Изследване: Трупането на имущество е смисъл на живота за 80% от българите
Трупането на материални богатства е главен приоритет за болшинството българи. Това демонстрира изследване на Института за проучване на обществата и знанието към Българската академия на науките, съобщи Нова.
За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество - постигането на материални цели се е трансформирало в главен приоритет. Данните демонстрират още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, даже в случай че имат някаква изгода. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, в случай че не се опасяват от следствията. Едва 32% считат, че законите у нас са добре написани.
Според проучването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи - 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като обществено пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. 4 на 100 попадат в групата на тези хора, които наложително съблюдават избрани повтарящи се ритуали.
" В момента имаме материално настроено население, само че това не трябва да ни изненадва, тъй като живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени ", сподели пред Нова проф. Емилия Ченгелова, зам.-директор на Институт за проучване на обществата и знанието към Българската академия на науките за това дали българинът е материалист или мечтател, съдейки по данните на Българска академия на науките.
Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, тъй като до момента в който получават междинна заплата от 1000 - 1200 лева, тя посочи, че сънародниците ни няма по какъв начин да бъдат над материалното. " За да мислиш за идеалното, материалното би трябвало да бъде задоволено ", посочи тя.
По думите на проф. Ченгелова българите оцеляват с приходи към линията на бедността. " Други 30-40% са със заплати, които им разрешават да посрещнат месеца, само че единствено толкоз. Ние не би трябвало да се учудваме, а да го приемем като част от нашето всекидневие. Учим се да бъдем пазарно общество ", означи проф. Ченгелова.
За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество - постигането на материални цели се е трансформирало в главен приоритет. Данните демонстрират още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, даже в случай че имат някаква изгода. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, в случай че не се опасяват от следствията. Едва 32% считат, че законите у нас са добре написани.
Според проучването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи - 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като обществено пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. 4 на 100 попадат в групата на тези хора, които наложително съблюдават избрани повтарящи се ритуали.
" В момента имаме материално настроено население, само че това не трябва да ни изненадва, тъй като живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени ", сподели пред Нова проф. Емилия Ченгелова, зам.-директор на Институт за проучване на обществата и знанието към Българската академия на науките за това дали българинът е материалист или мечтател, съдейки по данните на Българска академия на науките.
Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, тъй като до момента в който получават междинна заплата от 1000 - 1200 лева, тя посочи, че сънародниците ни няма по какъв начин да бъдат над материалното. " За да мислиш за идеалното, материалното би трябвало да бъде задоволено ", посочи тя.
По думите на проф. Ченгелова българите оцеляват с приходи към линията на бедността. " Други 30-40% са със заплати, които им разрешават да посрещнат месеца, само че единствено толкоз. Ние не би трябвало да се учудваме, а да го приемем като част от нашето всекидневие. Учим се да бъдем пазарно общество ", означи проф. Ченгелова.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ