Трудно е да си представим дълъг живот на изтощената от

Трудно е да си представим дълъг живот на изтощената от войната Путинова Русия . Това написа в собствен разбор в обществената мрежа Фейсбук. Публикуваме го без редакторска интервенция: 

„ Завършвам прегледа на актуалните контратенденции на тези от 1979 година – вижте предните ми два поста до момента. Днес ще прегледам какви са те на трендовете тогава по отношение на:

(4) нашествието на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан слага начало на края на руския комунизъм;

(5) скоро след 1979 г, и в България стартира негласна подготовка за преход към държавен капитализъм – начиная с регистрация на външнотърговски сдружения на Запад и внезапно нарастване на външния дълг за импорт на западни технологии.

(4) Ще издържи ли Путинска Русия като антизападна „ цивилизация “?

Както войната в Афганистан изтощи и на процедура постави завършек на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики, то е мъчно да си представим дълъг живот на изтощената от войната в Украйна Путинска Русия. Но до момента в който след войната в Афганистан последва отваряне на Горбачова Русия към Европа, то в този момент като че ли е по-трудно да си представим такова отваряне след Путин.

Някои историци като Стивън Коткин виждат един и същи модел на развиването на Русия след Петър I, който се повтаря във времето: (1) когато е слаба, Русия се отваря към Европа; (2) внася нови технологии без да трансформира политическия модел; (3) реализира стопански напредък и показва мощна страна с следващата военна агресия, най-често към Европа; (4) след войната Русия изпада в следващата политикономическа рецесия, а вместо мощна страна се снабдява с едноличен режим; (5) следва промяна на властта в Кремъл и ново отваряне към Европа.

Очевидно Русия в този момент е във фаза (4) – следва да забележим какъв брой време ще издържи режимът на Путин.

Разликата с предходните исторически цикли обаче е развитата икономическа взаимозависимост от могъщия през днешния ден комшия Китай, който сигурно има проекти отслабена Русия да остане в неговата, вместо в западната геополитическа орбита. Освен тази взаимозависимост, би трябвало да се има поради мощната антизападна агитация в Русия, с която израснаха днешните млади генерации, както и мощните властови лобита на военните и службите към Путин, откъдето най-вероятно ще бъде излъчен идващият съветски водач.

И въпреки всичко – следва да забележим дали Русия ще може да остане световна мощ без нейния интелектуален хайлайф, който в своята целокупност е проевропейски, пътува в Европа, децата му учат в западни университети и по тази причина – едва ли би останал да живее дълготрайно в Русия, затворена за Европа.

(5) Ще успее ли България да остане част от Запада или ни чака четвърто „ Освобождение “

Историята на третата българска страна е тясно преплетена с Русия. Нейните три етапи – царство, комунизъм, народна власт – са инициирани с директното й присъединяване. И иронично или не, назоваваме началото на всяка фаза „ Освобождение “ – от османизма, от „ фашизма “, от „ комунизма “. Дали не сме в този момент пред четвъртото „ избавление “ – този път от „ либерализма “?

Основания за такива опасения не липсват – макар участието в западните съюзи Европейски Съюз и НАТО. Изглежда голямата смяна след комунизма бе разбирана от множеството българи като възстановяване на материалното богатство. Днес – най-много с помощта на икономическите промени от 1997-2001 г – това в огромна степен е реалност.

Оттогава Брутният вътрешен продукт набъбна номинално над 10 и действително над три пъти; България се приближи от към 25% до 65% от междинното равнище на приходите в Европейски Съюз, на близка отдалеченост след Гърция и забележителна отдалеченост пред Сърбия и Северна Македония; даже към този момент изпреварихме Орбанова Унгария по самостоятелно ползване.

Но усъвършенстваното материално богатство не роди задоволително образована междинна класа, която да укрепи гражданското общество и демокрацията у нас. Капитализмът трансформира политическата власт на остарелия комунистически и Държавна сигурност хайлайф в икономическа власт. Чрез нея пък се сътвориха партии, които да пазят неговите ползи и посредством прокуратурата да бъде следена политическата власт.

С възраждането на едноличния властнически режим в Русия след 2007 г, последователно стартира оттегляне от Конституцията и все по-голяма централизация на цялата власт в стеснен политикономически кръг. Макар на институционално равнище България да продължава да имитира принадлежност към Запада във връзка с войната в Украйна, неналичието на държавна реакция за секване на ползите на Кремъл у нас издава мощните зависимости на нашия политически хайлайф и построените мрежи на въздействие върху него. Особено блестящо доказателство за тези зависимости е обстоятелството, че

България построи за своя сметка единствения настоящ сега водопровод за съветски газ към Европа, а Лукойл-Нефтохим към момента е единствената оперираща съветска рафинерия в Европа. А успеха на Тръмп е към този момент предлог да се откаже даже съглашение за военна помощ на Украйна.

Дали България отново се свлича в съветската сфера на въздействие – като част от районна наклонност е в компанията на Унгария и Словакия, в комплект със съседите ни Сърбия и Северна Македония. А даже мощно прозападната до неотдавна Румъния бе покрай лъчение на проруски президент. Дали свръхконцентрацията на политическа власт у нас няма да спомогне, вместо попречи на този развой, макар проформа поръчките за западна принадлежност?

Макар към момента да нямаме еднопосочен отговор на тези фундаментални въпроси за нашето бъдеще, няма да е неточност да заключим, че и за България още веднъж е пристигнал Zeitenwende. Но в контрастност с 1979 г, в този момент сме в наклонността за затваряне и блоково опълчване. От нас зависи дали ще позволим някой извън, вместо сами да решаваме ориста си, както направихме през 1885 г и 1908 година

И тази година може да е решаваща. “

Четирима, измежду които и някогашен шеф на НКЖИ, упрекнати в крупна корупционна скица!