Как протече първата премиерска визита на Кирил Петков в Брюксел?
Трябва да бъдат чути причините на хората, които отхвърлят да се имунизират и да се форсира имунизацията в България, съобщи в Брюксел министър председателят Кирил Петков. Той заяви, че разновидността Омикрон ще настъпи у нас по-рано - още в средата на януари идната година.
Първото посещаване в чужбина на новия министър председател беше в щабквартирата на НАТО и в европейските институции. Кирил Петков предложения генералния секретар на НАТО да посети България, а с Урсула фон дер Лайен той разиска имунизацията, Плана за възобновяване и връзките със Скопие.
Проблемът с ниските равнища на имунизация у нас е обвързван с съмнение в институциите, сподели Кирил Петков след срещата си с фон дер Лайен. Според него на напред във времето би трябвало да излязат експертите, да има разговор с антиваксърите и да се работи против подправените вести. Петков се надява професор Радка Аргирова да стане българският лекар Фаучи - неоспорим престиж, на който всички имат вяра, вместо да четат уеб сайтове с неточна информация.
" Това, което научихме, само че и си го знаехме е, че сега имунизирането би трябвало да стане оптимално бързо, в случай че не желаеме Омикрон да провокира идната вълна. Това, което през днешния ден аз научих е, че тази вълна ще е по-рано, в сравнение с чакаме. Това може да е в средата на януари, аз се надявам да е края на януари. Това значи, че тук имаме дни, които не би трябвало да изпускаме ", съобщи министър председателят.
България ще направи измененията в Плана за възобновяване, за които Брюксел упорства и той ще бъде върнат назад в Еврокомисията. Според премиера е по-добре проектът да се забави малко, с цел да бъде изработен по най-хубавия метод и да се мисли за енергийната система. В тази връзка той разяснява и мораториума върху цените на тока и сподели, че не чака режим на тока в страната.
" Този мораториум даде опция новото държавно управление да влезе за тези три месеца и да направи цялостен разбор. Аз още не знам, да вземем за пример, дали цените на газа - това е най-хубавото им равнище, какво се случва с азерския газ, за какво той не е част от калкулацията в цените на парното. В смисъл тези неща би трябвало да ги разберем, преди да подвигаме цените на тока на крайните консуматори. Най-лесно е било постоянно семействата да заплащат за всички проблеми. Първо би трябвало да създадем този разбор. Ако забележим, че се дисбалансира системата макар този разбор и макар че сме усвоили всички средства, тогава в края на март ще би трябвало да има проверка на цените, само че не можем просто без разбор, единствено тъй като някой поръчал, хайде в този момент още в средата на зимния сезон, хората, примерно софиянци, да заплащат с 30 % повече за парно, цяла България да заплаща с 11 % повече ", изясни Петков.
Република Северна Македония също е била една от тематиките в диалога с фон дер Лайен. Според премиера е добре София и Скопие да не приказват единствено да история, а за вложения, инфраструктура и стопанска система. Той чака среща с новия министър председател в Скопие, когато той бъде определен, с цел да могат взаимните групи по разграничи тематики да стартират работа допустимо най-бързо. Според него шест месеца е срокът за работа на петте работни групи.
" Като погледнем задачите Балкани, имаме 65 милиона индивида, обаче всички сме се заградили, разделили, всеки приказва против другия. Всъщност, ние сме с размера на Франция като пазар, а опциите, които сме осъществили от общата ни работа, са покрай минималното. Така че толкоз доста имаме да спечелим от един подобен развой. И когато риториката стане " какъв брой доста имаме да спечелим и от двете страни на границата ", тогава полемиките за взаимни отстъпки в точките, които на нас са ни значими, в това число и правата на българите в Македония, които не би трябвало да се усещат дискриминирани, не би трябвало да се усещат под риск. Тогава нещата мисля, че стават по добре. Трябва да обърнем риториката за позитивите, а освен за негативите ", сподели министър председателят.
Първата среща на Кирил Петков в Брюксел беше в централата на НАТО. Той и генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг разискаха скупчване на съветски военни по границата с Украйна, връзките с Русия, обстановката в Черно море и вложенията в защита. Премиерът предложения Столтенберг да посети България.
" Надяваме се на добър сюжет, само че се готвим за неприятния. Виждаме и все по-агресивна реторика от съветска страна, установяване на червени линии и това провокира възходящо безпокойствие у съдружниците. НАТО следи от близко дейностите на Русия, увеличихме разследващите си качества за следене, споделяме разследваща информация и продължаваме да оказваме поддръжка на Украйна с образования и съоръжение. Но ние би трябвало да подсигуряваме, че можем да защитим всички съдружници в НАТО. Не виждаме непосредствена опасност над нито един съдружник от НАТО, само че виждаме повишено напрежение. Това с особена мощ важи за съдружниците от района на Черно море и България е една от тях ", съобщи Столтенберг пред Българска национална телевизия.
" Може да има доста огромна синергия сред военната и гражданската инфраструктура, която може да бъде употребена и за военни цели. Може би втори мост до този в Русе над Дунав би бил доста забавна точка от стратегическа значимост. В този смисъл, когато включим тази инвестиция, мисля, че изпълняваме задачата за 2% разноски от Брутният вътрешен продукт за защита ", добави Кирил Петков.
По-късно денем българският министър председател беседва и с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Първото посещаване в чужбина на новия министър председател беше в щабквартирата на НАТО и в европейските институции. Кирил Петков предложения генералния секретар на НАТО да посети България, а с Урсула фон дер Лайен той разиска имунизацията, Плана за възобновяване и връзките със Скопие.
Проблемът с ниските равнища на имунизация у нас е обвързван с съмнение в институциите, сподели Кирил Петков след срещата си с фон дер Лайен. Според него на напред във времето би трябвало да излязат експертите, да има разговор с антиваксърите и да се работи против подправените вести. Петков се надява професор Радка Аргирова да стане българският лекар Фаучи - неоспорим престиж, на който всички имат вяра, вместо да четат уеб сайтове с неточна информация.
" Това, което научихме, само че и си го знаехме е, че сега имунизирането би трябвало да стане оптимално бързо, в случай че не желаеме Омикрон да провокира идната вълна. Това, което през днешния ден аз научих е, че тази вълна ще е по-рано, в сравнение с чакаме. Това може да е в средата на януари, аз се надявам да е края на януари. Това значи, че тук имаме дни, които не би трябвало да изпускаме ", съобщи министър председателят.
България ще направи измененията в Плана за възобновяване, за които Брюксел упорства и той ще бъде върнат назад в Еврокомисията. Според премиера е по-добре проектът да се забави малко, с цел да бъде изработен по най-хубавия метод и да се мисли за енергийната система. В тази връзка той разяснява и мораториума върху цените на тока и сподели, че не чака режим на тока в страната.
" Този мораториум даде опция новото държавно управление да влезе за тези три месеца и да направи цялостен разбор. Аз още не знам, да вземем за пример, дали цените на газа - това е най-хубавото им равнище, какво се случва с азерския газ, за какво той не е част от калкулацията в цените на парното. В смисъл тези неща би трябвало да ги разберем, преди да подвигаме цените на тока на крайните консуматори. Най-лесно е било постоянно семействата да заплащат за всички проблеми. Първо би трябвало да създадем този разбор. Ако забележим, че се дисбалансира системата макар този разбор и макар че сме усвоили всички средства, тогава в края на март ще би трябвало да има проверка на цените, само че не можем просто без разбор, единствено тъй като някой поръчал, хайде в този момент още в средата на зимния сезон, хората, примерно софиянци, да заплащат с 30 % повече за парно, цяла България да заплаща с 11 % повече ", изясни Петков.
Република Северна Македония също е била една от тематиките в диалога с фон дер Лайен. Според премиера е добре София и Скопие да не приказват единствено да история, а за вложения, инфраструктура и стопанска система. Той чака среща с новия министър председател в Скопие, когато той бъде определен, с цел да могат взаимните групи по разграничи тематики да стартират работа допустимо най-бързо. Според него шест месеца е срокът за работа на петте работни групи.
" Като погледнем задачите Балкани, имаме 65 милиона индивида, обаче всички сме се заградили, разделили, всеки приказва против другия. Всъщност, ние сме с размера на Франция като пазар, а опциите, които сме осъществили от общата ни работа, са покрай минималното. Така че толкоз доста имаме да спечелим от един подобен развой. И когато риториката стане " какъв брой доста имаме да спечелим и от двете страни на границата ", тогава полемиките за взаимни отстъпки в точките, които на нас са ни значими, в това число и правата на българите в Македония, които не би трябвало да се усещат дискриминирани, не би трябвало да се усещат под риск. Тогава нещата мисля, че стават по добре. Трябва да обърнем риториката за позитивите, а освен за негативите ", сподели министър председателят.
Първата среща на Кирил Петков в Брюксел беше в централата на НАТО. Той и генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг разискаха скупчване на съветски военни по границата с Украйна, връзките с Русия, обстановката в Черно море и вложенията в защита. Премиерът предложения Столтенберг да посети България.
" Надяваме се на добър сюжет, само че се готвим за неприятния. Виждаме и все по-агресивна реторика от съветска страна, установяване на червени линии и това провокира възходящо безпокойствие у съдружниците. НАТО следи от близко дейностите на Русия, увеличихме разследващите си качества за следене, споделяме разследваща информация и продължаваме да оказваме поддръжка на Украйна с образования и съоръжение. Но ние би трябвало да подсигуряваме, че можем да защитим всички съдружници в НАТО. Не виждаме непосредствена опасност над нито един съдружник от НАТО, само че виждаме повишено напрежение. Това с особена мощ важи за съдружниците от района на Черно море и България е една от тях ", съобщи Столтенберг пред Българска национална телевизия.
" Може да има доста огромна синергия сред военната и гражданската инфраструктура, която може да бъде употребена и за военни цели. Може би втори мост до този в Русе над Дунав би бил доста забавна точка от стратегическа значимост. В този смисъл, когато включим тази инвестиция, мисля, че изпълняваме задачата за 2% разноски от Брутният вътрешен продукт за защита ", добави Кирил Петков.
По-късно денем българският министър председател беседва и с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ