Д-р Маджаров: Длъжници сме на обществото, когато сме сезирани с жалби срещу медици
„ Трябва да създадем по този начин, че нападателните хора да знаят, че БЛС и съответната болница стоят зад всеки атакуван медицински експерт. Същевременно обаче сме длъжници на обществото във връзка с вътрешната регулация. Длъжници сме, когато сме сезирани с тъжби против медици, тъй като не проверяваме и не демонстрираме нищо отсреща. Това е в основата и на отношението на обществото към нас. Не упреквам никого за това, просто би трябвало да се променим. Няма да решим проблемите, до момента в който са ни отговорни единствено другите. “
Това сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров по време на Шестия народен конгрес на Лекарския съюз, който се организира през днешния ден и на следващия ден в София. Той поддържа думите на члена на УС на ББА доктор Цветелина Спиридонова, че експанзията против медиците е обвързвана с девалвацията, която лекарите са позволили в специалността.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова посочи, че паралелно с правата си, пациентите би трябвало да са наясно и със отговорностите си и те би трябвало да бъдат написани в Закона за здравето (ЗЗ). Едновременно с това в Защитена зона би трябвало да бъдат заложени и текстове, които да подсигуряват спокойната работа на лекарите.
Законова смяна ще е нужна и за регламентиране на продължаващото здравно образование, което би трябвало да стане наложително, стана ясно още по време на конгреса.
Продължаващото здравно образование би трябвало да се вкара гладко, откакто авансово се изготвят всички критерии кой и по какъв начин ще го прави, сподели ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доцент Любомир Киров.
„ Начинът на акредитиране би трябвало ние да го предложим на законодателя “, посочи доктор Маджаров. „ Предлагаме всички дружно – сдружения по специалности, университетски среди, асоциации на лечебни заведения – дружно да определим разпоредбите, а ролята на образованието е на сдруженията по специалности и университетите “, добави той.
Според ректора на Медицинския университет-София акад. Лъчезар Трайков продължаващото образование е оставено в ръцете на фармацевтичните компании, което е срамно и неприемливо. „ За продължаващото здравно образование би трябвало да има поддръжката на Министерството на здравеопазването и на политиците. От страна на Медицинския университет ще има цялостно подпомагане. Ако не го създадем наложителен този развой, той още веднъж ще се размие, само че даже и да е наложително, в случай че продължаващото образование не носи съответните заеми, неговата посещаемост би била минимална “, сподели акад. Трайков.
Председателят на Организационния комитет на Шестия конгрес на БЛС проф. Милена Станева заяви, че продължаващото здравно образование е наложително в Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Словения и Холандия. В България продължаващото здравно образование е непринудено, както е и в Кипър, Дания, Естония, Малта, Португалия, Испания, Швеция, Люксембург и Белгия, а н Гърция, Латвия, Румъния, Норвегия, Литва и Хърватия попада и в двете форми.
В първия ден на конгреса беше показано и бъдещето изследване на IQVIA, подкрепено от ББА и БЛС по отношение на стопански принос на лекарите и лечебните заведения в България. Проучването е разпределено в четири етапи, като се чака то да бъде приключено и показано през февруари 2024 година, сподели генералният управител на IQVIA за България Лука Чичов.
Секторът за показване на здравни грижи има главен принос към българския пазар на труда и здравната инфраструктура, демонстрират предварителните данни на изследването. У нас има 32 000 практикуващи лекари, 28 800 практикуващи медицински сестри и 152 500 заети в хуманно опазване на здравето и обществена работа, което съставлява 6,8% от общата работна мощ у нас.
България е покрай междинното равнище за Европейски Съюз във връзка с лекарите, само че във връзка с медицинските сестри сме в дъното на класацията с 4,2 сестри на 1000 души при приблизително за Европейски Съюз 7,1 на 1000. У нас е и най-високия брой на болнични кревати на хиляда поданици в Европейския съюз – 7,9.
Чичов показа и данни от топ 5 на лечебните заведения у нас – УМБАЛ „ Св. Георги “, УМБАЛСМ „ Пирогов “, УМБАЛ Токуда, УМБАЛ „ Св. Марина “-Варна и УМБАЛ Пълмед-Пловдив. Лечебните заведения и техните чиновници са съдействали към 119 млн. лева в държавния бюджет през 2021 година от осигуровки и налози.
Това сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров по време на Шестия народен конгрес на Лекарския съюз, който се организира през днешния ден и на следващия ден в София. Той поддържа думите на члена на УС на ББА доктор Цветелина Спиридонова, че експанзията против медиците е обвързвана с девалвацията, която лекарите са позволили в специалността.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова посочи, че паралелно с правата си, пациентите би трябвало да са наясно и със отговорностите си и те би трябвало да бъдат написани в Закона за здравето (ЗЗ). Едновременно с това в Защитена зона би трябвало да бъдат заложени и текстове, които да подсигуряват спокойната работа на лекарите.
Законова смяна ще е нужна и за регламентиране на продължаващото здравно образование, което би трябвало да стане наложително, стана ясно още по време на конгреса.
Продължаващото здравно образование би трябвало да се вкара гладко, откакто авансово се изготвят всички критерии кой и по какъв начин ще го прави, сподели ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доцент Любомир Киров.
„ Начинът на акредитиране би трябвало ние да го предложим на законодателя “, посочи доктор Маджаров. „ Предлагаме всички дружно – сдружения по специалности, университетски среди, асоциации на лечебни заведения – дружно да определим разпоредбите, а ролята на образованието е на сдруженията по специалности и университетите “, добави той.
Според ректора на Медицинския университет-София акад. Лъчезар Трайков продължаващото образование е оставено в ръцете на фармацевтичните компании, което е срамно и неприемливо. „ За продължаващото здравно образование би трябвало да има поддръжката на Министерството на здравеопазването и на политиците. От страна на Медицинския университет ще има цялостно подпомагане. Ако не го създадем наложителен този развой, той още веднъж ще се размие, само че даже и да е наложително, в случай че продължаващото образование не носи съответните заеми, неговата посещаемост би била минимална “, сподели акад. Трайков.
Председателят на Организационния комитет на Шестия конгрес на БЛС проф. Милена Станева заяви, че продължаващото здравно образование е наложително в Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Словения и Холандия. В България продължаващото здравно образование е непринудено, както е и в Кипър, Дания, Естония, Малта, Португалия, Испания, Швеция, Люксембург и Белгия, а н Гърция, Латвия, Румъния, Норвегия, Литва и Хърватия попада и в двете форми.
В първия ден на конгреса беше показано и бъдещето изследване на IQVIA, подкрепено от ББА и БЛС по отношение на стопански принос на лекарите и лечебните заведения в България. Проучването е разпределено в четири етапи, като се чака то да бъде приключено и показано през февруари 2024 година, сподели генералният управител на IQVIA за България Лука Чичов.
Секторът за показване на здравни грижи има главен принос към българския пазар на труда и здравната инфраструктура, демонстрират предварителните данни на изследването. У нас има 32 000 практикуващи лекари, 28 800 практикуващи медицински сестри и 152 500 заети в хуманно опазване на здравето и обществена работа, което съставлява 6,8% от общата работна мощ у нас.
България е покрай междинното равнище за Европейски Съюз във връзка с лекарите, само че във връзка с медицинските сестри сме в дъното на класацията с 4,2 сестри на 1000 души при приблизително за Европейски Съюз 7,1 на 1000. У нас е и най-високия брой на болнични кревати на хиляда поданици в Европейския съюз – 7,9.
Чичов показа и данни от топ 5 на лечебните заведения у нас – УМБАЛ „ Св. Георги “, УМБАЛСМ „ Пирогов “, УМБАЛ Токуда, УМБАЛ „ Св. Марина “-Варна и УМБАЛ Пълмед-Пловдив. Лечебните заведения и техните чиновници са съдействали към 119 млн. лева в държавния бюджет през 2021 година от осигуровки и налози.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ