Трудно ми е да кажа малко ли е, много ли

„ Трудно ми е да кажа малко ли е, доста ли е. Въпросът е, че историята с Националната детска болница стартира от 1978 година, когато е почнал градежът и към момента стои в градежа на Александровска болница. Оттогава до момента не сме намерили сили, средства и политически разсъдък да се построи тази болница. Един корпус е вдигнат и замразен, и в този момент несъмнено няма да може да го разрушим в идващите 50 години. Премина се през разнообразни стадии – 2004 беше годината, в която се взе решение да се вземе заем от австрийска банка, след което Народното събрание реши, че този заем е неблагоприятен “, сподели някогашният здравен министър доктор Мими Виткова в студиото на „ Денят ON AIR “.

По думите ѝ постоянно се намира мотив и причина това да не се случи.

„ В последните години виждаме втвърдяване на желанието да имаме Национална детска болница, въпросът е дали ще имаме такава, или ще се разнесем в идващите години. За високата цена би трябвало да ни отговорят политиците – за какво я поръчаха. Възложено е на Европейската капиталова банка да направи плана, България не може да си изготви план, с цел да си построи болница. Звучи неуместно, обидно и унизително за нас като българи. И когато Европейската капиталова банка не намира компания, която да изготви техническият план, то тя работи с европейски цени за всичко “, добави Виткова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя напомни, че в цените е включено оборудването и строителството.

„ Този, който вади цифрите за 1 милиарда, би трябвало да отговори на въпрос кой и по какъв начин е поръчал този план. Той би трябвало да се преработи в българския му вид, с български цени във връзка с строителството. Вероятно оборудването надали ще докара до огромна смъкване на цената, само че най-малко строителството. Не знам какъв брой пари ще отидат за събарянето на корпуса, за който загатнах. Проблемът е, че даже ние да построим такава болница, по какъв начин тя ще бъде проведена като кадрови капацитет. Доколкото проследявам информацията, нужни са към 300 лекари и 2 пъти повече медицински сестри, които ги нямаме. Какво ще постави страната в тази болница – кревати, без личен състав? “, попита някогашният здравен министър.

Виткова е безапелационна, че дефицитът у нас с фрагментите е „ драматичен “.

„ Тези дни излезе информация от европейските структури, че България към този момент е преди всичко по брой на болнични кревати на 100 000 души население, след нас е Германия, която години наред беше преди всичко. Кому е нужно това? Непрекъснато строителство на нови и нови лечебни заведения – безусловно непотребни в избрани райони. Това води до недостиг на финансите там, където те са нужни. Идеята нали беше, че парите следват пациента, а при нас е това, че парите следват болничните кревати. Ние позволихме цели райони в страната да са оголени от здравна помощ, цели профили на медицината са закрити и премахнати “, разяснява гостът.

Мими Виткова е на мнение, че специализантите не са мечтани в тези болнични бази, тъй като „ те черпят от техния Фонд „ работна заплата “.

„ Заради това има диспропорции, в едно и също болнично заведение, което е база за специализация, едни лекари да получават 50-60 хиляди лева, а специализантите да получават под 1000 лева Вероятно има и по-високи заплати за специализанти, само че откакто сътрудниците извадиха фишове за заплатите си, не мога да не им имам вяра, че има и такива ниски хонорари. Държавата бави решаването на този проблем. Виждаме с какво се занимават парламентаристите и виждаме честите смени на държавните управления. Проблемите се вземат решение на парче. Сестрите от кой момент стачкуват? Повече от десетилетие ние ги оставихме на минимална работна заплата и се чудим за какво ги няма, за какво избягаха в Европа “, добави тя.

Виткова заключи, че медицината не е за всеки.