Обмислят промяна в учебните програми и по литература
Трябва да създадем визия за смяна в образователните стратегии по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, само че без да жертваме класическа литература. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса „ Литературата не е музей “, проведена от Факултета по славянски филологии в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Ако имаме задоволително литературни творби и учене на литература за образуване на национално съзнание, би трябвало да прибавим повече модерна литература, съобщи просветителният министър, представен от Българска телеграфна агенция.
Той сподели, че литературата от всички предмети е най-мощният инструмент за две съществени неща - за образуването на национално съзнание и за развиването на най-широк комплекс от умения, необхими за пълноценна, житейска, личностна реализация на децата в 21-ви век. И ние би трябвало да подчиним на тези две цели образованието по литература.
Преди месец и половина публикувахме идея за смяна в образователните стратегии и тази идея е обща, напомни министър Вълчев. Той означи, че литературата възпитава едни от най-важните умения, само че и най-широкият комплекс от умения, и отзивчиви, и езикови, и когнитивни, и сериозно мислене. Това са всички умения на 21-ви век и би трябвало посредством литературата да се опитаме да формираме този по-широк набор от компетентности у децата.
Ако гледаме през образователната стратегия по литература, имаме доминация на класическата, на българската литература, само че през образователния проект ще забележим друго. В образователния проект и в националната осведомителна система на Министерството на образованието и науката часовете в гимназиален стадий по другите предмети демонстрират, че най-вече са часовете по непознат език. Чуждоезиковият профил е с 36 %, само че имаме доста малко възпитаници, които са избрали профил български език - към 3-4 %. От останалите паралелки - три четвърти са с разширено и интензивно проучване на език, сподели министър Вълчев. Той означи, че " сме подчинили нашата просветителна система доста повече на това учениците да знаят непознат език и сме стеснили пространството за български език, за публични и естествени науки, за математика ".
Можем да балансираме просветителната си система и да освободим повече пространство за литературата, и за чуждоезиковата литература, тъй като актуалната българска и чуждоезикова литература може да даде на учениците този необятен микс от компетентности, да предизвика интереса им за четене, любознанието към света и да ги направи по-знаещи и по-можещи хора. Акцентът ни не е единствено върху математиката и естествените науки. Вярвам, че, в случай че дадем по-широката филантропична основа на децата, ще ги създадем по-пригодни за света и за десетилетията, в които те ще живеят. Днешните студенти ще бъдат дейни и през 2070 година, и идващите десетилетия ще са свързани с взаимоотношенията на хора и логаритми, и солидната филантропична основа е нужна за всяка специалност, сподели министър Красимир Вълчев.
