Трябва да излезем от парадигмата за България само в нейните

Трябва да излезем от парадигмата за България единствено в нейните физически граници. България е на всички места по света, където има човек, който приказва, мисли и сънува на български. Страната ни би трябвало да има по-тясна връзка с достойните българи, пренесли на хиляди километри българското слово, писменост и дух. Това съобщи президентът Румен Радев, който взе участие във виртуална литературна среща „ Народността не пада там, дето знанието живей “. Това оповестиха от прессекретариата на президента. Форумът се организира по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова и има за цел да насърчи контактите сред креативните среди у нас и български писатели и поети, пренесли знанието за България до най-далечни страни.
По думите на президента, не би трябвало да се позволява капсулация на българската просвета от външния свят, а създателите основават роман за страната ни в чужбина. Румен Радев добави, че като интегрират в творчеството си сполучливите публични модели, полезности и правила на страните, в които се намират, писателите от своя страна дават своя принос и за демократичния път, по който върви България.
Как пазят българския дух в чужбина, по какъв начин описват за България на хиляди километри от нея, какви връзки желаят с родината споделиха създателите: Иво Иванов, Снежана Галчева и Ангел Колев от Съединени американски щати, Гергана Егова-Динева от Канада, Владимир Стоичков от Еквадор, Михаил Кръстанов и Илко Минев от Бразилия, Мария-Соня Кристофф от Аржентина. Вицепрезидентът уточни, че творби на част от тези създатели се съхраняват в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, само че не са задоволително известни за българската аудитория.
От България в диалога участваха проф. Валери Стефанов – учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ и шеф на Университетското издателство, Георги Николов от Управителния съвет на Съюза на българските писатели, създател на няколко енциклопедии за българските писатели по света, и Къдринка Къдринова, ръководител на Дружеството на испаноговорящите публицисти.
Партньор на самодейността на вицепрезидента е Национален дарителски фонд „ 13 века България “. Директорът на фонда Слава Иванова показа сполучливо осъществения план за издание на български език на един от най-тиражираните детски романи в Съединени американски щати „ Добри “, илюстриран от българския художник Атанас Качамаков, който е и основен воин в творбата.
Участниците в литературната среща благодариха за опцията посредством тази самодейност да основат по-тесни контакти между тях и с креативните среди в България. Всички единомислещо поддържат концепцията на вицепрезидента Йотова за основаване на Български народен културен институт, чиято съществена цел е да разшири културното въздействие на България по света. „ Концепцията ни е подготвена, имаме поддръжката на разнообразни среди в България и измежду сънародниците ни в чужбина. За страдание, в предходната изпълнителна и законодателна власт не срещнахме воля да осъществяваме тази концепция “, уточни Илияна Йотова.
“Не можем да разчитаме, че сънародниците ни в чужбина ще бъдат приобщени пълноценно като една цяла българска общественост единствено със спорадични прояви – обособени празнувания, концерти, срещи “, акцентира от своя страна президентът Румен Радев. Държавният глава съобщи, че задачата на този институт е основаването на всеобхватна политика за българите в чужбина и изрази вяра за взаимна работа по отношение на популяризирането и отстояването на концепцията пред институциите.
Следващата среща с български създатели от Австралия и Африка ще се организира в навечерието на 24 май. Разговорите са продължение на виртуалните начинания, с които във време на пандемия вицепрезидентът се пробва да доближи до повече българи зад граница и техният глас да прозвучи в родината.