Мехмед Дикме пред ФАКТИ: У нас не се краде много, краде се прекалено много от обществения ресурс
Трусовете в страната не са един и два, а опозицията внесе искане за избор на съмнение към кабинета. Какви изходи има пред ръководещите в създалата се обстановка. По тематиката пред ФАКТИ приказва някогашният аграрни министър Мехмед Дикме.
- Г-н Дикме, на каква политическа турбулентност ставаме очевидци сега?
- В момента сме в пика на битката сред предишното и бъдещето на България. Миналото е задкулисието в Народното събрание, а бъдещето са тези млади момчета, които нямат опит. Разбира се, има и една група хора, които стоят в Народното събрание разкрачени и въобще не могат да схванат какво въобще става в политиката. А истината е елементарна. В момента се води една доста огромна борба за държавен публичен финансов запас, който да се овладее, тъй като са спрени един практики. Както и огромната борба кой да разпределя парите, които ще дойдат по Плана за възобновяване.
- Тези пари не стават ли проблематични, тъй като в случай че се стигне до длъжностен кабинет, той няма да може да оперира с тях. Те и да са налични, би трябвало постоянен кабинет, а прогнозите са, че това може да стане чак в края на годината?
- Служебен кабинет не може да оперира с тях, тъй като това изисква промени в закони. Така че опцията са или бързи избори, или хората, които ръководят страната, да се смирят. Няма да се изненадам, тъй като към този момент има четворна опозиционна коалиция, в случай че се направи опит за някакво болшинство, което да е под формата на коалиция на спасението на страната. Но, в действителност, задачата е да се запазят старите практики.
- Кой има най-голяма полза от земетресения в този миг?
- Най-голяма полза имат тези, чиито ползи са наранени. Не имам предвид политически ползи, а финансови. Спрените публични поръчки, няма заплащане към компаниите, които главно печелеха публичните поръчки… Въпросните компании са доста ощетени. Виждаме борба за едно нещо на границата, което се оказва, че не е по никакъв начин малко. Говоря за Свиленград и пункта, в който дневно се завъртат едни 100 000 -150 000 лв.. Умножете го на месец, на година. После за последните 10 години. Нали разбирате защо става въпрос. Това са пари, които са изтичали, а не са влизали в страната. Става въпрос за колосална цифра. Ако едни такива пари влизат в страната, ми ето помощ за пенсиите. Много пъти съм казвал и в този момент отново ще го кажа – в страната пари има. Има финансов запас задоволителен, с цел да може да се извършват обществените и стопански ограничения и страната да се развива. Истината е следната – у нас не се краде доста, краде се прекомерно доста от публичния запас през разнообразни публични поръчки. И американци, и европейци споделят, че България е една от най-корумпираните страни, а ние си заравяме главата в пясъка и не желаеме да одобрявам обстоятелствата. Гласувайки или негласувайки, гласоподавателят все става съизвършител в този обир или се помирява с този обир.
- Кабинет на малцинството обозрим ли е…
- Никаква алтернатива не е. Това е теоретична опция, само че не и смислена функционалност. Кабинет на малцинството не може да извършва онази функционалност, за която хората са му делегирали права. Липсата на опит, приказвам и за хората на Слави Трифонов, и от „ Продължаваме промяната “, докара до това, че вместо да си приказват по телефона или на срещи, те използваха медиите. През вас, публицистите, те си вадят кирливите ризи и се упрекват. Бяха изречени доста тежки думи и аз не виждам по какъв начин от тук нататък изобщо ще може да се направи държавно управление. Единствената опция, съгласно мен, е всички да дадат по една крачка обратно, да мирясат, да приберат всички ножове и секири, които са извадили, и дадат запас на държавно управление с явен мандат и стратегия за 7-8 месеца напред. Така ще може да се одобряват нужните закони. Да може да влезе пресен запас в страната, да може да се отбрани стопанската система, да може бизнесът в страната да се развива в изискванията на енергийната рецесия. Но в това време би трябвало да се търси и финансов запас, с цел да се подкрепят и обществено най-уязвимите – пенсионерите и обществено слабите.
- Говорим за език на омразата от страна на Северна Македония, а в Народното събрание сега следим безусловно същото. Всеки ненавижда другия…
- Политическият език на омразата стана извънредно огромен. Аз съм от 30 години в политиката и в никакъв случай не съм виждам сходно нещо. Такова ненавиждане сред обособените политически обединения, подобен конфронтация не помня да е имало. Визирам и обединения, които до неотдавна бяха в една коалиция, а в този момент са съпротива. Не може по този начин политическите партии да приказват против съперниците си. Вижте, страната би трябвало да действа, взаимни отстъпки би трябвало да се вършат. Всеки би трябвало да огледа рационално на тези неща, да даде крачка обратно и да се сформира ръководство, което да е потребно на обществото. А не да работят на правилото „ стани аз да седна, аз да извършвам кражба или аз да разпределям порциите “.
- Как гледате на отдръпването на Има Такъв Народ и в следствие на разпада на парламентарната група….
- Изключително необичайно. Това, което направиха от „ ИТН “, е еднакво на политическо самоубийство. Нямам визия каква е повода. Вижте, имам вяра, че водачите и на партиите в Народното събрание, и на партиите отвън Народното събрание могат да създадат нещо, с цел да се продължи да се ръководи. Най-големият проблем на тези партии, които сега са във властта, е, че те не направиха стратегия за ръководство на страната. Ако имаха, щяха да извършват нещата точка по точка. Коалиционното съглашение е политически документ за ръководство на страната, само че не е стратегия.
- Какво се свърши от кабинета, виждате ли да се правят реформи…
- Сериозни промени не мога да кажа, че са направени. Трябваше да има сериозна промяна в администрацията. Единствено Министерство на вътрешните работи нещо вършат. Това, за което пристигнаха „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ - за голяма промяна в региона на правосъдната система, нищо не се случва, няма промяна. Концентрирането им в това да сменят основния прокурор е една голяма неточност, тъй като те не могат да го сменят. Конституцията не им разрешава, а с този състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) също няма да съумеят. Вижте, по един или различен метод тази рецесия ще бъде преодоляна. Но на България ѝ следва институционална рецесия, която ще е по-голяма от тази в този момент. Предстои промяна на 11 члена на Висш съдебен съвет. За да се изберат, е належащо болшинство от 2/3 в Народното събрание. В момента не може да се обезпечи кворум от 50%+1, а след това по какъв начин ще стигне до 2/3. Избирането на нов състав 1 Висш съдебен съвет ще е напряко мъчно. Виждате и какво става от инатлък с поста шеф на Българска народна банка. Когато не можеш да направиш болшинство да смениш шефа с изминал мандат на Българска народна банка, по какъв начин ще избереш нов Висш съдебен съвет. Това значи, че освен няма да има промяна, а ще има още по-големи проблеми. Крайно време е да се примирят. Изборът на основен прокурор е завършил с избирането му от Висш съдебен съвет. Новият избор на основен прокурор ще бъде след приключването на мандата на сегашния. Това ръководещите би трябвало да си го признаят и да вървят да вършат правосъдна промяна, а не да се пробват да сменят един или различен човек. Същото е за промяната в администрацията. В министерствата има хора, които не вървят на работа, а взимат заплати. Нужни са промени в образованието, в опазването на здравето, само че нищо не се прави. В този смисъл опозицията има право да желае избор на съмнение, само че не за събаряне на кабинета, а за промяна в дейностите му. Какво ще стане, в случай че кабинетът падне? Социологията демонстрира, че по-добър парламент няма да пристигна, а ще бъде по-насипен. Някой ще вдигнат проценти, ще имат повече депутати, само че отново ще стане по този начин, че 3-4 партии ще би трябвало да се уговарят. Българските политици би трябвало да се вразумят и да работят за обществото. Може да се сменят министри. Никой не се родил министър, само че значимото е, когато е на поста, той да прави по този начин, че с дейностите си да е в интерес на хората.
- Г-н Дикме, на каква политическа турбулентност ставаме очевидци сега?
- В момента сме в пика на битката сред предишното и бъдещето на България. Миналото е задкулисието в Народното събрание, а бъдещето са тези млади момчета, които нямат опит. Разбира се, има и една група хора, които стоят в Народното събрание разкрачени и въобще не могат да схванат какво въобще става в политиката. А истината е елементарна. В момента се води една доста огромна борба за държавен публичен финансов запас, който да се овладее, тъй като са спрени един практики. Както и огромната борба кой да разпределя парите, които ще дойдат по Плана за възобновяване.
- Тези пари не стават ли проблематични, тъй като в случай че се стигне до длъжностен кабинет, той няма да може да оперира с тях. Те и да са налични, би трябвало постоянен кабинет, а прогнозите са, че това може да стане чак в края на годината?
- Служебен кабинет не може да оперира с тях, тъй като това изисква промени в закони. Така че опцията са или бързи избори, или хората, които ръководят страната, да се смирят. Няма да се изненадам, тъй като към този момент има четворна опозиционна коалиция, в случай че се направи опит за някакво болшинство, което да е под формата на коалиция на спасението на страната. Но, в действителност, задачата е да се запазят старите практики.
- Кой има най-голяма полза от земетресения в този миг?
- Най-голяма полза имат тези, чиито ползи са наранени. Не имам предвид политически ползи, а финансови. Спрените публични поръчки, няма заплащане към компаниите, които главно печелеха публичните поръчки… Въпросните компании са доста ощетени. Виждаме борба за едно нещо на границата, което се оказва, че не е по никакъв начин малко. Говоря за Свиленград и пункта, в който дневно се завъртат едни 100 000 -150 000 лв.. Умножете го на месец, на година. После за последните 10 години. Нали разбирате защо става въпрос. Това са пари, които са изтичали, а не са влизали в страната. Става въпрос за колосална цифра. Ако едни такива пари влизат в страната, ми ето помощ за пенсиите. Много пъти съм казвал и в този момент отново ще го кажа – в страната пари има. Има финансов запас задоволителен, с цел да може да се извършват обществените и стопански ограничения и страната да се развива. Истината е следната – у нас не се краде доста, краде се прекомерно доста от публичния запас през разнообразни публични поръчки. И американци, и европейци споделят, че България е една от най-корумпираните страни, а ние си заравяме главата в пясъка и не желаеме да одобрявам обстоятелствата. Гласувайки или негласувайки, гласоподавателят все става съизвършител в този обир или се помирява с този обир.
- Кабинет на малцинството обозрим ли е…
- Никаква алтернатива не е. Това е теоретична опция, само че не и смислена функционалност. Кабинет на малцинството не може да извършва онази функционалност, за която хората са му делегирали права. Липсата на опит, приказвам и за хората на Слави Трифонов, и от „ Продължаваме промяната “, докара до това, че вместо да си приказват по телефона или на срещи, те използваха медиите. През вас, публицистите, те си вадят кирливите ризи и се упрекват. Бяха изречени доста тежки думи и аз не виждам по какъв начин от тук нататък изобщо ще може да се направи държавно управление. Единствената опция, съгласно мен, е всички да дадат по една крачка обратно, да мирясат, да приберат всички ножове и секири, които са извадили, и дадат запас на държавно управление с явен мандат и стратегия за 7-8 месеца напред. Така ще може да се одобряват нужните закони. Да може да влезе пресен запас в страната, да може да се отбрани стопанската система, да може бизнесът в страната да се развива в изискванията на енергийната рецесия. Но в това време би трябвало да се търси и финансов запас, с цел да се подкрепят и обществено най-уязвимите – пенсионерите и обществено слабите.
- Говорим за език на омразата от страна на Северна Македония, а в Народното събрание сега следим безусловно същото. Всеки ненавижда другия…
- Политическият език на омразата стана извънредно огромен. Аз съм от 30 години в политиката и в никакъв случай не съм виждам сходно нещо. Такова ненавиждане сред обособените политически обединения, подобен конфронтация не помня да е имало. Визирам и обединения, които до неотдавна бяха в една коалиция, а в този момент са съпротива. Не може по този начин политическите партии да приказват против съперниците си. Вижте, страната би трябвало да действа, взаимни отстъпки би трябвало да се вършат. Всеки би трябвало да огледа рационално на тези неща, да даде крачка обратно и да се сформира ръководство, което да е потребно на обществото. А не да работят на правилото „ стани аз да седна, аз да извършвам кражба или аз да разпределям порциите “.
- Как гледате на отдръпването на Има Такъв Народ и в следствие на разпада на парламентарната група….
- Изключително необичайно. Това, което направиха от „ ИТН “, е еднакво на политическо самоубийство. Нямам визия каква е повода. Вижте, имам вяра, че водачите и на партиите в Народното събрание, и на партиите отвън Народното събрание могат да създадат нещо, с цел да се продължи да се ръководи. Най-големият проблем на тези партии, които сега са във властта, е, че те не направиха стратегия за ръководство на страната. Ако имаха, щяха да извършват нещата точка по точка. Коалиционното съглашение е политически документ за ръководство на страната, само че не е стратегия.
- Какво се свърши от кабинета, виждате ли да се правят реформи…
- Сериозни промени не мога да кажа, че са направени. Трябваше да има сериозна промяна в администрацията. Единствено Министерство на вътрешните работи нещо вършат. Това, за което пристигнаха „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ - за голяма промяна в региона на правосъдната система, нищо не се случва, няма промяна. Концентрирането им в това да сменят основния прокурор е една голяма неточност, тъй като те не могат да го сменят. Конституцията не им разрешава, а с този състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) също няма да съумеят. Вижте, по един или различен метод тази рецесия ще бъде преодоляна. Но на България ѝ следва институционална рецесия, която ще е по-голяма от тази в този момент. Предстои промяна на 11 члена на Висш съдебен съвет. За да се изберат, е належащо болшинство от 2/3 в Народното събрание. В момента не може да се обезпечи кворум от 50%+1, а след това по какъв начин ще стигне до 2/3. Избирането на нов състав 1 Висш съдебен съвет ще е напряко мъчно. Виждате и какво става от инатлък с поста шеф на Българска народна банка. Когато не можеш да направиш болшинство да смениш шефа с изминал мандат на Българска народна банка, по какъв начин ще избереш нов Висш съдебен съвет. Това значи, че освен няма да има промяна, а ще има още по-големи проблеми. Крайно време е да се примирят. Изборът на основен прокурор е завършил с избирането му от Висш съдебен съвет. Новият избор на основен прокурор ще бъде след приключването на мандата на сегашния. Това ръководещите би трябвало да си го признаят и да вървят да вършат правосъдна промяна, а не да се пробват да сменят един или различен човек. Същото е за промяната в администрацията. В министерствата има хора, които не вървят на работа, а взимат заплати. Нужни са промени в образованието, в опазването на здравето, само че нищо не се прави. В този смисъл опозицията има право да желае избор на съмнение, само че не за събаряне на кабинета, а за промяна в дейностите му. Какво ще стане, в случай че кабинетът падне? Социологията демонстрира, че по-добър парламент няма да пристигна, а ще бъде по-насипен. Някой ще вдигнат проценти, ще имат повече депутати, само че отново ще стане по този начин, че 3-4 партии ще би трябвало да се уговарят. Българските политици би трябвало да се вразумят и да работят за обществото. Може да се сменят министри. Никой не се родил министър, само че значимото е, когато е на поста, той да прави по този начин, че с дейностите си да е в интерес на хората.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ