Планират повече съвременна литература в училище, но не за сметка на класиката
Трябва да създадем визия за смяна в образователните стратегии по " Литература ". Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, само че без да жертваме класическа литература. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса " Литературата не е музей ", проведена от Факултета по славянски филологии в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Според Вълчев " Литературата " от всички предмети е по едно и също време и най-мощният инструмент за образуване на национално съзнание, и развива най-широк комплекс от умения, нужни за пълноценна, житейска, личностна реализация на децата в 21-ви век. И ние би трябвало да подчиним на тези две цели образованието по литература.
" Ако имаме задоволително литературни творби и учене на литература за образуване на национално съзнание, би трябвало да прибавим повече модерна литература ", съобщи просветителният министър, представен от Българска телеграфна агенция.
Каква литература?
Според ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев е " факт, че имаме проблеми в образованието и в университетите го виждат първи ".
" Все повече се усилва бездната сред приблизително и висше обучение. Това е признак и би трябвало дружно, подавайки си ръка, да съкратим тази пропаст, с цел да може младежите решително да се усещат жители на България и на света в 21-ви век ", сподели още Георги Вълчев.
Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева сподели по време на форума, че извънредно значимо е да вкараме повече градска литература в учебно заведение.
" Ако вкараме огромната градска литература, в това число българска, тъй като имаме доста мостри в това отношение, още веднъж може да предизвикваме тази сензитивност, която чакаме от децата ", добави проф. Личева.
Според просветителния министър в образователната стратегия по литература има " доминация на класическата, на българската литература, само че през образователния проект ще забележим друго ":
Още по тематиката
24 февруари 2025 18:10
" В образователния проект и в националната осведомителна система на Министерството на образованието и науката часовете в гимназиален стадий по другите предмети демонстрират, че най-вече са часовете по непознат език. Чуждоезиковият профил е с 36%, само че имаме доста малко възпитаници, които са избрали профил български език - към 3-4 %. От останалите паралелки - три четвърти са с разширено и интензивно проучване на език ", посочи министър Вълчев.
По думите му сме подчинили просветителната система на това учениците да знаят непознат език и сме стеснили пространството за българския език, за публични и естествени науки и за математика.
" Акцентът ни не е подложен единствено върху математиката и естествените науки. Напротив - положителната филантропична основа е основна за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация ", означи Вълчев.
А кой ще чете?
От Факултета по славянски филологии в СУ означиха на форума, че образованието по български език и литература постоянно е тематика на разногласия и полемики.
Според тях същинска смяна може да настъпи, когато промяната на образователното наличие бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите генерации.
Още по тематиката
19 март 2025 07:20
" Ситуацията за смяна е назряла. Резултатите от тестванията на PISA отреждат на българските възпитаници последни места в Европа по функционална просветеност. Нашумялото проучване " Читателски практики " открива, че над една трета от българите въобще не четат. Корените на казуса са в детска и юношеска възраст, и би трябвало да бъдат атакувани в този момент. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а учебното заведение в допълнение я стопира, тъй като неумишлено възпитава възприятие на скука към литературата ", подчетаха филолозите.
Новите генерации наподобява имат и свои порти към литературата. Масово се четат фантастика, фентъзи, престъпни романи.
" Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма несъответствуващ род за запалване на пристрастеността към литературата. Разширяването на обсега на образователното наличие към разнообразни жанрове и модерни създатели ще ускори интереса на учениците и ще насърчи смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите ползи и в класните стаи ", считат от Факултета по славянски филологии.
Според просветния министър можем да балансираме просветителната си система и да освободим повече пространство за литературата, и за чуждоезиковата литература, тъй като актуалната българска и чуждоезикова литература може да даде на учениците този необятен микс от компетентности, да предизвика интереса им за четене, любознанието към света и да ги направи по-знаещи и по-можещи хора.
" Вярвам, че, в случай че дадем по-широката филантропична основа на децата, ще ги създадем по-пригодни за света и за десетилетията, в които те ще живеят. Днешните студенти ще бъдат дейни и през 2070 година, и идващите десетилетия ще са свързани с взаимоотношенията на хора и логаритми, и солидната филантропична основа е нужна за всяка специалност ", добави Вълчев.
Според Вълчев " Литературата " от всички предмети е по едно и също време и най-мощният инструмент за образуване на национално съзнание, и развива най-широк комплекс от умения, нужни за пълноценна, житейска, личностна реализация на децата в 21-ви век. И ние би трябвало да подчиним на тези две цели образованието по литература.
" Ако имаме задоволително литературни творби и учене на литература за образуване на национално съзнание, би трябвало да прибавим повече модерна литература ", съобщи просветителният министър, представен от Българска телеграфна агенция.
Каква литература?
Според ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев е " факт, че имаме проблеми в образованието и в университетите го виждат първи ".
" Все повече се усилва бездната сред приблизително и висше обучение. Това е признак и би трябвало дружно, подавайки си ръка, да съкратим тази пропаст, с цел да може младежите решително да се усещат жители на България и на света в 21-ви век ", сподели още Георги Вълчев.
Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева сподели по време на форума, че извънредно значимо е да вкараме повече градска литература в учебно заведение.
" Ако вкараме огромната градска литература, в това число българска, тъй като имаме доста мостри в това отношение, още веднъж може да предизвикваме тази сензитивност, която чакаме от децата ", добави проф. Личева.
Според просветителния министър в образователната стратегия по литература има " доминация на класическата, на българската литература, само че през образователния проект ще забележим друго ":
Още по тематиката
24 февруари 2025 18:10
" В образователния проект и в националната осведомителна система на Министерството на образованието и науката часовете в гимназиален стадий по другите предмети демонстрират, че най-вече са часовете по непознат език. Чуждоезиковият профил е с 36%, само че имаме доста малко възпитаници, които са избрали профил български език - към 3-4 %. От останалите паралелки - три четвърти са с разширено и интензивно проучване на език ", посочи министър Вълчев.
По думите му сме подчинили просветителната система на това учениците да знаят непознат език и сме стеснили пространството за българския език, за публични и естествени науки и за математика.
" Акцентът ни не е подложен единствено върху математиката и естествените науки. Напротив - положителната филантропична основа е основна за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация ", означи Вълчев.
А кой ще чете?
От Факултета по славянски филологии в СУ означиха на форума, че образованието по български език и литература постоянно е тематика на разногласия и полемики.
Според тях същинска смяна може да настъпи, когато промяната на образователното наличие бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите генерации.
Още по тематиката
19 март 2025 07:20
" Ситуацията за смяна е назряла. Резултатите от тестванията на PISA отреждат на българските възпитаници последни места в Европа по функционална просветеност. Нашумялото проучване " Читателски практики " открива, че над една трета от българите въобще не четат. Корените на казуса са в детска и юношеска възраст, и би трябвало да бъдат атакувани в този момент. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а учебното заведение в допълнение я стопира, тъй като неумишлено възпитава възприятие на скука към литературата ", подчетаха филолозите.
Новите генерации наподобява имат и свои порти към литературата. Масово се четат фантастика, фентъзи, престъпни романи.
" Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма несъответствуващ род за запалване на пристрастеността към литературата. Разширяването на обсега на образователното наличие към разнообразни жанрове и модерни създатели ще ускори интереса на учениците и ще насърчи смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите ползи и в класните стаи ", считат от Факултета по славянски филологии.
Според просветния министър можем да балансираме просветителната си система и да освободим повече пространство за литературата, и за чуждоезиковата литература, тъй като актуалната българска и чуждоезикова литература може да даде на учениците този необятен микс от компетентности, да предизвика интереса им за четене, любознанието към света и да ги направи по-знаещи и по-можещи хора.
" Вярвам, че, в случай че дадем по-широката филантропична основа на децата, ще ги създадем по-пригодни за света и за десетилетията, в които те ще живеят. Днешните студенти ще бъдат дейни и през 2070 година, и идващите десетилетия ще са свързани с взаимоотношенията на хора и логаритми, и солидната филантропична основа е нужна за всяка специалност ", добави Вълчев.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ