Радев пред Берлинер цайтунг: Трябва да говорим с Русия, Украйна не е готова за ЕС
Трябва да приказваме с Русия;Украйна не е подготвена за участие в Европейски Съюз - би трябвало да извърши критериите;Инвестиции в областта на защитата - добре - само че какви ще са последствията за стопанската система и обществените системи.
Това са част от акцентите в изявление, обещано от президента (2017-2026) Румен Радев пред немския " Берлинер цайтунг ", излиза наяве от обобщение, получено на публицистичните пощи от екипа му. Както е известно, Радев подаде оставка като държавен глава и се чака да разгласи политически план за явяване на предварителните парламентарни избори на 19 април.
За плана си
" Влизането ми в парламентарната политика е в отговор на апела на българските жители и на упованията им за превръщането на България в демократична, съвременна и свободна европейска страна и за ускорена европейска интеграция. Масовите граждански митинги през декември в цяла България, както и в европейски градове като Берлин, доведоха до оставката на българското държавно управление. Искаме българските жители да се усещат изцяло свободни, без да са подвластни от каквито и да е олигархични ползи и да имат опция да разпрострат своя капацитет в страната си " - представен е да споделя за бъдещата си партия.
Припомняме, че митингите бяха провокирани от непоносимост към ръководството на така наречен модел Борисов-Пеевски и потеглиха с опитите да се прокара бюджет за 2026 година, натоварващ частния бранш за сметка на селективно повишение на разноските за бюджетния, в това число ново солидно повишение на възнагражденията в Министерство на вътрешните работи и службите, които се употребяват с ниско публично доверие. Тези митинги значително бяха предвождани от опозиционната " Продължаваме промяната-Демократична България ".
За Украйна
" Прекратяването на войната в Украйна изисква да бъде употребена повече дипломация. Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, само че към момента не са употребявани в задоволителна степен дипломатическите средства. Вече се следи смяна в отношението на европейски водачи и възприемането на по-реалистичен метод във връзка с войната в Украйна.
Лидери като президента Макрон започнаха да приказват за възобновяване на разговора с Русия и разискване на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да приказваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се основава на съревнование и на непрекъснато военно мислене.
Като някогашен командващ на Военновъздушните сили високо оценявам вложенията в областта на защитата, само че би трябвало да си даваме и сметка за дълготрайните последствия за стопанската система и обществените ни системи " - остава правилен на позицията си за Украйна Радев в коментар и по тематиката за войната.
В Европейски Съюз - рано е
Според него е рано да се приказва за участие на Киев в Европейския съюз, единствено тъй като се води война, като би трябвало да се насърчават страните от Западните Балкани, които от дълго време са кандидатствали и пробват да изпълнят критериите.
" Украйна и украинските жители заслужават поддръжка в извънредно мъчно за тях време, само че участието в Европейски Съюз изисква осъществяването на Копенхагенските критерии.
Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и реализират сложни промени в стопанската система, администрацията и върховенството на правото. Не би трябвало да забравяме и за тях, до момента в който фокусът ни е върху Украйна, заради военните дейности. Прибързването рискува да подкопае европейските правила, а Украйна към момента има да свърши доста работа, с цел да извърши нужните за участие в Европейски Съюз критерии " - декларира Радев пред немския вестник.
По думите му според Европейския консенсус от юли 2022 година Република Северна Македония трябва да промени конституцията си и да включи българите наедно с другите държавотворни нации и едвам тогава договарянията за участие в Европейски Съюз могат да стартират. Т " ова е сложен, само че нужен развой и бихме желали да забележим РСМ допустимо най-скоро в Европейски Съюз. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а желаеме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и поддържат връзка дружно свободно ", представен е още.
За " Съвета за мир " на Тръмп - " необичайно е "
" Странно е, че решението за присъединение на България към самодейността на президента Тръмп " Съвет за мир " беше взето от българското държавно управление в условия на подадена към този момент от него оставка. Стратегическите връзки със Съединени американски щати би трябвало да продължат да се заздравяват, защото Съединени американски щати не престават да подсигуряват сигурността на Европа, само че българското правителство заобиколи всички вътрешни административни процедури без да извести Народното събрание и президентската институция " - казва още Радев в изявлението.
Последното е реалност - решението бе взето " на мрачно " от Министерския съвет, като за него разбрахме едвам, откакто на идващия ден експремиерът Росен Желязков се снима с американския президент и компания от искащи, измежду които нито един западноевропейски водач.
" България изрично поддържа мирните начинания, само че те би трябвало да са в сходство с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания_ - добавя Радев.
Еврото отговорно за цените
Промяна не виждаме и в отношението на Радев към въвеждането на еврото от 1 януари, против което той инициира (неуспешно) и референдум. Според него упованието за влизането в еврозоната е повишило цените и страната не е овладяла тази самобитна далавера.
" Отправените от мен рецензии за метода, по който бе въведено еврото в България, се дължат на това, че новата валута визира всички български жители и към момента има разнообразни отзиви в обществото. Затова най-демократичният метод беше провеждането на референдум. Въвеждането на еврото е резултат на доста стъпки, само че държавно управление се оказа некомпетентно да се оправи с покачването на цените и използването на финансови буфери за отбрана на най-уязвимите групи в обществото.
Според българската статистика 30% от жителите живеят на границата на бедността или на общественото изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния отчет през юни, цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните 9 месеца цените на съществени артикули, храни и изключително на услугите скочиха доста. Еврото може да има прерогативи като поощряване на вложенията, привличането на капитали и отварянето на пазари, само че неговото въвеждане трябваше да е съпроводено от ограничения за отбрана на най-уязвимите " - казва още.
Ето и цялостния текст на изявлението, взето от " Берлинер цайтунг ":
Бившият български държавен глава Румен Радев подаде оставка предварително. Политически гръм в югоизточната страна членка на Европейски Съюз и НАТО. Острият критик на „ олигархичните “ структури има намерение да се яви още веднъж на избори със лична листа и явно се стреми към поста министър-председател. В настоящите социологически изследвания той води.
По време на посещаване в Берлин, наред с други събития като посетител на Федералния съюз за икономическо развиване и външна търговия (BWA), Радев се сблъсква със страна в стопански преход. Германия се бори с индустриална рецесия и икономическо закъснение, а България от години страда от проблеми с корупцията и се подрежда измежду последните в интернационалните ранглисти на Европейския съюз (ЕС). В изявлението Радев приказва за рецесията в автомобилната промишленост, войната в Украйна и въвеждането на еврото.
Наскоро подадохте оставка като президент на България – невиждана стъпка. В същото време обявихте, че ще участвате в идните парламентарни избори. Какви са проектите ви?
Аз съм човек на дълга. През целия си живот съм служил на българската страна и на българския народ. И да, обстановката в България е доста динамична и предизвикателна, както на всички места по света. Но откликнах на апела и молбата на българския народ да вляза в действителната парламентарна политика, да основа партия и да осъществявам вярата на хората: България да форсира своята европейска интеграция и да стане съвременна, демократична и свободна европейска страна.
Затова взех това решение – и както може би знаете, имахме всеобщи митинги по улиците и площадите на България, даже и тук в Берлин, против държавното управление, което обслужва избрани олигархични ползи. Искаме българските жители да се усещат изцяло свободни, да не бъдат под натиска на каквито и да било олигархични ползи и да могат да развиват капацитета си, да реализират действително произвеждане, да развиват промишлеността и да оферират висококачествени услуги.
Германски компании като „ Райнметал “ вършат огромни вложения в България. Как гледате на това? Превъоръжаването икономическа опция ли е или нужда, подбудена от сигурността?
И двете. Всъщност тази инвестиция беше инициирана по време на миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Видях, че господин Папергер (бел. ред.: Армин Папергер е изпълнителен шеф на Rheinmetall AG) взе участие в конференцията, по тази причина желаех двадесет минути среща – които в последна сметка станаха час и двадесет минути.
Това е решаваща крачка напред – освен за въвеждането на нови технологии и стандарти в България. Това е основна стъпка в вложението в нашето стратегическо съдействие, тъй като Европа се нуждае от повече сигурност, по-силна отбранително-индустриална база и повече научни проучвания в защитата.
В България имаме богати обичаи и заемаме избран дял на международния защитителен пазар. Нашите компании участват по целия свят. Българските компании работят доста бързо при внедряването на стандартите на НАТО и създаването на нови технологии – в това число в региона на оптиката, електронната война, дроновете и системите за битка с дронове. Съществува голямо поле за съдействие.
Как рецесията в автомобилната промишленост в Германия се отразява на България?
От една страна – отрицателно, защото Германия е нашият най-съществен стопански, търговски и капиталов сътрудник. Миналата година комерсиалният продан надвиши 12 милиарда евро – голяма сума за България. Но мога да кажа и: позитивно. Ние изнасяме повече за Германия, в сравнение с внасяме оттова, което приказва доста за силата на нашата промишленост. Тя пораства.
Както загатнах, преди към 15–20 години започнахме в автомобилния бранш от нулата. Днес имаме 350 компании в този бранш, които обезпечават работа на над 80 000 души. Това е впечатляващо. Германия стартира с един проучвателен и развоен център в тази област; през днешния ден имаме повече от 35.
Гордеем се с качеството на нашите инженери, изключително в ИТ бранша, тъй като сегашното и бъдещето на колите – изключително електрическите автомобили – зависят в огромна степен от софтуера. Значителна част от този програмен продукт през днешния ден се създава в България. Няма автомобил, създаден в Германия, без аварийни елементи или системи от България. Застоят в този бранш в Германия визира надлежно и българските компании.
Обсъдих това с някои немски компании и това е и нашата визия: да прехвърлим част от квалифицираната работна мощ и инженерите от автомобилния към отбранителния бранш, който сега пораства.
В предишното изразявахте песимизъм към военната поддръжка за Украйна. Как това се съчетава с ролята на България като индустриална база за въоръжение?
Най-важното е да укрепим отбранителния дирек на Европа. Нуждаем се от по-силна индустриална база и по-силна отбранителна просвета. Затова би трябвало да си сътрудничим, да обменяме познания и ноу-хау и да споделяме хрумвания по какъв начин да развиваме този бранш дружно. Това е добавената стойност на стратегическите ни връзки с Германия.
Що се отнася до Украйна: би трябвало да поемем по-голяма отговорност за личната си сигурност, само че и да разполагаме със средствата за това. В този спор бих желал повече дипломация. Досега се концентрирахме главно върху военна и икономическа поддръжка, само че не сме употребявали всички дипломатически принадлежности. Сега виждам смяна измежду европейските водачи към по-реалистичен метод към войната в Украйна.
Подкрепяте обновяване на разговора с Русия?
Да. Лидери като Макрон към този момент приказват за обновяване на разговора с Русия и за разискване на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да беседваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се основава на съревнование и непрекъснато мислене за война. Трябва да преминем на идващото равнище и да мислим за мир. Като някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили оценявам вложенията в защитата, само че би трябвало да отчетем и дълготрайните последствия за стопанската система и обществените ни системи. Да, нуждаем се от по-силни отбранителни качества, само че по едно и също време с това би трябвало да работим за мир с всички налични дипломатически средства.
Как гледате на присъединението на България към „ Съвета за мир “ на Доналд Тръмп?
Странно беше, че това бе направено от държавното управление, откакто към този момент беше подало оставка. Трябва да продължим да укрепваме стратегическите си връзки със Съединените щати, защото те към момента обезпечават равнището на сигурност, от което Европа се нуждае. Оценявам визията на президента Тръмп да търси дипломатически пътища за прекъсване на кръвопролитието в Украйна и в Ивицата Газа.
Но държавното управление заобиколи вътрешните административни процедури, без да осведоми Народното събрание или президентската институция. Решението беше взето преждевременно, без да бъде импортирано за ратификация. Съществуват конституционни и европейски условия, които би трябвало да бъдат оценени преди присъединяване в сходни интернационалните съглашения.
Бихте ли отменили това решение като възможен министър-председател?
Ако има ново държавно управление и аз нося отговорност, това няма да стане преди края на май. В тези динамични условия доста неща могат да се трансформират. Но тематиката би трябвало да бъде разисквана в българския парламент. Юридическата ни общественост уточни редица спънки пред ратификацията на този значим документ. България поддържа всички мирни старания, само че те би трябвало да са в сходство с Конституцията, европейското право и парламентарните условия.
По-рано бяхте сериозен към въвеждането на еврото в България. Какви опасности виждате в този момент?
Бях сериозен, тъй като въвеждането на еврото визира всички български жители без изключение. Най-демократичният метод щеше да бъде референдум, само че държавното управление и Народното събрание отхвърлиха предлагането ми. По-късно Конституционният съд разгласи, че решението на Народното събрание не е било правилно, само че към този момент беше късно. От 1 януари тази година България публично употребява еврото.
Не може да се каже дали това е позитивно или негативно – това е действителността. Еврото може да донесе доста изгоди, като вложения и отваряне на пазарите, само че трябваше да бъде съпроводено със защитни ограничения за най-уязвимите. Правителството не съумя да овладее ценовия напън и да вкара финансови буфери за отбрана на най-застрашените групи.
Според българската статистика 30 % от българите – към 1,5 милиона души – живеят на ръба на бедността или общественото изключване, а 22 % са под прага на бедността. Цените на съществени артикули и услуги доста се покачиха през последните месеци.
Каква е позицията ви по отношение на вероятно участие на Украйна в Европейски Съюз?
Украйна се нуждае от нашата поддръжка и вяра. Но съществуват ясни критерии за участие – Копенхагенските критерии. Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и минават през тежки промени. Не би трябвало да ги забравяме. Ако прибързаме с Украйна, рискуваме да подкопаем правилата на Европейски Съюз. Който извърши критериите, той би трябвало да бъде признат първи.
Относно Северна Македония – съгласно европейския консенсус от юли 2022 година тя би трябвало да промени конституцията си и да впише българите като една от конститутивните народи. Едва тогава могат да стартират договарянията. Искаме Северна Македония допустимо най-скоро да стане член на Европейски Съюз. Не желаеме граници и контролни пунктове, а хората от двете страни да живеят, работят и поддържат връзка свободно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това са част от акцентите в изявление, обещано от президента (2017-2026) Румен Радев пред немския " Берлинер цайтунг ", излиза наяве от обобщение, получено на публицистичните пощи от екипа му. Както е известно, Радев подаде оставка като държавен глава и се чака да разгласи политически план за явяване на предварителните парламентарни избори на 19 април.
За плана си
" Влизането ми в парламентарната политика е в отговор на апела на българските жители и на упованията им за превръщането на България в демократична, съвременна и свободна европейска страна и за ускорена европейска интеграция. Масовите граждански митинги през декември в цяла България, както и в европейски градове като Берлин, доведоха до оставката на българското държавно управление. Искаме българските жители да се усещат изцяло свободни, без да са подвластни от каквито и да е олигархични ползи и да имат опция да разпрострат своя капацитет в страната си " - представен е да споделя за бъдещата си партия.
Припомняме, че митингите бяха провокирани от непоносимост към ръководството на така наречен модел Борисов-Пеевски и потеглиха с опитите да се прокара бюджет за 2026 година, натоварващ частния бранш за сметка на селективно повишение на разноските за бюджетния, в това число ново солидно повишение на възнагражденията в Министерство на вътрешните работи и службите, които се употребяват с ниско публично доверие. Тези митинги значително бяха предвождани от опозиционната " Продължаваме промяната-Демократична България ".
За Украйна
" Прекратяването на войната в Украйна изисква да бъде употребена повече дипломация. Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, само че към момента не са употребявани в задоволителна степен дипломатическите средства. Вече се следи смяна в отношението на европейски водачи и възприемането на по-реалистичен метод във връзка с войната в Украйна.
Лидери като президента Макрон започнаха да приказват за възобновяване на разговора с Русия и разискване на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да приказваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се основава на съревнование и на непрекъснато военно мислене.
Като някогашен командващ на Военновъздушните сили високо оценявам вложенията в областта на защитата, само че би трябвало да си даваме и сметка за дълготрайните последствия за стопанската система и обществените ни системи " - остава правилен на позицията си за Украйна Радев в коментар и по тематиката за войната.
В Европейски Съюз - рано е
Според него е рано да се приказва за участие на Киев в Европейския съюз, единствено тъй като се води война, като би трябвало да се насърчават страните от Западните Балкани, които от дълго време са кандидатствали и пробват да изпълнят критериите.
" Украйна и украинските жители заслужават поддръжка в извънредно мъчно за тях време, само че участието в Европейски Съюз изисква осъществяването на Копенхагенските критерии.
Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и реализират сложни промени в стопанската система, администрацията и върховенството на правото. Не би трябвало да забравяме и за тях, до момента в който фокусът ни е върху Украйна, заради военните дейности. Прибързването рискува да подкопае европейските правила, а Украйна към момента има да свърши доста работа, с цел да извърши нужните за участие в Европейски Съюз критерии " - декларира Радев пред немския вестник.
По думите му според Европейския консенсус от юли 2022 година Република Северна Македония трябва да промени конституцията си и да включи българите наедно с другите държавотворни нации и едвам тогава договарянията за участие в Европейски Съюз могат да стартират. Т " ова е сложен, само че нужен развой и бихме желали да забележим РСМ допустимо най-скоро в Европейски Съюз. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а желаеме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и поддържат връзка дружно свободно ", представен е още.
За " Съвета за мир " на Тръмп - " необичайно е "
" Странно е, че решението за присъединение на България към самодейността на президента Тръмп " Съвет за мир " беше взето от българското държавно управление в условия на подадена към този момент от него оставка. Стратегическите връзки със Съединени американски щати би трябвало да продължат да се заздравяват, защото Съединени американски щати не престават да подсигуряват сигурността на Европа, само че българското правителство заобиколи всички вътрешни административни процедури без да извести Народното събрание и президентската институция " - казва още Радев в изявлението.
Последното е реалност - решението бе взето " на мрачно " от Министерския съвет, като за него разбрахме едвам, откакто на идващия ден експремиерът Росен Желязков се снима с американския президент и компания от искащи, измежду които нито един западноевропейски водач.
" България изрично поддържа мирните начинания, само че те би трябвало да са в сходство с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания_ - добавя Радев.
Еврото отговорно за цените
Промяна не виждаме и в отношението на Радев към въвеждането на еврото от 1 януари, против което той инициира (неуспешно) и референдум. Според него упованието за влизането в еврозоната е повишило цените и страната не е овладяла тази самобитна далавера.
" Отправените от мен рецензии за метода, по който бе въведено еврото в България, се дължат на това, че новата валута визира всички български жители и към момента има разнообразни отзиви в обществото. Затова най-демократичният метод беше провеждането на референдум. Въвеждането на еврото е резултат на доста стъпки, само че държавно управление се оказа некомпетентно да се оправи с покачването на цените и използването на финансови буфери за отбрана на най-уязвимите групи в обществото.
Според българската статистика 30% от жителите живеят на границата на бедността или на общественото изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния отчет през юни, цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните 9 месеца цените на съществени артикули, храни и изключително на услугите скочиха доста. Еврото може да има прерогативи като поощряване на вложенията, привличането на капитали и отварянето на пазари, само че неговото въвеждане трябваше да е съпроводено от ограничения за отбрана на най-уязвимите " - казва още.
Ето и цялостния текст на изявлението, взето от " Берлинер цайтунг ":
Бившият български държавен глава Румен Радев подаде оставка предварително. Политически гръм в югоизточната страна членка на Европейски Съюз и НАТО. Острият критик на „ олигархичните “ структури има намерение да се яви още веднъж на избори със лична листа и явно се стреми към поста министър-председател. В настоящите социологически изследвания той води.
По време на посещаване в Берлин, наред с други събития като посетител на Федералния съюз за икономическо развиване и външна търговия (BWA), Радев се сблъсква със страна в стопански преход. Германия се бори с индустриална рецесия и икономическо закъснение, а България от години страда от проблеми с корупцията и се подрежда измежду последните в интернационалните ранглисти на Европейския съюз (ЕС). В изявлението Радев приказва за рецесията в автомобилната промишленост, войната в Украйна и въвеждането на еврото.
Наскоро подадохте оставка като президент на България – невиждана стъпка. В същото време обявихте, че ще участвате в идните парламентарни избори. Какви са проектите ви?
Аз съм човек на дълга. През целия си живот съм служил на българската страна и на българския народ. И да, обстановката в България е доста динамична и предизвикателна, както на всички места по света. Но откликнах на апела и молбата на българския народ да вляза в действителната парламентарна политика, да основа партия и да осъществявам вярата на хората: България да форсира своята европейска интеграция и да стане съвременна, демократична и свободна европейска страна.
Затова взех това решение – и както може би знаете, имахме всеобщи митинги по улиците и площадите на България, даже и тук в Берлин, против държавното управление, което обслужва избрани олигархични ползи. Искаме българските жители да се усещат изцяло свободни, да не бъдат под натиска на каквито и да било олигархични ползи и да могат да развиват капацитета си, да реализират действително произвеждане, да развиват промишлеността и да оферират висококачествени услуги.
Германски компании като „ Райнметал “ вършат огромни вложения в България. Как гледате на това? Превъоръжаването икономическа опция ли е или нужда, подбудена от сигурността?
И двете. Всъщност тази инвестиция беше инициирана по време на миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Видях, че господин Папергер (бел. ред.: Армин Папергер е изпълнителен шеф на Rheinmetall AG) взе участие в конференцията, по тази причина желаех двадесет минути среща – които в последна сметка станаха час и двадесет минути.
Това е решаваща крачка напред – освен за въвеждането на нови технологии и стандарти в България. Това е основна стъпка в вложението в нашето стратегическо съдействие, тъй като Европа се нуждае от повече сигурност, по-силна отбранително-индустриална база и повече научни проучвания в защитата.
В България имаме богати обичаи и заемаме избран дял на международния защитителен пазар. Нашите компании участват по целия свят. Българските компании работят доста бързо при внедряването на стандартите на НАТО и създаването на нови технологии – в това число в региона на оптиката, електронната война, дроновете и системите за битка с дронове. Съществува голямо поле за съдействие.
Как рецесията в автомобилната промишленост в Германия се отразява на България?
От една страна – отрицателно, защото Германия е нашият най-съществен стопански, търговски и капиталов сътрудник. Миналата година комерсиалният продан надвиши 12 милиарда евро – голяма сума за България. Но мога да кажа и: позитивно. Ние изнасяме повече за Германия, в сравнение с внасяме оттова, което приказва доста за силата на нашата промишленост. Тя пораства.
Както загатнах, преди към 15–20 години започнахме в автомобилния бранш от нулата. Днес имаме 350 компании в този бранш, които обезпечават работа на над 80 000 души. Това е впечатляващо. Германия стартира с един проучвателен и развоен център в тази област; през днешния ден имаме повече от 35.
Гордеем се с качеството на нашите инженери, изключително в ИТ бранша, тъй като сегашното и бъдещето на колите – изключително електрическите автомобили – зависят в огромна степен от софтуера. Значителна част от този програмен продукт през днешния ден се създава в България. Няма автомобил, създаден в Германия, без аварийни елементи или системи от България. Застоят в този бранш в Германия визира надлежно и българските компании.
Обсъдих това с някои немски компании и това е и нашата визия: да прехвърлим част от квалифицираната работна мощ и инженерите от автомобилния към отбранителния бранш, който сега пораства.
В предишното изразявахте песимизъм към военната поддръжка за Украйна. Как това се съчетава с ролята на България като индустриална база за въоръжение?
Най-важното е да укрепим отбранителния дирек на Европа. Нуждаем се от по-силна индустриална база и по-силна отбранителна просвета. Затова би трябвало да си сътрудничим, да обменяме познания и ноу-хау и да споделяме хрумвания по какъв начин да развиваме този бранш дружно. Това е добавената стойност на стратегическите ни връзки с Германия.
Що се отнася до Украйна: би трябвало да поемем по-голяма отговорност за личната си сигурност, само че и да разполагаме със средствата за това. В този спор бих желал повече дипломация. Досега се концентрирахме главно върху военна и икономическа поддръжка, само че не сме употребявали всички дипломатически принадлежности. Сега виждам смяна измежду европейските водачи към по-реалистичен метод към войната в Украйна.
Подкрепяте обновяване на разговора с Русия?
Да. Лидери като Макрон към този момент приказват за обновяване на разговора с Русия и за разискване на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да беседваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се основава на съревнование и непрекъснато мислене за война. Трябва да преминем на идващото равнище и да мислим за мир. Като някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили оценявам вложенията в защитата, само че би трябвало да отчетем и дълготрайните последствия за стопанската система и обществените ни системи. Да, нуждаем се от по-силни отбранителни качества, само че по едно и също време с това би трябвало да работим за мир с всички налични дипломатически средства.
Как гледате на присъединението на България към „ Съвета за мир “ на Доналд Тръмп?
Странно беше, че това бе направено от държавното управление, откакто към този момент беше подало оставка. Трябва да продължим да укрепваме стратегическите си връзки със Съединените щати, защото те към момента обезпечават равнището на сигурност, от което Европа се нуждае. Оценявам визията на президента Тръмп да търси дипломатически пътища за прекъсване на кръвопролитието в Украйна и в Ивицата Газа.
Но държавното управление заобиколи вътрешните административни процедури, без да осведоми Народното събрание или президентската институция. Решението беше взето преждевременно, без да бъде импортирано за ратификация. Съществуват конституционни и европейски условия, които би трябвало да бъдат оценени преди присъединяване в сходни интернационалните съглашения.
Бихте ли отменили това решение като възможен министър-председател?
Ако има ново държавно управление и аз нося отговорност, това няма да стане преди края на май. В тези динамични условия доста неща могат да се трансформират. Но тематиката би трябвало да бъде разисквана в българския парламент. Юридическата ни общественост уточни редица спънки пред ратификацията на този значим документ. България поддържа всички мирни старания, само че те би трябвало да са в сходство с Конституцията, европейското право и парламентарните условия.
По-рано бяхте сериозен към въвеждането на еврото в България. Какви опасности виждате в този момент?
Бях сериозен, тъй като въвеждането на еврото визира всички български жители без изключение. Най-демократичният метод щеше да бъде референдум, само че държавното управление и Народното събрание отхвърлиха предлагането ми. По-късно Конституционният съд разгласи, че решението на Народното събрание не е било правилно, само че към този момент беше късно. От 1 януари тази година България публично употребява еврото.
Не може да се каже дали това е позитивно или негативно – това е действителността. Еврото може да донесе доста изгоди, като вложения и отваряне на пазарите, само че трябваше да бъде съпроводено със защитни ограничения за най-уязвимите. Правителството не съумя да овладее ценовия напън и да вкара финансови буфери за отбрана на най-застрашените групи.
Според българската статистика 30 % от българите – към 1,5 милиона души – живеят на ръба на бедността или общественото изключване, а 22 % са под прага на бедността. Цените на съществени артикули и услуги доста се покачиха през последните месеци.
Каква е позицията ви по отношение на вероятно участие на Украйна в Европейски Съюз?
Украйна се нуждае от нашата поддръжка и вяра. Но съществуват ясни критерии за участие – Копенхагенските критерии. Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и минават през тежки промени. Не би трябвало да ги забравяме. Ако прибързаме с Украйна, рискуваме да подкопаем правилата на Европейски Съюз. Който извърши критериите, той би трябвало да бъде признат първи.
Относно Северна Македония – съгласно европейския консенсус от юли 2022 година тя би трябвало да промени конституцията си и да впише българите като една от конститутивните народи. Едва тогава могат да стартират договарянията. Искаме Северна Македония допустимо най-скоро да стане член на Европейски Съюз. Не желаеме граници и контролни пунктове, а хората от двете страни да живеят, работят и поддържат връзка свободно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ