Дипломат: Какви лобита създаде правителството в Европа и Вашингтон за нашите интереси в Северна Македония?!
Трябва да отчeтем другите цели и темперамент на договорите за добросъседство на България и Гърция (договора от Преспа) с Р Македония, както признатата през м.март т.г. концепция от нашата страна да поддържа в Европейски Съюз за започване на договаряния с Република Северна Македония и Албания за участие.
Проучвайки изказването на Министерство на външните работи от 6 ноември т.г. към Европейската комисия, че Република България не е в положение да одобри препоръчаната все още преговорна рамка за РСМ и плана на декларация към нея, защото тя не давала нужните гаранции за осъществяване на поставените от страната ни условия, би трябвало да признаем, че този акт е първа смислена стъпка на Министерството и държавното управление по пътя на рационално урегулиране на двустранните междудържавни връзки след подписването под външен напън на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Република Македония на 1 август 2017 година Морално остарелият и необвързващ Скопие текст на злощастната чиновническа творба бе коментиран задълбочено от членове на Дружеството още на идващия ден. За страдание недружелюбната политика на РМ, по-късно на РСМ и медиите й по отношение на България продължи. В Скопие са си повярвали, че с Договора за добросъседство сме признали и език, и еднаквост, а за историята имало време да се договаря. И провалят цяла година срещите на взаимната комисия, за чиито съвещания даже не се водят протоколи.
С присъединението на РСМ към НАТО в Скопие „ си изтъкаха платното " и... разчитат с поддръжката на Немското председателство да получат вероятност за договаряния за встъпване в Европейски Съюз. Нима най-важното в тази ситуация е да се регистрира „ приоритетът” на Берлин до края на годината? Скопие мигновено не помни водещата роля на нашата страна за приемането й в НАТО и ни „ се отблагодари” с нестихваща приложимост на езика на омразата, продължаваща към този момент най-малко 15 години без спиране.
Нали сякаш договаряния за участието в Европейския съюз започваха единствено след решение на всички съседски разногласия? Нима Р Северна Македония наподобява подготвена за договаряния за участие в Европейски Съюз при новите нараснали условия? Не е ли по-добре да спорим в този момент или при отваряне на всяка глава от присъединителния за РСМ развой?
Нима в Съвместната комисия сме се хванали единствено за „ сламката Гоце Делчев”? Не схващат ли на „ Дондуков” 1 и на „ Ал.Жендов 2”, че тази буксуваща комисия няма нищо да свърши без политически контрол?
Много са още и откритите основни въпроси към държавното управление:
Какво направи държавното управление ни, в това число дипломацията ни, за подсилване връзките с хората от Повардарието?
Какви „ меки сили” приложиха, с цел да запазят българщината там, доколкото е останала?
Какви лобита сътвориха в Европа и във Вашингтон, с цел да разяснят най-малко на Брюксел, Берлин и Париж нашите ползи, какво са ни предизвикали „ велики сили” и прилежащи страни след Втората международна война и какво отстояваме?
Какво започнаха нашите посланици в евроатлантическото пространство?
Като дипломати ние споделяме увереноста, че българската общност чака с неспокойствие отговори на маркираните въпроси. Въпреки, че в очертаващия се развой на преход към рационална политика по отношение на България на РСЕ на северно-македонското население е належащо време за осъзнаване на дълбочината на политическата и историческа отговорност. Както и на учениците в западната ни съседка да асимилират бъдещите справедливи исторически знания в учебниците си.
Историческото единение на българската нация и културното завещание не би трябвало да бъдат поставяни под въпрос от външни фактори. Идеално решение за изчистване на всички двустранни проблеми би било сключването на обвързващо Скопие двустранно съглашение сред двете страни с родствено население.
Д-р Огнян Гърков,
Проучвайки изказването на Министерство на външните работи от 6 ноември т.г. към Европейската комисия, че Република България не е в положение да одобри препоръчаната все още преговорна рамка за РСМ и плана на декларация към нея, защото тя не давала нужните гаранции за осъществяване на поставените от страната ни условия, би трябвало да признаем, че този акт е първа смислена стъпка на Министерството и държавното управление по пътя на рационално урегулиране на двустранните междудържавни връзки след подписването под външен напън на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Република Македония на 1 август 2017 година Морално остарелият и необвързващ Скопие текст на злощастната чиновническа творба бе коментиран задълбочено от членове на Дружеството още на идващия ден. За страдание недружелюбната политика на РМ, по-късно на РСМ и медиите й по отношение на България продължи. В Скопие са си повярвали, че с Договора за добросъседство сме признали и език, и еднаквост, а за историята имало време да се договаря. И провалят цяла година срещите на взаимната комисия, за чиито съвещания даже не се водят протоколи.
С присъединението на РСМ към НАТО в Скопие „ си изтъкаха платното " и... разчитат с поддръжката на Немското председателство да получат вероятност за договаряния за встъпване в Европейски Съюз. Нима най-важното в тази ситуация е да се регистрира „ приоритетът” на Берлин до края на годината? Скопие мигновено не помни водещата роля на нашата страна за приемането й в НАТО и ни „ се отблагодари” с нестихваща приложимост на езика на омразата, продължаваща към този момент най-малко 15 години без спиране.
Нали сякаш договаряния за участието в Европейския съюз започваха единствено след решение на всички съседски разногласия? Нима Р Северна Македония наподобява подготвена за договаряния за участие в Европейски Съюз при новите нараснали условия? Не е ли по-добре да спорим в този момент или при отваряне на всяка глава от присъединителния за РСМ развой?
Нима в Съвместната комисия сме се хванали единствено за „ сламката Гоце Делчев”? Не схващат ли на „ Дондуков” 1 и на „ Ал.Жендов 2”, че тази буксуваща комисия няма нищо да свърши без политически контрол?
Много са още и откритите основни въпроси към държавното управление:
Какво направи държавното управление ни, в това число дипломацията ни, за подсилване връзките с хората от Повардарието?
Какви „ меки сили” приложиха, с цел да запазят българщината там, доколкото е останала?
Какви лобита сътвориха в Европа и във Вашингтон, с цел да разяснят най-малко на Брюксел, Берлин и Париж нашите ползи, какво са ни предизвикали „ велики сили” и прилежащи страни след Втората международна война и какво отстояваме?
Какво започнаха нашите посланици в евроатлантическото пространство?
Като дипломати ние споделяме увереноста, че българската общност чака с неспокойствие отговори на маркираните въпроси. Въпреки, че в очертаващия се развой на преход към рационална политика по отношение на България на РСЕ на северно-македонското население е належащо време за осъзнаване на дълбочината на политическата и историческа отговорност. Както и на учениците в западната ни съседка да асимилират бъдещите справедливи исторически знания в учебниците си.
Историческото единение на българската нация и културното завещание не би трябвало да бъдат поставяни под въпрос от външни фактори. Идеално решение за изчистване на всички двустранни проблеми би било сключването на обвързващо Скопие двустранно съглашение сред двете страни с родствено население.
Д-р Огнян Гърков,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ