Трябва да има реален поглед върху демографските процеси в България,

Трябва да има действителен взор върху демографските процеси в България, като се регистрират както съществуването на притеснителни трендове в тях, по този начин и позитивните трендове. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " писателят и учител в Софийския университет " Свети Климент Охридски “ доцент Георги Бърдаров.

Въпреки че популацията на България падна под 6,5 милиона и всички области са с негативен приръст, съгласно него има едно закъснение на темповете на понижаване от 4 до 5 пъти, което не е успокоително, защото въпреки всичко популацията понижава, само че има към този момент положителна първи проблясък. " Точката на изкривяване на демографската рецесия беше 2023 година, защото от 45-50 хиляди да паднат единствено на 2200 души понижаване, това е голям скок. “

По думите му има 6 процеса, които дефинират демографската рецесия в България, като два от тях са общоевропейски и върху тях не може да се повлияе изключително – ниската раждаемост и застаряването на обществата. " Ниската раждаемост е развой, който е безусловно натурален и случва в целия свят. Той ще доближи някаква сериозна ниска точка за света в някакво обозримо бъдеще, след което по натурален път ще почне да се покачва. Същото и във връзка с застаряването, “ изясни той.

В България има 4 процеса, които са характерно български и върху тях би трябвало да се работи, с цел да извърнат отрицателните трендове. " Първият е свръхвисоката смъртност, вторият развой е недостиг на младо интензивно население, третият са фрапантните и териториални диспропорции и четвъртият е високият % на необразовано ромско население, което при една цифрова стопанска система остава отвън пазара на труда. “

Относно индикаторите, че 40% от територията на България попада в така наречен рубрика " демографска пустиня “, доцент Бърдаров изясни, че това е особено единствено за умерените ширини, които допускат най-хубавите условия за живот и стопанска активност. " Идеята на този индикатор е, че такива територии не могат да се рестартират независимо, защото са паднали под сериозни минимуми на интензивно младо население, и там е нужна целенасочена държавна интервенция. Това са територии в България, като Северозапада и Североизтока, които допускат извънредно удобни и природо-климатични условия, и връзката на река Дунава с Централна и Западна Европа – т.е. ресурсите ги има, само че би трябвало да се подхващат дейни политики, “ изясни той и добави, че един от проблемите в България е неналичието на съответна районна политика.

Демографската картина на България се разграничава доста малко от тази на Европа, изясни още специалистът. Според доцент Бърдаров това, по което се разграничава България, е доста високата смъртност, като България е преди всичко в цяла Европа и едно от водещите страни в света по смъртност. Друга разлика е миграцията, като у нас към този момент се следи превръщане на миграционните процесите, на които в огромна степен се дължи намаляването на популацията на България.

" Ние сме на точката на изкривяване на демографския рестарт. Трябва доста деликатно да подчертаваме на тези процеси, които могат да доведат до цялостното превръщане на трендовете и да се видят и поддържат позитивните модели вътре в България, “ сподели той и даде образец с позитивните трендове, които се следят в Община Бургас. " Т.е. това, което беше вложено в обучение, в медицина, в удобна витална среда, към този момент почна да даде резултат, и това е моделът, който би трябвало да се следва, “ безапелационен е доцент Георги Бърдаров.