Най-ясните знаци, че сте работохолици и защо това не е добре за вас
Трудолюбието постоянно е било един от основните добродетели на индивида. Всеки от нас е чувал от детството си за изгодата от труда, за нуждата цялостен живот старателно и добросъвестно да работиш. Естествено, и за вредата от мързела и бездействието.
За страдание хората, които са надалеч от логиката на психиката, мъчно виждат разликата сред трудолюбието и патологичната взаимозависимост от работата. Всъщност задоволително е единствено да започнеш да се престараваш, да си вземеш работа за у дома, да свикнеш да се задържаш по-дълго в офиса или да се откажеш от отпуската и към този момент си хванал първите признаци на работохолизма.
Ако постоянно оставате след края на работното си време в офиса, работите вкъщи, в кафето или през уикендите, в случай че не можете да живеете без служебния си телефон, в случай че рядко си взимате отпуска под предлог, че компанията ще банкрутира без вашия труд, в случай че забравяте, че работата не е всичко на този свят и постоянно пренебрегвате фамилията си поради нея, значи несъмнено имате проблем с работохолизма.
Претоварването с работа към момента не значи безусловно, че човек е работохолик, само че точно това е в основата на казуса. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а " просто работливият " човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.
Между работохолизма и алкохолизма има много общи черти. Например, както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, с цел да може постоянно една да му е подръка, по този начин и работохоликът употребява всеки свободен миг - даже до момента в който изчаква опашката за тоалетната, с цел да си ревизира мейла.
Други отличителни черти на работохолика са:
• Нежелание да се трансферира работа на другите - работохоликът желае да управлява всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора отвън работата - той не вижда смисъл и не може да беседва за нищо друго с изключение на за своята работа, в краен случай - за тази на другите.
• Опит да трансформира даже и заниманието в работа.
Паническите офанзиви и тревогата са точно признаците, които демонстрират, че губим надзор, което е най-големия боязън за работохолика. Подсъзнанието ни изиграва смешка и макар целия блян към надзор в действителност ние го губим по време на една паническа офанзива. И преди да стигнем до сходни неприятни прекарвания, можем ли да вземем контрола в свои ръце и да си дадем отмора? Ако сте познали себе си даже в част от горните избрания, наложително го направете!
