Вижте какво казаха 20 години по-късно родители на част от децата, загинали при трагедията в Лим
Трудно е. Това в никакъв случай не може да се не помни, болката не отшумява, само че човек би трябвало да откри някакъв смисъл да продължи да живее и то да се опита да го прави почтено. Това споделя 20 години след нещастието в Лим Петко Петков – татко на Боряна Петкова – едно от децата, които загуби живота си във водите на реката.
" Ние родителите на починалите деца събрахме сили и основахме тази фондация " Ангели от Лим “ тъкмо с тази цел – да бъдем потребни най-много на децата. Логото на фондацията е " Да опазим децата “ и ние се стремим да го вършим по-най-добрия метод. Не ми дава мира тъкмо това, което загатнах, че в България първо би трябвало нещо да се случи и по-късно институциите да реагират по някакъв метод, което естествено към този момент е късно “, добавя Петкова.
Венцислав Евтимов – татко на Антоана Евтимова с огорчение изяснява, че всеки един от родителите е претърпял нещастието по собствен метод и продължава да я претърпява.
" Събираме се доста постоянно, преди се събирахме доста постоянно във фондацията и в този момент се събираме и всички, всеки го изживява самичък за себе си, затварят се в себе си и по този начин нататък, само че 20 години са извънредно доста време, все пак, че животът продължава по някакъв метод, нали който е, нали … животът. Всяка година на всяко от 12-те деца всеки по личен метод " чества “ рождения ден на децата. Един на 19 юли, различен на 19 юни и по този начин нататък. Просто това са рождени дни, когато споделяме детето ми стана на 30, на 32, на 35, на 40 и по този начин. Просто, толкоз е тъпо, толкоз е тъпо и толкоз е тежко, че това си е нашата тъга “, споделя още Венцислав.
Георги Манзаров – татко на Юлиян Манзаров пък добавя, че родителите са се научили да живеят по този сложен метод.
" Ние поддържаме някаква връзка, събираме се, приказваме. Всеки със личните характери, със личните проблеми, само че ние, всеки един от нас се е научил по какъв начин да живее без детето си. Няма такава фондация, основана в света. Ние не сме единомишленици. Нас бог ни събра и трябваше да се обединим по един или различен метод, с цел да вършим нещо. Всеки един от нас има темперамент, има визии, един по този начин, други по този начин, само че ние не можем да бъдем разграничени, тъй като децата не са тук. Така или другояче би трябвало да се научим да работим дружно и би трябвало да се научим и да живеем дружно по някакъв метод “, споделя още Манзаров.
" Ние родителите на починалите деца събрахме сили и основахме тази фондация " Ангели от Лим “ тъкмо с тази цел – да бъдем потребни най-много на децата. Логото на фондацията е " Да опазим децата “ и ние се стремим да го вършим по-най-добрия метод. Не ми дава мира тъкмо това, което загатнах, че в България първо би трябвало нещо да се случи и по-късно институциите да реагират по някакъв метод, което естествено към този момент е късно “, добавя Петкова.
Венцислав Евтимов – татко на Антоана Евтимова с огорчение изяснява, че всеки един от родителите е претърпял нещастието по собствен метод и продължава да я претърпява.
" Събираме се доста постоянно, преди се събирахме доста постоянно във фондацията и в този момент се събираме и всички, всеки го изживява самичък за себе си, затварят се в себе си и по този начин нататък, само че 20 години са извънредно доста време, все пак, че животът продължава по някакъв метод, нали който е, нали … животът. Всяка година на всяко от 12-те деца всеки по личен метод " чества “ рождения ден на децата. Един на 19 юли, различен на 19 юни и по този начин нататък. Просто това са рождени дни, когато споделяме детето ми стана на 30, на 32, на 35, на 40 и по този начин. Просто, толкоз е тъпо, толкоз е тъпо и толкоз е тежко, че това си е нашата тъга “, споделя още Венцислав.
Георги Манзаров – татко на Юлиян Манзаров пък добавя, че родителите са се научили да живеят по този сложен метод.
" Ние поддържаме някаква връзка, събираме се, приказваме. Всеки със личните характери, със личните проблеми, само че ние, всеки един от нас се е научил по какъв начин да живее без детето си. Няма такава фондация, основана в света. Ние не сме единомишленици. Нас бог ни събра и трябваше да се обединим по един или различен метод, с цел да вършим нещо. Всеки един от нас има темперамент, има визии, един по този начин, други по този начин, само че ние не можем да бъдем разграничени, тъй като децата не са тук. Така или другояче би трябвало да се научим да работим дружно и би трябвало да се научим и да живеем дружно по някакъв метод “, споделя още Манзаров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ