Ева Майдел: Европа да преосмисли отношенията си с Китай
Трудно можеш да си партнираш с такава страна и в случай че го правиш, би трябвало да си квалифициран за всички вероятни опасности, сподели евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП
Още акценти от изявлението:
В мирния проект на Пекин не се осъжда съветската експанзия против Украйна - това подсказва негласна поддръжка Европейски Съюз изостава от Съединени американски щати за цялостна тактика по отношение на Китай, а той не се задоволява единствено с доминация в Азия - показва световни упоритости Очаквам отговори от “Мета ” кой ще модерира наличието в българската секция на фейсбук след новината, че това няма да се извършва от “Телъс ”
- През 2007 година навръх Конференцията по сигурността в Мюнхен съветският президент Владимир Путин с изострен звук подлага на критика разширението на НАТО на Изток. И от този момент сме очевидци на по-различно държание от страна на Русия. Как наподобява светът 16 години по-късно през призмата на един от най-високите конгреси за световна сигурност?
- С тази тирада Путин скъса със Запада. 16 години по-късно той действително извърши това, за което говореше. Затова в този момент е значимо да слушаме и да се приготвяме, когато приказва Китай.
Днес светът е доста по-непредвидим, в сравнение с си мислехме до неотдавна. Влиянието и тежестта на Европа са все по-малки и в случай че не променим метода си, ще останем районен, а не международен фактор. В ход са фрапантни и бързи геополитически промени. Китай не се задоволява единствено с доминация в Азия, а показва упоритост и съответни дейности по целия свят, в това число предлага проект за излаз от войната в Украйна. Държави като Индия развиват съзнание за суперсили.
Те употребяват освен повишената си икономическа мощ, само че и разхлабването на въздействието и доверието в интернационалните организации като Организация на обединените нации, Световната комерсиална организация, договорите за съвместен надзор на въоръжението, с цел да се нареждат като световен състезател.
- Значи наред с войната в Украйна връзките с Пекин се обрисуват като ново предизвикателство в областта на сигурността?
- Както загатнах, Европа би трябвало да бъде доста деликатна и да премисли взаимоотношенията си с Китай. В Мюнхен китайският външен министър съобщи, че Китай приема Тайван за част от своята територия. Все по-сериозни са опасенията, че това може да докара до потребление на мощ от Пекин и нов боен спор. Това е проблем за Европа, тъй като би означавало съществени търговски проблеми поради възможни наказания към Китай, както и големи усложнения и забавяния при производството на всякаква електроника и коли, тъй като Тайван към момента е незаобиколим експортьор на микрочипове.
Но сигурността към този момент се гледа и през други призми. Войната в Украйна докара до непредвидена мигрантска вълна в Европейски Съюз. Също по този начин и до блокиране на износа на жито и оттова до дефицит на храна в Африка и други елементи на света. Много от металите, нужни за произвеждане на акумулатори, слънчеви панели, вятърни електроцентрали се добиват в страни като Китай, Индонезия, Конго. Ако по някаква причина доставките се нарушат, това ще докара до големи проблеми за Европа, тъй като ще би трябвало да променяме енергийната си тактика още веднъж, както направихме след прекъсването на газа от Русия през 2022 година Миграцията към Европа продължава да е гореща тематика също.
- Именно поради бързо изменящия се свят стои въпросът като какъв би трябвало да възприемаме Китай - като сътрудник или като съперник?
- Европа изостава от Съединени американски щати във връзка с цялостна тактика за връзките с Китай, която да включва и разнообразни сюжети. Ако допреди няколко десетилетия Китай трябваше да се прегледа единствено от търговско-икономически аспект, през днешния ден това не е задоволително. Китай е главен световен състезател, и то все по-амбициозен, в областта на технологиите. Не приказваме единствено за крайни артикули и услуги, а за софтуерна инфраструктура и редки естествени материали, от които има потребност всяка софтуерна компания по света.
От една страна, е нужно в Европейски Съюз да се преглеждат китайските вложения, тъй като постоянно тяхната скрита цел е да се присвои дадена измислена в Европа технология и след това да се употребява всеобщо за китайско произвеждане, което да задуши стопански европейския оригинал. Китайското схващане за преборване с конкуренцията не се базира на европейското схващане за по-висока успеваемост на производството или по-добър артикул. В основни браншове като технологиите държавната интервенция е директна, съвсем неограничена и не всеки път лоялна единствено и единствено да се обезпечи световно преимущество на китайската компания.
Трудно можеш да си партнираш с такава страна и в случай че го правиш, би трябвало да си квалифициран за всички вероятни опасности.
- След дълго безмълвие Пекин показа и своята идея за кротичък проект в Украйна. Какво смятате за него?
- В този проект Китай не споделя най-важното, което Украйна и Западът желаят да чуят – да осъди съветската експанзия. Докато мълчат по този въпрос, което подсказва негласна поддръжка за нападателя, посланията на Пекин не могат да доведат до действителна смяна в обстановката в Украйна. Ако Китай се произнесе против съветската експанзия, това ще е доста мощен знак в Кремъл, че не могат да разчитат на никого с изключение на на себе си, и може да докара до по-голяма подготвеност за прекъсване на войната.
Самият проект на Китай, състоящ се от 12 точки, е по-скоро ориентиран към Съединени американски щати и Европа с апели военните блокове да не се уголемяват и да се преустановят глобите.
- Въпреки че Русия не бе поканена, на срещата в Мюнхен са участвали представители на съветската съпротива и гражданско общество. Кои участваха и по какъв начин виждат те обстановката година след войната?
- Има съвсем цялостно единогласие, че глобите работят и понижават способността на Русия да води война и развива стопанската система си. Общото мнение от двете страни на Атлантическия океан е, че безапелационната поддръжка за Украйна, включително военна помощ, би трябвало да продължи. Европа не може да си разреши Русия да победи.
В Мюнхен бяха някогашният международен първенец по шахмат и изтъкнат критик на режима на Путин – Гари Каспаров, дъщерята на убития съветски опозиционер Борис Немцов – Жана Немцова, основателката на най-старата съветска правозащитна организация “Мемориал ” – Ирина Шчербакова. Хора като тях ни оказват помощ да разберем мисленето и динамичността в съветското общество, само че и измежду държавния хайлайф. В диалозите, които съм имала с Гари Каспаров, се пробвам да схвана по какъв начин най-ефективно европейците можем да помогнем на хората в Русия, които желаят да живеят свободно – без война и наказания, без властническия режим на Путин.
- Според отчет на Европейския съвет за външна политика Западният алианс остава единен в поддръжката си за Украйна, само че страните отвън него избират бърз завършек на войната, даже в случай че това значи Украйна да отстъпи територията си на Русия. Това разминаване в упованията до какво ще докара в кратковременен и дълготраен проект?
- Тази наклонност я следя през цялото време на войната. Но действителността е, че сега към момента няма диалог по какъв начин може да наподобява мирът. Русия не демонстрира никакво предпочитание да седне на масата за договаряния. Разговорът за мир може да стартира единствено когато Русия го изиска и покаже, че е схванала, че с експанзия не може да завоюва.
Западът не може да допусне Украйна да загуби, тъй като европейските водачи осъзнават, че нашите страни ще са по-слаби във всяко отношение, в случай че Украйна загуби. Много неща, които единствено преди година изглеждаха невъзможни, през днешния ден се случват. Никой не вярваше, че Украйна ще издържи на мощната съветска офанзива толкоз дълго, никой не си представяше, че Германия ще стартира да изпраща свои танкове да водят война. Така че аз считам, че в Европа, като се изключи няколко страни, измежду които България, има доста ясно схващане какво се случва и какво би трябвало да се направи. Историята се помни добре, старите неточности няма да бъдат повторени.
- Ролята на обществените мрежи се усили след началото на войната. Имаше ли представители на обществените медии на конференцията?
- В обществените мрежи се води не по-малко проведена и яростна война от Кремъл. Те поставят големи старания да манипулират обществата в Европа и по този метод да ги накарат да окажат напън върху своите държавни управления да не изпращат оръжия и помощ на Украйна. Този сюжет сработи в България и докара до срамната обстановка, в която държавните управления на Кирил Петков и служебното на Румен Радев не изпратиха военна помощ на Украйна.
В Мюнхен и Давос продължих диалозите си с представители на притежателя на фейсбук – “Мета ”, които се ангажираха да създадат разяснителна акция в България по какъв начин работи модерацията във фейсбук. След новината от последните дни, че модерирането на български към този момент няма да се извършва от “Телъс ”, ги попитах дали това е правилно и кой ще дава отговор занапред нататък за българската секция. Очаквам отговорите им, с цел да продължим дейностите по възстановяване на модерацията.
- А целите от конференцията по сигурността в Мюнхен съответстват ли с тези от Международния стопански конгрес в Давос?
- Това са двата стратегически форума, които чертаят главните цели в областта на стопанската система и сигурността. На тях се оформят главните цели, които демократичният свят си слага в идващите години.
От европейска позиция би трябвало да си дадем сметка, че съвсем всички, проблеми, пред които сме изправени – война, енергийна рецесия, инфлация, политическа неустойчивост, се коренят в опитите на Русия да дестабилизира Украйна и Европа. Затова през 2023 година главната ни задача би трябвало да е да се опитаме както можем да подкрепим Украйна, с цел да победи. В противоположен случай проблемите ни ще се задълбочат. Колкото по-бързо войната завърши с евакуиране на съветските елементи от територията на Украйна, толкоз по-предвидима ще е политиката на Европа във всяка една сфера – политическа, икономическа, обществена.
CV
Ева Майдел е родена през 1986 година в София
Бакалавър по интернационалните връзки в университета “Джон Кабот ” в Рим
Специализира в Харвардския и Оксфордския университет
От 2014 година е евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ
Член на комисията по индустрия, проучвания и енергетика и на специфичната комисия по въпросите на изкуствения разсъдък
Заместник в комисията по стопански и парични въпроси
Още акценти от изявлението:
В мирния проект на Пекин не се осъжда съветската експанзия против Украйна - това подсказва негласна поддръжка Европейски Съюз изостава от Съединени американски щати за цялостна тактика по отношение на Китай, а той не се задоволява единствено с доминация в Азия - показва световни упоритости Очаквам отговори от “Мета ” кой ще модерира наличието в българската секция на фейсбук след новината, че това няма да се извършва от “Телъс ”
- През 2007 година навръх Конференцията по сигурността в Мюнхен съветският президент Владимир Путин с изострен звук подлага на критика разширението на НАТО на Изток. И от този момент сме очевидци на по-различно държание от страна на Русия. Как наподобява светът 16 години по-късно през призмата на един от най-високите конгреси за световна сигурност?
- С тази тирада Путин скъса със Запада. 16 години по-късно той действително извърши това, за което говореше. Затова в този момент е значимо да слушаме и да се приготвяме, когато приказва Китай.
Днес светът е доста по-непредвидим, в сравнение с си мислехме до неотдавна. Влиянието и тежестта на Европа са все по-малки и в случай че не променим метода си, ще останем районен, а не международен фактор. В ход са фрапантни и бързи геополитически промени. Китай не се задоволява единствено с доминация в Азия, а показва упоритост и съответни дейности по целия свят, в това число предлага проект за излаз от войната в Украйна. Държави като Индия развиват съзнание за суперсили.
Те употребяват освен повишената си икономическа мощ, само че и разхлабването на въздействието и доверието в интернационалните организации като Организация на обединените нации, Световната комерсиална организация, договорите за съвместен надзор на въоръжението, с цел да се нареждат като световен състезател.
- Значи наред с войната в Украйна връзките с Пекин се обрисуват като ново предизвикателство в областта на сигурността?
- Както загатнах, Европа би трябвало да бъде доста деликатна и да премисли взаимоотношенията си с Китай. В Мюнхен китайският външен министър съобщи, че Китай приема Тайван за част от своята територия. Все по-сериозни са опасенията, че това може да докара до потребление на мощ от Пекин и нов боен спор. Това е проблем за Европа, тъй като би означавало съществени търговски проблеми поради възможни наказания към Китай, както и големи усложнения и забавяния при производството на всякаква електроника и коли, тъй като Тайван към момента е незаобиколим експортьор на микрочипове.
Но сигурността към този момент се гледа и през други призми. Войната в Украйна докара до непредвидена мигрантска вълна в Европейски Съюз. Също по този начин и до блокиране на износа на жито и оттова до дефицит на храна в Африка и други елементи на света. Много от металите, нужни за произвеждане на акумулатори, слънчеви панели, вятърни електроцентрали се добиват в страни като Китай, Индонезия, Конго. Ако по някаква причина доставките се нарушат, това ще докара до големи проблеми за Европа, тъй като ще би трябвало да променяме енергийната си тактика още веднъж, както направихме след прекъсването на газа от Русия през 2022 година Миграцията към Европа продължава да е гореща тематика също.
- Именно поради бързо изменящия се свят стои въпросът като какъв би трябвало да възприемаме Китай - като сътрудник или като съперник?
- Европа изостава от Съединени американски щати във връзка с цялостна тактика за връзките с Китай, която да включва и разнообразни сюжети. Ако допреди няколко десетилетия Китай трябваше да се прегледа единствено от търговско-икономически аспект, през днешния ден това не е задоволително. Китай е главен световен състезател, и то все по-амбициозен, в областта на технологиите. Не приказваме единствено за крайни артикули и услуги, а за софтуерна инфраструктура и редки естествени материали, от които има потребност всяка софтуерна компания по света.
От една страна, е нужно в Европейски Съюз да се преглеждат китайските вложения, тъй като постоянно тяхната скрита цел е да се присвои дадена измислена в Европа технология и след това да се употребява всеобщо за китайско произвеждане, което да задуши стопански европейския оригинал. Китайското схващане за преборване с конкуренцията не се базира на европейското схващане за по-висока успеваемост на производството или по-добър артикул. В основни браншове като технологиите държавната интервенция е директна, съвсем неограничена и не всеки път лоялна единствено и единствено да се обезпечи световно преимущество на китайската компания.
Трудно можеш да си партнираш с такава страна и в случай че го правиш, би трябвало да си квалифициран за всички вероятни опасности.
- След дълго безмълвие Пекин показа и своята идея за кротичък проект в Украйна. Какво смятате за него?
- В този проект Китай не споделя най-важното, което Украйна и Западът желаят да чуят – да осъди съветската експанзия. Докато мълчат по този въпрос, което подсказва негласна поддръжка за нападателя, посланията на Пекин не могат да доведат до действителна смяна в обстановката в Украйна. Ако Китай се произнесе против съветската експанзия, това ще е доста мощен знак в Кремъл, че не могат да разчитат на никого с изключение на на себе си, и може да докара до по-голяма подготвеност за прекъсване на войната.
Самият проект на Китай, състоящ се от 12 точки, е по-скоро ориентиран към Съединени американски щати и Европа с апели военните блокове да не се уголемяват и да се преустановят глобите.
- Въпреки че Русия не бе поканена, на срещата в Мюнхен са участвали представители на съветската съпротива и гражданско общество. Кои участваха и по какъв начин виждат те обстановката година след войната?
- Има съвсем цялостно единогласие, че глобите работят и понижават способността на Русия да води война и развива стопанската система си. Общото мнение от двете страни на Атлантическия океан е, че безапелационната поддръжка за Украйна, включително военна помощ, би трябвало да продължи. Европа не може да си разреши Русия да победи.
В Мюнхен бяха някогашният международен първенец по шахмат и изтъкнат критик на режима на Путин – Гари Каспаров, дъщерята на убития съветски опозиционер Борис Немцов – Жана Немцова, основателката на най-старата съветска правозащитна организация “Мемориал ” – Ирина Шчербакова. Хора като тях ни оказват помощ да разберем мисленето и динамичността в съветското общество, само че и измежду държавния хайлайф. В диалозите, които съм имала с Гари Каспаров, се пробвам да схвана по какъв начин най-ефективно европейците можем да помогнем на хората в Русия, които желаят да живеят свободно – без война и наказания, без властническия режим на Путин.
- Според отчет на Европейския съвет за външна политика Западният алианс остава единен в поддръжката си за Украйна, само че страните отвън него избират бърз завършек на войната, даже в случай че това значи Украйна да отстъпи територията си на Русия. Това разминаване в упованията до какво ще докара в кратковременен и дълготраен проект?
- Тази наклонност я следя през цялото време на войната. Но действителността е, че сега към момента няма диалог по какъв начин може да наподобява мирът. Русия не демонстрира никакво предпочитание да седне на масата за договаряния. Разговорът за мир може да стартира единствено когато Русия го изиска и покаже, че е схванала, че с експанзия не може да завоюва.
Западът не може да допусне Украйна да загуби, тъй като европейските водачи осъзнават, че нашите страни ще са по-слаби във всяко отношение, в случай че Украйна загуби. Много неща, които единствено преди година изглеждаха невъзможни, през днешния ден се случват. Никой не вярваше, че Украйна ще издържи на мощната съветска офанзива толкоз дълго, никой не си представяше, че Германия ще стартира да изпраща свои танкове да водят война. Така че аз считам, че в Европа, като се изключи няколко страни, измежду които България, има доста ясно схващане какво се случва и какво би трябвало да се направи. Историята се помни добре, старите неточности няма да бъдат повторени.
- Ролята на обществените мрежи се усили след началото на войната. Имаше ли представители на обществените медии на конференцията?
- В обществените мрежи се води не по-малко проведена и яростна война от Кремъл. Те поставят големи старания да манипулират обществата в Европа и по този метод да ги накарат да окажат напън върху своите държавни управления да не изпращат оръжия и помощ на Украйна. Този сюжет сработи в България и докара до срамната обстановка, в която държавните управления на Кирил Петков и служебното на Румен Радев не изпратиха военна помощ на Украйна.
В Мюнхен и Давос продължих диалозите си с представители на притежателя на фейсбук – “Мета ”, които се ангажираха да създадат разяснителна акция в България по какъв начин работи модерацията във фейсбук. След новината от последните дни, че модерирането на български към този момент няма да се извършва от “Телъс ”, ги попитах дали това е правилно и кой ще дава отговор занапред нататък за българската секция. Очаквам отговорите им, с цел да продължим дейностите по възстановяване на модерацията.
- А целите от конференцията по сигурността в Мюнхен съответстват ли с тези от Международния стопански конгрес в Давос?
- Това са двата стратегически форума, които чертаят главните цели в областта на стопанската система и сигурността. На тях се оформят главните цели, които демократичният свят си слага в идващите години.
От европейска позиция би трябвало да си дадем сметка, че съвсем всички, проблеми, пред които сме изправени – война, енергийна рецесия, инфлация, политическа неустойчивост, се коренят в опитите на Русия да дестабилизира Украйна и Европа. Затова през 2023 година главната ни задача би трябвало да е да се опитаме както можем да подкрепим Украйна, с цел да победи. В противоположен случай проблемите ни ще се задълбочат. Колкото по-бързо войната завърши с евакуиране на съветските елементи от територията на Украйна, толкоз по-предвидима ще е политиката на Европа във всяка една сфера – политическа, икономическа, обществена.
CV
Ева Майдел е родена през 1986 година в София
Бакалавър по интернационалните връзки в университета “Джон Кабот ” в Рим
Специализира в Харвардския и Оксфордския университет
От 2014 година е евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ
Член на комисията по индустрия, проучвания и енергетика и на специфичната комисия по въпросите на изкуствения разсъдък
Заместник в комисията по стопански и парични въпроси
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ