Как трупните кучета разпознават човешки останки?
Трупните кучета ($textit{Cadaver Dogs}$) могат да уловят отчетливата миризма на човешки трупове от купчина отломки или надълбоко подземен. С изключителните си качества тези кучета оказват помощ за възобновяване на жертви на естествени бедствия и даже разкриват закононарушения.
Някои породи, като овчарските кучета, се употребяват по-често като трупни кучета, само че съгласно Клеман Мартин, откривател в Белгийския народен институт по криминалистика и криминология, има единствено една характерност, която изключва съответни породи от тази кариера: спуснати носове (брахицефални породи). Когато кучетата с късоконос дишат, доста въздух влиза в устата им вместо в носа, изяснява Мартин, и това се отразява отрицателно на способността им да откриват молекули на миризмата.
«Ако имате куче със междинна или дълга зурла, няма значение», сподели той.
Въпреки че няма подозрение по отношение на свръхестествените качества на трупните кучета, учените към момента се ровят в химията на разлагането, с цел да схванат какво прави тези кучета толкоз надеждни датчици за трупове.
Подушване на присъщите аромати на труповете
Законовите ограничавания постоянно лимитират съществуването на човешки тела за образование на трупни кучета. Някои страни, като Съединени американски щати, разрешават работата на «ферми за тела», открити пространства, в които криминалистите могат да учат човешките тела, до момента в който се разлагат при разнообразни условия. Тези уреди способстват доста за проучването и образованието на трупни кучета, макар че са мощно контролирани и постоянно са много рестриктивни.
На други места, като Белгия, където фермите за тела са противозаконни, водачите би трябвало да бъдат по-изобретателни в намирането на неща, които биха могли да употребяват за образование на кучетата си. Например, мнозина считат свинската тъкан за най-близкия сурогат на човешката плът и я употребяват за образование на трупни кучета.
Идентифициране на човешки ЛОС (Летливи органични съединения)
В изследване от 2015 година откривателите проучват летливи органични химикали (ЛОС), отделяни от разлагащи се трупове на разнообразни животни, в това число хора, благодарение на масспектрометрия$ 1$. Те откриха близо 500 ЛОС при почти 15 типа, само че единствено осем съединения се разграничават сред прасетата и хората. Сред тези осем пет са открити единствено в човешки остатъци.
«Според мен е невероятно кучетата [трупни] да създадат разлика сред свински и човешки [останки]», сподели Мартин.
Наскоро екипът на Мартин тества способността на четири подготвени трупни кучета да откриват петте неповторими човешки ЛОС$ 2$. Изследователите подготвят смеси с разнообразни концентрации на петте ЛОС с вярата да формулират съвършената химическа примес, която имитира миризмата на разлагащи се трупове – всъщност мъртъв човешки парфюм.
Те откриха сериозни ЛОС (диметил дисулфид), както и долната граница на трупните съединения, които кучетата могат да открият (приблизително 100 ng). Мартин показа, че белгийската полиция в този момент употребява този «парфюм» като спомагателен инструмент за образование на трупни кучета, като оповестява, че оказва помощ на кучетата да бъдат по-прецизни в откриването си.
«Тъй като има единствено пет молекули за научаване, кучетата са по-фокусирани.», сподели Мартин.
Той изясни, че това разрешава на кучетата да претърсват единствено дребни елементи от подготвителната среда, вместо да ревизират цялата област, намалявайки % на подправените позитивни резултати.
Докато първата цел е да се сведат до най-малко подправените негативни резултати, също по този начин е значимо да се лимитират подправените позитивни резултати.
«Когато има мъртвец, задачата е да намерим този мъртвец.», сподели Мартин. Ако в претърсваната зона има и човешки мъртвец, и мъртво прасе и кучетата маркират и двете, «Това е добре, макар че, когато претърсите цяла гора, не желаете кучетата ви да стопират на всеки пет минути.», добави той.
Ампутирани крака като средство за образование
Друг откривател, Рушали Дарган, химик от Университета на Мисисипи, изследва дали ампутираните крака могат да бъдат положително средство за образование на трупни кучета$ 3$. Дарган стартира тази работа, когато е аспирант в Канада. Страната легализира фермите за тела през 2019 година – Шари Форбс, докторантът на Дарган, сътвори и управлява първото оборудване в Канада – само че Дарган сподели, че «етичното приемане на човешка тъкан доста пъти към момента е проблематично отвън Съединени американски щати.». Ампутираните крака, дарени от живи човеци, могат да оказват помощ за заобикаляне на казуса.
В скорошно изследване екипът на Форбс, воден от Дарган, съхранява ампутирани крайници или при стайна температура, в ледник или във фризер. Те разкрили, че трупните кучета, които са били подготвени с човешки остатъци, разпознават позитивно отпуснати крайници при всевъзможни условия към 98% от времето. Това поддържа хипотезата на Дарган, че ампутираните крака в действителност могат да оказват помощ за образованието на трупни кучета.
Когато откривателите проучват ЛОС, освободени от ампутираните крайници при разнообразни условия на разложение, те следят тези, които преди този момент са били свързани с разлагащи се остатъци. Въпреки това, един от видните ЛОС в краката, съхранявани във фризер, евентуално произлиза от упойката, която е доставена по време на интервенцията за ампутация, което допуска, че изискванията на предпазване могат да повлияят на профила на ЛОС.
«Мисля, че водачите би трябвало да образоват трупни кучета на всевъзможни условия за предпазване, тъй като тогава те се учат на разложение, а не на характерни условия за предпазване.», сподели Дарган.
Бъдещето на проучванията
Мартин се надява, че някой ден учените ще могат да схванат по какъв начин молекулите, свързани с трупове, се свързват с рецепторите в кучешкия нос и по какъв начин това свързване от своя страна въздейства върху структурата и химията на молекулите. «Това е много фундаментално, само че мисля, че когато разберем това активиране на рецепторите, ще бъде по-лесно да изберем съответни неща за образование на трупни кучета», сподели той.
Познаването на точните тласъци, които трупните кучета улавят, може също да усъвършенства напъните на откривателите за създаване на «електронни носове». Мартин споделя, че тези химически датчици не са предопределени да заменят трупните кучета, а по-скоро като заместители, които могат да отидат тук-там, които са недостъпни или прекомерно рискови за кучета.
THE SCIENTIST /udigest.eu
Още вести четете в: Живот, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News