи за дигитализацията на компании по целия свят, в това време равнището на цифровата промяна тук е ниско, а всеобщо хората са цифрово необразовани.
В центъра на технологията е индивидът, а що се отнася до изкуствения разсъдък – той е множител на опциите, само че и на неприятните планове. “
Последвайте канала на
Твърдението, че AI ще вземе нашите работни места е погрешно и пресилено. „ Не, хората, които употребяват изкуствен интелект, ще вземат нашите работни места, в случай че ние не сме се научили да си служим с него “, разяснява Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ, българската софтуерна асоциация.
Димитров очерта три равнища на въздействие на изкуствения разсъдък – самостоятелно, организационно и държавно.
При първия тип смяната е обвързвана с персоналните благоприятни условия. Винаги, да вземем за пример, е имало елити, образувани по разнообразни критерии: финансов, благороден или партиен принцип, написа economic.bg.
" В момента се образува нов хайлайф – софтуерен, който не е затворен в границите на съответна страна, а е световен. Натрупаният капитал (като познания и умения за боравене с AI) ще направи топ специалистите в света недостижими, а междинните – ненужни “, изяснява Димитров.
На организационното равнище, продължава той, са фирмите. По образеца с елитите, на тази повърхност също се утвърждава нов клас – „ безгранични компании “, които са способни да порастват доста повече, да са на всички места, а спечелилият в дадена ниша да е единствено един.
Третото равнище на въздействие, където изкуственият разсъдък има капацитета да повлече след себе си доста съществени промени, е държавното.
Причината до момента демокрациите да побеждаваха автокрациите е, че те са по-ефективни за стопанската система и нововъведенията. Проблемът на AI е, че прави противоположното – той дава преимущество на централизирания метод. “
Мигновен образец може да бъде даден с Китай, където персоналната цялост на индивида е мощно занижена, а с помощта на хубавичко си хватка и всеобщо наблюдаване страната е натрупала големи количества данни през последните десетилетия. Данни, които през днешния ден служат за усъвършенстването на логаритмите.
Какво е решението на тези провокации?
Накратко – обучение, акомодация и промяна на специалността, в случай че има потребност. Валентино Мегале, директор на XRSI Europe и основен изпълнителен шеф и съосновател на Softcare Studios, отива по-далеч и обръща внимание на наличие в цифрова среда.
" Има един риск, който към момента не можем да назовем. Това е напълно различен тип парадигма – въздействието на когнитивно равнище върху деца и хората като цяло. “
Затова, когато приказваме за изкуствен интелект, най-предизвикателното нещо е да контролираме тези технологии, споделя той. Рамки са нужни и с цел да предотврати монопол над тези AI технологии. В момента изкуственият разсъдък се развива не в университетите, а от шепа компании, които имат данните ни.
" Ако демокрациите желаят да имат късмет – техните хора би трябвало да са доста добре образовани. В момента Европа не стои добре “, показва Доброслав Димитров, припомняйки, че тук нямаме компании от вида на Гугъл и Microsoft.
По думите му положителната вест е, че „ никой не е в час “. Всички са на стартовата линия и от тази позиция България има късмет да се подреди измежду сполучливите – в случай че прегърне измененията. Парадоксът е, че до момента в който имаме добра IT промишленост, която се грижи за дигитализацията на компании по целия свят, в това време равнището на цифровата промяна тук е ниско, а всеобщо хората са цифрово необразовани.
В центъра на технологията е индивидът, а що се отнася до изкуствения разсъдък – той е множител на опциите, само че и на неприятните планове. “
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ