Трябва да говорим за българските традиции, за да ги запазим

Трябва да приказваме за българските обичаи, с цел да ги запазим най-малко посредством словото. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на казанлъшкото Народно читалище „ Жар – 2002 “ Тодорка Петкова във връзка обичаите, свързани с Рождество Христово. По думите й сега се следи осъвременяване на традициите - времето го изисква и хората са разнообразни, само че е добре да не се не помни по какъв начин са се отбелязвали християнските празници, тъй като в случай че се отхвърляме от вярата си, тя ще бъде претопена.

За поредна година читалище „ Жар “ ще съблюдава традициите на Рождество Христово, като провежда коледно мегданско хоро на централния площад „ Севтополис “ в Казанлък, което прави към този момент повече от 20 години, заяви ръководителят. Спазен ще бъде и коледарският обред, като довечера коледарите ще назовават за здраве и благодат в доста къщи в общината.

Петкова означи, че въпреки и осъвременени, са непокътнати доста от коледните ритуали. Украсената коледна елха е неизменима част от празника, само че преди години тя се украсяваше директно преди празника със стъклени играчки и същински свещички, които създаваха една топла конюнктура, уточни Петкова и подсети, че преди 70-те години на предишния век това се е случвало в навечерието на Новата година, която се е отбелязвала преди Рождество Христово. Тогава също се вярваше, че някой носи подаръците, а посланията ни бяха към Дядо Мраз, който живее в планината и създава даровете за децата. Елхата се слагаше до малко прозорче, което стоеше отворено в празничната нощ “, описа тя.

По думите и коленето на прасе преди Коледа също е извънредно български обред, който се пази и до в този момент, само че разликата е, че в предишното никой не си е разрешавал да яде от месото, защото това е правено по време на пости. „ Всички гледаха свине, в никакъв случай обаче чорбаджията не колеше своето прасе, тъй като това се е считало за грях “, добави тя и уточни, че този обред се е правил от външен човек – касапин. От закланото прасе се отделя месото, прави се и кървавицата, с която на Бъдни вечер се срещат коледарите, изясни Тодорка Петкова.

„ В нощта на Бъдни вечер в камината се е слагал и Бъдник – това е дърво, което е наречено и би трябвало да гори цяла нощ, с цел да те държи безсънен “, уточни тя и акцентира, че Бъдникът символизира уюта и топлината в фамилията. „ Коледа е тъкмо това – хората да бъдат сплотени към огнището, всички да са дружно и да си оказват помощ, тъй като този, чиято душа е топла – той е добър “, сподели Петкова. Тя добави, че на Бъдни вечер са се раздавали орехи на всички членове на фамилията и се е вярвало, че в случай че е здрава ядката, този човек ще е здрав през годината.

„ На Бъдни вечер най-чакани посетители бяха коледарите, а когато се чуеше, че идват, се гасяха лампите. Те идваха при цялостен мрак, тъй като трябваше да донесат светлината, че Бог се е родил “, описа още Тодорка Петкова. По думите и това е доста особено за коледарския бит, защото се е считало, че влизайки в един дом, коледарите го осветяват, пречистват го и му дават нов живот. Коледарите назовават за здраве, за благодат, за благополучие, по тази причина и песните им са ориентирани към мома, към ерген, към бъдещата майка, към стопанина, към овчаря, изясни Петкова и добави, че песните не са идентични във всяка къща. Тя описа, че наричанията са се казвали преди коледарите да влязат в къщата, а преди време стопанинът е отварял единствено, когато те са вярно изречени.

По традиция в деня на Рождество Христово коледарите отиват наложително на черква, където ги благославят, тъй като те са пратениците, които носят вестта, че Бог се е родил. След църквата се захваща огромно мегданско хоро, като преди време хората са се вили три дни за здраве и благодат и са завършвали на Стефановден, когато приключва и коледният цикъл, описа Тодорка Петкова.

Сред главните разлики в почитането на традициите преди и в наши дни е, че преди време от Игнажден до Коледа никой не си е разрешавал да се радостни, да пее, или да играе, изясни още Петкова. Тя уточни, че не отхвърля новото, само че акцентира, че традициите е добре да се помнят и затова читалище „ Жар “ ще продължи да припомня за ритуалите и обредите от българския празничен календар. По думите и са получени голям брой поръчки за коледарския обред от разнообразни селища в община Казанлък, което демонстрира, че хората се разсънват и усещат, че имат потребност от това.

Според Тодорка Петкова най-важното по време на коледните и новогодишни празници е „ да имаме отворени очи да забележим светлината, да имаме отворена душа, която тази светлина да стопли, и да имаме сърце да предадем тази топлота на всеки, който я пожелае “.