Пълзене в изкормен кит и хероин за деца: Ужасяващи древни лекарства
Трудно е да си представим свят, в който заболяванията са се лекували с неща като бързи водни течения или пиявици, само че не толкоз от дълго време това беше действителност. Светът на медицината и разбирането ни за човешкото тяло са в непрекъснато развиване. Всеки ден се вършат нови открития, и преди да се усетите, цигарата, която сте пушили, с цел да успокоите стомаха си, се оказва, че ви натоварва с рак.
В тази публикация преглеждаме някои от ужасяващите неща, които в миналото са били употребявани като медикаменти.
Погрешна хидротерапия
Едно време в санаториумите и лудниците стандартното лекуване за всички болести включва огромен воден басейн. Персоналът може да потопи пациента в басейн с ледено студена вода, единствено с цел да го извади и да повтори процеса до изнемогване. За тези, които изглеждали изключително неподатливи на лекуването, лекарите прибягвали до по този начин наречената „ изненадваща баня “, при която пациентът застанал на преносима врата и бил пуснат без предизвестие в леген с ледена вода.
Колкото и сурови да звучат тези лекувания, те били въодушевени от възходящото разбиране, че психологичното здраве е съществено положение, което заслужава лекуване – иновация за времето си. Макар и неправилна, хидротерапията отбелязала първите внимателни стъпки на обществото към справяне с психологичните болести. Колкото и ужасяващи да били методите, те целели намирането на някакъв лечебен резултат в ерата преди началото на научното проучване на логиката на психиката.
Живак
Използването на живак се считало за универсално лекарство от разнообразни антични цивилизации, макар доказателствата за неговата токсичност. През 16-ти век сифилисът вилнеел и живакът изглеждал като единственото решение. Известен със способността си да убива бактерии, той се ползвал като препарат за изчистване на тялото от заболяването – и евентуално от доста други неща.
Освен като мас, живакът от време на време се давал под формата на хапчета или се вдишвал като пара. Страничните резултати били пагубни, както може да се чака при поглъщането или вдишването на един от най-токсичните детайли, познати на човечеството. Те включвали трептене, загуба наизуст и гибел. Иронично, живакът може даже да е ускорявал заболяването, която се опитвал да лекува, създавайки циничен кръг от отравяне и болест.
Между другото, изразът „ вманиачен като шапкар “ произлиза от отравянето с живак, което постоянно засягало шапкарите, употребявали живак при производството на филц.
Мляко
През 19-ти век туберкулозата била съвсем толкоз страховита, колкото чумата, и едно от лекуванията включвало инжектиране на мляко непосредствено във вените. Лекарите вярвали, че млякото – знак на непорочност и хранителност – може да ободри кръвта и да подхрани пациентите към здраве от вътрешната страна на открито.
Не е изненадващо, че млечните трансфузии постоянно предизвиквали потрес у пациентите. За някои млякото работило като гибелен непознат сътрудник, причинявайки тежки инфекции или гибел в границите на часове. Практиката била изоставена незабавно щом науката за кръвопреливането се подобрила.
Бяс
В свят без ваксини бясът бил доста по-сериозно заболяване. След появяването на признаците гибелта била неизбежна, тъй че лекарите били подготвени да опитат всичко. Плиний Стари предложи жертвата да се лекува с косъм от инфектираното животно, който се изгаря и нанася върху раната от ухапването.
Други средства включвали разбъркване на надробен черен дроб, мозък и кръв от инфектираното животно и консумирането им. Тези подходи произлизали от вярата в симпатичната магия – концепцията, че „ сходно лекува сходно “.
Прах от мумии
Манията по мумиите в Европа не била единствено поради очарованието от фараоните – тя се простирала и до техните хипотетични мистични свойства. От 16-ти век нататък лекарите предписвали прахуляк от мумии за лекуване на разнообразни положения, вярвайки, че нещо толкоз антично би трябвало да има мощни лечебни свойства.
Процесът включвал смилането на мумии на тънък прахуляк и продажбата му като лечебна добавка. Прахът бил рекламиран като лек за всичко – от мигрена до мускулни болки. Европейците постоянно го смесвали с шоколад за по-приятно преживяване. Когато практиката изчезнала през 18-ти век, хиляди мумии били унищожени – голяма загуба за археологията.
Терапия с мъртъв кит
През 19-ти век в Австралия пациентите с артрит били насърчавани да пълзят вътре в изкорменото тяло на кит и да останат там няколко дни. Вярвало се, че разлагащата се плът на кита отделя газове, които облекчават болките в ставите.
Колкото и ужасяващо да звучи, хората били подготвени да опитат всичко, с цел да облекчат хроничната болежка, и някои съобщавали за краткотрайно облекчение – евентуално заради топлината, а не поради някакви вълшебен свойства. Все отново тази странна терапия демонстрира до каква степен са били подготвени да стигнат хората за даже намек за облекчение.
Урина
Римляните приемали персоналната хигиена съществено – въпреки и не постоянно по интуитивни способи. Те вярвали, че урината има мощни почистващи свойства поради наличието на амоняк. Робите събирали урина, която се употребила като вода за уста за избелване на зъбите и като перилен препарат за избелване на облекла.
Практиката не им изглеждала странна; била толкоз рутинна, колкото е миенето на зъби с паста. И не спирали дотук – Плиний Стари и други също препоръчвали изпражнения за разнообразни болести. Изненадващо, тази концепция не била изцяло безпочвена: актуалните фекални трансплантации за здравето на червата се основават на сходна идея (макар и доста по-хигиенична).
Хероин
Когато хероинът бил създаден за първи път през 19-ти век, той бил предлаган като непристрастяща опция на морфина. Лекарите даже го предписвали като средство срещу кашлица за деца.
Хероинът бил извънредно ефикасен за усмиряване на пациентите, само че скоро била открита неговата пристрастяваща природа. Възходът и падението му като лековит артикул е блестящо увещание какъв брой постоянно медицината минава от чудодейно лекарство до опасност в границите на едно потомство.
Кръвопускане
Практиката на кръвопускането обхващала хиляди години, от античен Египет до съвременна Европа. Лекарите употребявали пиявици или правели сечения, с цел да източат „ непотребната “ кръв, вярвайки, че това възвръща салдото сред четирите телесни хумора – кръв, флегма, черна жлъчка и жълта жлъчка.
Кръвопускането се употребило при тресчица, главоболие и даже психологични разстройства. Макар че траяло до 19-ти век, то последователно изчезнало, когато лекарите осъзнали, че източването на кръв от пациента в множеството случаи било ужасна концепция.
Трепанация
Малко антични процедури са толкоз тревожни, колкото трепанацията – пробиването или изстъргването на дупки в черепа за лекуване на пострадвания на главата или психологични болести. Извършвана без анестезия, тя била постоянно срещана в антична Европа и Америките, и изненадващо, доста пациенти оцелявали.
Трепанацията траяла епохи, до момента в който лекарите се опитвали да лекуват главоболия, епилепсия и други болести посредством тази кървава форма на „ вентилация “. Докато гледаме обратно, елементарно е да си помислим, че тези дни са зад нас – само че не забравяйте, че днешните най-съвременни лекувания може да са утрешният живачен мас или терапия с китови трупове.
В тази публикация преглеждаме някои от ужасяващите неща, които в миналото са били употребявани като медикаменти.
Погрешна хидротерапия
Едно време в санаториумите и лудниците стандартното лекуване за всички болести включва огромен воден басейн. Персоналът може да потопи пациента в басейн с ледено студена вода, единствено с цел да го извади и да повтори процеса до изнемогване. За тези, които изглеждали изключително неподатливи на лекуването, лекарите прибягвали до по този начин наречената „ изненадваща баня “, при която пациентът застанал на преносима врата и бил пуснат без предизвестие в леген с ледена вода.
Колкото и сурови да звучат тези лекувания, те били въодушевени от възходящото разбиране, че психологичното здраве е съществено положение, което заслужава лекуване – иновация за времето си. Макар и неправилна, хидротерапията отбелязала първите внимателни стъпки на обществото към справяне с психологичните болести. Колкото и ужасяващи да били методите, те целели намирането на някакъв лечебен резултат в ерата преди началото на научното проучване на логиката на психиката.
Живак
Използването на живак се считало за универсално лекарство от разнообразни антични цивилизации, макар доказателствата за неговата токсичност. През 16-ти век сифилисът вилнеел и живакът изглеждал като единственото решение. Известен със способността си да убива бактерии, той се ползвал като препарат за изчистване на тялото от заболяването – и евентуално от доста други неща.
Освен като мас, живакът от време на време се давал под формата на хапчета или се вдишвал като пара. Страничните резултати били пагубни, както може да се чака при поглъщането или вдишването на един от най-токсичните детайли, познати на човечеството. Те включвали трептене, загуба наизуст и гибел. Иронично, живакът може даже да е ускорявал заболяването, която се опитвал да лекува, създавайки циничен кръг от отравяне и болест.
Между другото, изразът „ вманиачен като шапкар “ произлиза от отравянето с живак, което постоянно засягало шапкарите, употребявали живак при производството на филц.
Мляко
През 19-ти век туберкулозата била съвсем толкоз страховита, колкото чумата, и едно от лекуванията включвало инжектиране на мляко непосредствено във вените. Лекарите вярвали, че млякото – знак на непорочност и хранителност – може да ободри кръвта и да подхрани пациентите към здраве от вътрешната страна на открито.
Не е изненадващо, че млечните трансфузии постоянно предизвиквали потрес у пациентите. За някои млякото работило като гибелен непознат сътрудник, причинявайки тежки инфекции или гибел в границите на часове. Практиката била изоставена незабавно щом науката за кръвопреливането се подобрила.
Бяс
В свят без ваксини бясът бил доста по-сериозно заболяване. След появяването на признаците гибелта била неизбежна, тъй че лекарите били подготвени да опитат всичко. Плиний Стари предложи жертвата да се лекува с косъм от инфектираното животно, който се изгаря и нанася върху раната от ухапването.
Други средства включвали разбъркване на надробен черен дроб, мозък и кръв от инфектираното животно и консумирането им. Тези подходи произлизали от вярата в симпатичната магия – концепцията, че „ сходно лекува сходно “.
Прах от мумии
Манията по мумиите в Европа не била единствено поради очарованието от фараоните – тя се простирала и до техните хипотетични мистични свойства. От 16-ти век нататък лекарите предписвали прахуляк от мумии за лекуване на разнообразни положения, вярвайки, че нещо толкоз антично би трябвало да има мощни лечебни свойства.
Процесът включвал смилането на мумии на тънък прахуляк и продажбата му като лечебна добавка. Прахът бил рекламиран като лек за всичко – от мигрена до мускулни болки. Европейците постоянно го смесвали с шоколад за по-приятно преживяване. Когато практиката изчезнала през 18-ти век, хиляди мумии били унищожени – голяма загуба за археологията.
Терапия с мъртъв кит
През 19-ти век в Австралия пациентите с артрит били насърчавани да пълзят вътре в изкорменото тяло на кит и да останат там няколко дни. Вярвало се, че разлагащата се плът на кита отделя газове, които облекчават болките в ставите.
Колкото и ужасяващо да звучи, хората били подготвени да опитат всичко, с цел да облекчат хроничната болежка, и някои съобщавали за краткотрайно облекчение – евентуално заради топлината, а не поради някакви вълшебен свойства. Все отново тази странна терапия демонстрира до каква степен са били подготвени да стигнат хората за даже намек за облекчение.
Урина
Римляните приемали персоналната хигиена съществено – въпреки и не постоянно по интуитивни способи. Те вярвали, че урината има мощни почистващи свойства поради наличието на амоняк. Робите събирали урина, която се употребила като вода за уста за избелване на зъбите и като перилен препарат за избелване на облекла.
Практиката не им изглеждала странна; била толкоз рутинна, колкото е миенето на зъби с паста. И не спирали дотук – Плиний Стари и други също препоръчвали изпражнения за разнообразни болести. Изненадващо, тази концепция не била изцяло безпочвена: актуалните фекални трансплантации за здравето на червата се основават на сходна идея (макар и доста по-хигиенична).
Хероин
Когато хероинът бил създаден за първи път през 19-ти век, той бил предлаган като непристрастяща опция на морфина. Лекарите даже го предписвали като средство срещу кашлица за деца.
Хероинът бил извънредно ефикасен за усмиряване на пациентите, само че скоро била открита неговата пристрастяваща природа. Възходът и падението му като лековит артикул е блестящо увещание какъв брой постоянно медицината минава от чудодейно лекарство до опасност в границите на едно потомство.
Кръвопускане
Практиката на кръвопускането обхващала хиляди години, от античен Египет до съвременна Европа. Лекарите употребявали пиявици или правели сечения, с цел да източат „ непотребната “ кръв, вярвайки, че това възвръща салдото сред четирите телесни хумора – кръв, флегма, черна жлъчка и жълта жлъчка.
Кръвопускането се употребило при тресчица, главоболие и даже психологични разстройства. Макар че траяло до 19-ти век, то последователно изчезнало, когато лекарите осъзнали, че източването на кръв от пациента в множеството случаи било ужасна концепция.
Трепанация
Малко антични процедури са толкоз тревожни, колкото трепанацията – пробиването или изстъргването на дупки в черепа за лекуване на пострадвания на главата или психологични болести. Извършвана без анестезия, тя била постоянно срещана в антична Европа и Америките, и изненадващо, доста пациенти оцелявали.
Трепанацията траяла епохи, до момента в който лекарите се опитвали да лекуват главоболия, епилепсия и други болести посредством тази кървава форма на „ вентилация “. Докато гледаме обратно, елементарно е да си помислим, че тези дни са зад нас – само че не забравяйте, че днешните най-съвременни лекувания може да са утрешният живачен мас или терапия с китови трупове.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ