Асен Кукушев: Актьор по образование, понякога и по професия
Трудно му е да отговори на въпроса какво тъкмо работи или може би има проблем с това от кое място да стартира. Вероятно сте попадали на някой от влоговете му, в които разяснява протичащото се в телевизионното риалити “Ергенът ”, или сте чували песните на групата RDMK, в която взе участие.
Децата може би познават гласа му, в случай че са гледали анимационните сериали “Алвиннн! и катеричоците ” или “Трансформърс ”.
В случай, че въпреки всичко не знаете кой е Асен Кукушев, в този момент ще ви срещнем с него. Той е артист по обучение, от време на време и по специалност. Преподава актьорско майсторство на британски език в частното учебно заведение Fusion. Знае какво е езикова преграда от първо лице - схваща, когато прави магистратурата си в Лондон, само че за това след това.
Асен е вторият ни участник в поредицата с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край) ”. Heineken Silver e супер освежаваща бира - също като положителната история.
Heineken Silver минава през развой на ледено студено отлежаване при -1° C. Резултатът? Достъпен и неповторим първокачествен лагер с 4% алкохол и пресен и тънък край с присъщия плодов мирис на Heineken Original.
Кое ти е най-приятно всичките ти занимания? Къде се чувстваш най-себе си в нещата, които правиш?
Да стартира оттова, че на всички места, където имам своята аудитория, се усещам добре. Така че на сцената - в театъра или когато имам участия с RDMK.
Контактът с публиката и това, че си съумял да оставиш някаква диря в най-малко един или трима индивида, те прави важен.
Учил си известно време в Лондон, беше ли потребен престоят ти там?
Това беше най-полезното нещо, което ми се е случвало до този миг. Казвам даже, че това беше моята казарма. Заминах благодарение на фамилията си, само че бях безусловно самичък.
Това, което съм сега като актьор, се зароди там – моята убеденост, способността и желанието да бъда на сцената. Но най-много увереността, тъй като преди този момент я нямах.
Кои хора запомни от престоя си?
Аз съм блажен, че в живота си срещам непрекъснато доста мощни дами - като се стартира от баба ми, та майка ми, която ни е отгледала с брат ми, Снежина Петрова и Цветана Манева в “Нов български университет ” и Андреа Брукс в East 15 Acting School (в Лондон, Великобритания).
Андреа Брукс е дамата, от която зависеше аз да отида да изучавам в класа по актьорско майсторство, който е единствено за англичани или британци. Понеже те малко мъчно позволяват външни хора, имаше специфичен курс за чужденци и аз трябваше да бъда там. Но на никое място не видях предписание, че не мога да аплайвам за другия курс - и взех решение да опитвам.
В духа на нашите истории - пробваш и нещата могат да се объркат. (бел. авт.. Гледайте видеото с Асен и ще разберете какво има поради.) Но не се объркаха.
Андреа Брукс има афинитет към нашия завършек на Европа и евентуално си е помислила: Това момче е от България, желая да бъде в нашия клас, тъй като нуждая се от хора от този край. И по този начин ме одобри да изучавам и да се развъртвам.
Ти знаеше ли толкоз добре британски тогава? Имаше ли някаква преграда с езика или друга?
Мислил съм сигурно, че зная британски. Уча езика от 6-годишен, само че не бях излизал в чужбина, с цел да го упражнявам. Въпреки това някак си доста естествено пристигна. Мнозина, когато отидат в Англия, споделят, че доста постоянно не схващат хората, тъй като един е от Ливърпул, различен е от Нюкасъл, трети е от Лондон… Акцентите им са ужасно разнообразни и мъчно може да се разбере човек с тях от време на време, само че аз нямах този проблем.
Всички ме питаха дали съм от Америка, тъй като ние растяхме с американски филми, американски детски, слушахме американска музика и някак си моят акцент беше по-скоро американски. После леко се трансформира и стана по-британски - не задоволително английски за някои мои преподаватели, само че в последна сметка мъчно можем да избягаме от себе си.
Езикът не ми беше проблем, а и хората, моите другари, ме одобриха с отворени прегръдки. Помогнаха ми.
Как стигна до това в този момент да коментираш инфлуенсъри и хора от екрана?
Преди да стартираме с Youtube канала, това беше нещо, което всеки по този начин или другояче прави - събираме се, сядаме на маса и си разясняваме всеки какво е гледал по малкия екран или другаде.
Аз бях почнал да разясня първо текстове на британски песни, тъй като, нали към този момент казахме, че съм доста добър с британския, а постоянно българските музиканти отнасят рецензии, че пеят глупави текстове. Така седнах и направих разбор на песента на Риана “B*tch Better Have My Money ” и се оказа, че доста от нещата, които слушаме на непознат език, също могат да звучат “просташки ” като някои български текстове.
Този формат мен ужасно доста ме забавлява. Гледам американски шоупрограми като Saturday Night Live да вземем за пример, където двама души сядат на бюро и разясняват какво се е случило в Америка и света през миналата седмица.
Как определяш стила си?
Аз съм язвителен, само че проучвам и разясня дейностите на хората, които са тяхно решение. Ако някой човек наподобява по избран метод и не е в силата му да го промени, аз няма да кажа:,,Този е противен “ или,,Този е цялостен “,,,Този е слаб “.
Това е на ниска цена, доста ниска топка.
Коментирам решенията, които хората взимат умишлено. Понякога в тези формати решенията са странни и самите участници, които са поканени, са по-крайни в своя изказ или държание. Но аз само и единствено проучвам.
Наскоро една дама ми изпрати известие:,,Никога не съм те харесвала, не знам за какво, само че откогато стартира да се гавриш с хората, от този момент те одобрявам “. Аз ѝ написах:,,Благодаря доста за вниманието, само че в случай че вие мислите, че аз се гавря с хората, значи имаме някъде недоразумение по трасето “
Кои са ти най-гледаните епизоди?
Не е изненадващо, че са тези, които са отдадени на ‘‘Ергенът “ - изключително тези, в които ергенът и финалистката доста се обичат, предлага се брак и такива работи.
Гледа се много и когато се случват някакви кавги, или откакто е оповестена дълго чаканата вест кой ще е новият Ерген.
Защото, става известно, има значими неща, има по-важни неща, само че ‘‘Ергенът “ е от горната страна, имайте го поради.
Ти какво мислиш в действителност за формата и концепцията на предаването?
Хубав опит е, само че защото това е реалити телевизия, се опростяват и опошляват по този начин нещата, че да може оптимално бързо да стигнат до хората. Никой не обича да мисли прекомерно доста, до момента в който гледа телевизия или сърфира в обществените мрежи. Не го споделям отрицателно, само че ние в този момент желаеме бързи форми. ТикТок наличие в 15 секунди, рийл в 20 секунди, в Youtube също има “shorts ” (кратки видеа - б.р.)
Телевизията работи с клишета, няма по какъв начин, с цел да може бързо да стигне до хората и те бързо да възприемат. Така че форматът за мен е прекомерно банален, шаблонизиран.
Музиката по какъв начин се развива?
Музиката се развива отлично. Имахме значително пътувания с групата RDMK из страната. Пяхме по плажни заведения, питейни заведения и така нататък
Напоследък ми прави усещане, че хората идват, с цел да слушат доста от огромните ни шлагери “Бича си Айляк “, ‘‘Дневен ред “ (с Оги 23), ‘‘Един-два шота “, само че и с цел да чуят какво ние си приказваме сред песните. Може би това е специфичното, което имаме - или аз най-малко по този начин си мисля - няма никаква отдалеченост сред нас и хората. Става ни неловко, в случай че я има, по тази причина си приказваме нашите си нелепости и по този начин ги въвличаме в пърформанса.
Правил ли си стендъп комеди? Би ли се видял в тази роля?
Не съм, това е доста мъчно. Представял съм си го доста пъти, тъй като виждам стендъп комеди и се кефя доста, само че в действителност е сложна работа.
Ако подходиш отговорно, ти би трябвало да подготвиш материал за най-малко половин час. Истински положителните стендъп комици нямат шегичка, шегичка, шегичка, край. Те имат линия, която върви през целия пърформанс – осмата смешка се връща и поддържа за какво е смешна първата, има драматургия. Това си е театрално изкуство, тъй че нямам още смелостта да го направя..
Някой от публиката може и да те уцели с бира, това също е част от стендъп комедията.
Зависи каква е, аз мога да я изпия, само че да. Не ме е боязън. Реакцията на публиката ме храни, кефи.
Някой ден ще го направя несъмнено, само че още малко ще посменям пелени, да се научи детето да употребява гърне най-малко и тогава ще имам време.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Локация: бар " Шрьодингерс "
Децата може би познават гласа му, в случай че са гледали анимационните сериали “Алвиннн! и катеричоците ” или “Трансформърс ”.
В случай, че въпреки всичко не знаете кой е Асен Кукушев, в този момент ще ви срещнем с него. Той е артист по обучение, от време на време и по специалност. Преподава актьорско майсторство на британски език в частното учебно заведение Fusion. Знае какво е езикова преграда от първо лице - схваща, когато прави магистратурата си в Лондон, само че за това след това.
Асен е вторият ни участник в поредицата с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край) ”. Heineken Silver e супер освежаваща бира - също като положителната история.
Heineken Silver минава през развой на ледено студено отлежаване при -1° C. Резултатът? Достъпен и неповторим първокачествен лагер с 4% алкохол и пресен и тънък край с присъщия плодов мирис на Heineken Original.
Кое ти е най-приятно всичките ти занимания? Къде се чувстваш най-себе си в нещата, които правиш?
Да стартира оттова, че на всички места, където имам своята аудитория, се усещам добре. Така че на сцената - в театъра или когато имам участия с RDMK.
Контактът с публиката и това, че си съумял да оставиш някаква диря в най-малко един или трима индивида, те прави важен.
Учил си известно време в Лондон, беше ли потребен престоят ти там?
Това беше най-полезното нещо, което ми се е случвало до този миг. Казвам даже, че това беше моята казарма. Заминах благодарение на фамилията си, само че бях безусловно самичък.
Това, което съм сега като актьор, се зароди там – моята убеденост, способността и желанието да бъда на сцената. Но най-много увереността, тъй като преди този момент я нямах.
Кои хора запомни от престоя си?
Аз съм блажен, че в живота си срещам непрекъснато доста мощни дами - като се стартира от баба ми, та майка ми, която ни е отгледала с брат ми, Снежина Петрова и Цветана Манева в “Нов български университет ” и Андреа Брукс в East 15 Acting School (в Лондон, Великобритания).
Андреа Брукс е дамата, от която зависеше аз да отида да изучавам в класа по актьорско майсторство, който е единствено за англичани или британци. Понеже те малко мъчно позволяват външни хора, имаше специфичен курс за чужденци и аз трябваше да бъда там. Но на никое място не видях предписание, че не мога да аплайвам за другия курс - и взех решение да опитвам.
В духа на нашите истории - пробваш и нещата могат да се объркат. (бел. авт.. Гледайте видеото с Асен и ще разберете какво има поради.) Но не се объркаха.
Андреа Брукс има афинитет към нашия завършек на Европа и евентуално си е помислила: Това момче е от България, желая да бъде в нашия клас, тъй като нуждая се от хора от този край. И по този начин ме одобри да изучавам и да се развъртвам.
Ти знаеше ли толкоз добре британски тогава? Имаше ли някаква преграда с езика или друга?
Мислил съм сигурно, че зная британски. Уча езика от 6-годишен, само че не бях излизал в чужбина, с цел да го упражнявам. Въпреки това някак си доста естествено пристигна. Мнозина, когато отидат в Англия, споделят, че доста постоянно не схващат хората, тъй като един е от Ливърпул, различен е от Нюкасъл, трети е от Лондон… Акцентите им са ужасно разнообразни и мъчно може да се разбере човек с тях от време на време, само че аз нямах този проблем.
Всички ме питаха дали съм от Америка, тъй като ние растяхме с американски филми, американски детски, слушахме американска музика и някак си моят акцент беше по-скоро американски. После леко се трансформира и стана по-британски - не задоволително английски за някои мои преподаватели, само че в последна сметка мъчно можем да избягаме от себе си.
Езикът не ми беше проблем, а и хората, моите другари, ме одобриха с отворени прегръдки. Помогнаха ми.
Как стигна до това в този момент да коментираш инфлуенсъри и хора от екрана?
Преди да стартираме с Youtube канала, това беше нещо, което всеки по този начин или другояче прави - събираме се, сядаме на маса и си разясняваме всеки какво е гледал по малкия екран или другаде.
Аз бях почнал да разясня първо текстове на британски песни, тъй като, нали към този момент казахме, че съм доста добър с британския, а постоянно българските музиканти отнасят рецензии, че пеят глупави текстове. Така седнах и направих разбор на песента на Риана “B*tch Better Have My Money ” и се оказа, че доста от нещата, които слушаме на непознат език, също могат да звучат “просташки ” като някои български текстове.
Този формат мен ужасно доста ме забавлява. Гледам американски шоупрограми като Saturday Night Live да вземем за пример, където двама души сядат на бюро и разясняват какво се е случило в Америка и света през миналата седмица.
Как определяш стила си?
Аз съм язвителен, само че проучвам и разясня дейностите на хората, които са тяхно решение. Ако някой човек наподобява по избран метод и не е в силата му да го промени, аз няма да кажа:,,Този е противен “ или,,Този е цялостен “,,,Този е слаб “.
Това е на ниска цена, доста ниска топка.
Коментирам решенията, които хората взимат умишлено. Понякога в тези формати решенията са странни и самите участници, които са поканени, са по-крайни в своя изказ или държание. Но аз само и единствено проучвам.
Наскоро една дама ми изпрати известие:,,Никога не съм те харесвала, не знам за какво, само че откогато стартира да се гавриш с хората, от този момент те одобрявам “. Аз ѝ написах:,,Благодаря доста за вниманието, само че в случай че вие мислите, че аз се гавря с хората, значи имаме някъде недоразумение по трасето “
Кои са ти най-гледаните епизоди?
Не е изненадващо, че са тези, които са отдадени на ‘‘Ергенът “ - изключително тези, в които ергенът и финалистката доста се обичат, предлага се брак и такива работи.
Гледа се много и когато се случват някакви кавги, или откакто е оповестена дълго чаканата вест кой ще е новият Ерген.
Защото, става известно, има значими неща, има по-важни неща, само че ‘‘Ергенът “ е от горната страна, имайте го поради.
Ти какво мислиш в действителност за формата и концепцията на предаването?
Хубав опит е, само че защото това е реалити телевизия, се опростяват и опошляват по този начин нещата, че да може оптимално бързо да стигнат до хората. Никой не обича да мисли прекомерно доста, до момента в който гледа телевизия или сърфира в обществените мрежи. Не го споделям отрицателно, само че ние в този момент желаеме бързи форми. ТикТок наличие в 15 секунди, рийл в 20 секунди, в Youtube също има “shorts ” (кратки видеа - б.р.)
Телевизията работи с клишета, няма по какъв начин, с цел да може бързо да стигне до хората и те бързо да възприемат. Така че форматът за мен е прекомерно банален, шаблонизиран.
Музиката по какъв начин се развива?
Музиката се развива отлично. Имахме значително пътувания с групата RDMK из страната. Пяхме по плажни заведения, питейни заведения и така нататък
Напоследък ми прави усещане, че хората идват, с цел да слушат доста от огромните ни шлагери “Бича си Айляк “, ‘‘Дневен ред “ (с Оги 23), ‘‘Един-два шота “, само че и с цел да чуят какво ние си приказваме сред песните. Може би това е специфичното, което имаме - или аз най-малко по този начин си мисля - няма никаква отдалеченост сред нас и хората. Става ни неловко, в случай че я има, по тази причина си приказваме нашите си нелепости и по този начин ги въвличаме в пърформанса.
Правил ли си стендъп комеди? Би ли се видял в тази роля?
Не съм, това е доста мъчно. Представял съм си го доста пъти, тъй като виждам стендъп комеди и се кефя доста, само че в действителност е сложна работа.
Ако подходиш отговорно, ти би трябвало да подготвиш материал за най-малко половин час. Истински положителните стендъп комици нямат шегичка, шегичка, шегичка, край. Те имат линия, която върви през целия пърформанс – осмата смешка се връща и поддържа за какво е смешна първата, има драматургия. Това си е театрално изкуство, тъй че нямам още смелостта да го направя..
Някой от публиката може и да те уцели с бира, това също е част от стендъп комедията.
Зависи каква е, аз мога да я изпия, само че да. Не ме е боязън. Реакцията на публиката ме храни, кефи.
Някой ден ще го направя несъмнено, само че още малко ще посменям пелени, да се научи детето да употребява гърне най-малко и тогава ще имам време.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Локация: бар " Шрьодингерс "
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ