Ще има ли разрушителен трус в Пловдив
Трус с магнитуд от 4.6 - от категорията на така наречен слаби трусове, не води до животозастрашаващи последствия или да такива, предизвикващи по-сериозни вреди в инфраструктурата. Това съобщи професор Емил Ботев, началник на департамент Сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
Добрата вест е, че епицентърът и процесът, който се развива, е на по-голяма дълбочина - към 15 км. По-голямо влияние на повърхността биха провокирали земетресения с дълбочина 2-4 километра.
Втората добра вест е, че сегашната активизация е в границите на присъщите за последните няколко десетилетия периодически циклични сеизмични прояви с оптимално сходен магнитуд, изясни сеизмологът. Става въпрос за годините 1994-та, 2002-ра, 2004-та, в които в този регион, почти към Крумово, се случваха трусове със съответните поредици с оптимален магнитуд 4.2-4.3.
Оценяваме случилото се като представително държание за региона към Крумово. То е в такива рамки, че не допуска по-силна активизация за момента, доколкото придвижванията на повърхността, които следим с геодезични способи, са фактически с доста невисок порядък и приказват за постепенно струпване на напрежение, което благодарение на такива относително слаби земетресения се разрежда от време на време, счита специалистът.
Имаме по-сериозни учредения да споделяме, че е по-вероятно да не се натрупа доста огромно напрежение, което да докара до известните в миналото през 1928 година пагубни трусове. Натрупването на напрежение става доста постепенно на територията на страната ни, и по-точно на Пловдивския сегмент в Маришката разломна система, сподели професорът.
Зоната към Пловдив остава рискова. Но повтаряемостта на по-силни земетресения отива към хиляди години. Такива са с магнитуд над 6 и 7, която сме наблюдавали по палеосеизмологични данни в дълбочина, провеждани са сходни проучвания по Маришкия разлом. Така че като съберем за територията на цялата страна всичките шест рискови сеизмични зони, се получава статистика към 250-300 години повтаряемост на земетресенията. Според събираните данни излиза, че не би трябвало в доста скоро време да ни се случи мощно земетресение, изясни сеизмологът.
Теоретично заплахата остава, само че в съпоставяне със съседите ситуацията е много по-добра. В Румъния да вземем за пример през 30-40 години стават вранчанските трусове с магнитуд 7-7.5, до момента в който при нас са през 250-300. В Гърция честотата е още по-висока - 50 до 100 години, само че земетресенията са малко по-слаби. Конкретно за Пловдивския сегмент на Маришката разломна зона, в това число и за Чирпанския разлом, повтаряемостта е към 1000 години.
Предстои да се направи оценка за сеизмичната накърнимост на постройките у нас до 2015 година, сподели проф. Ботев.
Предполага се, че постройките, строени в Пловдивско след 1987 година, са обезопасени за 9-10-а степен. Достатъчно консервативни са новите правилници, които се трансформират два пъти от този момент. И всичко, което е издигнато, се допуска теоретично, че би трябвало да издържи.
Имаме разработена система за ранно предизвестие за земетресения. Тя съставлява реалновременен модел на система за ранно предизвестие и е в положение на 10-ата секунда, а дори и по-рано да даде параметри.
Тази система е ситуирана в пограничния регион с Румъния, където стават най-опасните за нас и с най-висока периодичност трусове. Там имаме 8 станции, включени в българо-румънска система. Но тази система не може да спре резултатите от вероятно разрушително земетресение. Тя оказва помощ по-скоро за бързо реагиране на хората, дава им опция да излязат в точния момент от здания с висок риск. Единствено врачанските трусове разрешават това - те са относително на огромно разстояние и след първия сигнал от румънците на 4-5-ата секунда има още 15 секунди до по-енергийно значимите талази, последващи първите. Тези 15 секунди са късмет за хората да излязат и да се спасят, изясни сеизмологът.
Добрата вест е, че епицентърът и процесът, който се развива, е на по-голяма дълбочина - към 15 км. По-голямо влияние на повърхността биха провокирали земетресения с дълбочина 2-4 километра.
Втората добра вест е, че сегашната активизация е в границите на присъщите за последните няколко десетилетия периодически циклични сеизмични прояви с оптимално сходен магнитуд, изясни сеизмологът. Става въпрос за годините 1994-та, 2002-ра, 2004-та, в които в този регион, почти към Крумово, се случваха трусове със съответните поредици с оптимален магнитуд 4.2-4.3.
Оценяваме случилото се като представително държание за региона към Крумово. То е в такива рамки, че не допуска по-силна активизация за момента, доколкото придвижванията на повърхността, които следим с геодезични способи, са фактически с доста невисок порядък и приказват за постепенно струпване на напрежение, което благодарение на такива относително слаби земетресения се разрежда от време на време, счита специалистът.
Имаме по-сериозни учредения да споделяме, че е по-вероятно да не се натрупа доста огромно напрежение, което да докара до известните в миналото през 1928 година пагубни трусове. Натрупването на напрежение става доста постепенно на територията на страната ни, и по-точно на Пловдивския сегмент в Маришката разломна система, сподели професорът.
Зоната към Пловдив остава рискова. Но повтаряемостта на по-силни земетресения отива към хиляди години. Такива са с магнитуд над 6 и 7, която сме наблюдавали по палеосеизмологични данни в дълбочина, провеждани са сходни проучвания по Маришкия разлом. Така че като съберем за територията на цялата страна всичките шест рискови сеизмични зони, се получава статистика към 250-300 години повтаряемост на земетресенията. Според събираните данни излиза, че не би трябвало в доста скоро време да ни се случи мощно земетресение, изясни сеизмологът.
Теоретично заплахата остава, само че в съпоставяне със съседите ситуацията е много по-добра. В Румъния да вземем за пример през 30-40 години стават вранчанските трусове с магнитуд 7-7.5, до момента в който при нас са през 250-300. В Гърция честотата е още по-висока - 50 до 100 години, само че земетресенията са малко по-слаби. Конкретно за Пловдивския сегмент на Маришката разломна зона, в това число и за Чирпанския разлом, повтаряемостта е към 1000 години.
Предстои да се направи оценка за сеизмичната накърнимост на постройките у нас до 2015 година, сподели проф. Ботев.
Предполага се, че постройките, строени в Пловдивско след 1987 година, са обезопасени за 9-10-а степен. Достатъчно консервативни са новите правилници, които се трансформират два пъти от този момент. И всичко, което е издигнато, се допуска теоретично, че би трябвало да издържи.
Имаме разработена система за ранно предизвестие за земетресения. Тя съставлява реалновременен модел на система за ранно предизвестие и е в положение на 10-ата секунда, а дори и по-рано да даде параметри.
Тази система е ситуирана в пограничния регион с Румъния, където стават най-опасните за нас и с най-висока периодичност трусове. Там имаме 8 станции, включени в българо-румънска система. Но тази система не може да спре резултатите от вероятно разрушително земетресение. Тя оказва помощ по-скоро за бързо реагиране на хората, дава им опция да излязат в точния момент от здания с висок риск. Единствено врачанските трусове разрешават това - те са относително на огромно разстояние и след първия сигнал от румънците на 4-5-ата секунда има още 15 секунди до по-енергийно значимите талази, последващи първите. Тези 15 секунди са късмет за хората да излязат и да се спасят, изясни сеизмологът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ